Джанел Тейлър
Заради теб (17)

Седемнадесета глава

На следващата сутрин Аманда започна да се чуди дали не си е въобразила. С Итън наистина ли преживяха онази разтърсваща близост? Сън ли беше? Лежеше в просъница и първите слънчеви лъчи нахлуваха през прозореца. Беше седем часът и Томи още спеше.

След като доведе детето вкъщи снощи, Лети остана около час. После Аманда опече пилешки гърди, направи картофено пюре, което Томи обожаваше, задуши аспержи и покани Итън на вечеря. Вечеряха в пълно мълчание. Той промърмори, че бил „изцеден“, и изчезна в бялата стая, затваряйки вратата.

„Не съм сънувала, че правя любов с Итън. Чувствам отпечатъка на неговите устни върху моите, на неговите…“

Прокара пръсти по устните си, завладяна от спомена, от усещането и затвори очи, но съвсем внезапно изпита ужасна самота. „Защо правя постоянно едни и същи грешки с мъжете? Защо се отдавам на мъже, които не ме искат? Защо лежа тук, потънала в самосъжаление, въпреки че си обещах никога повече да не се самосъжалявам.“

Седна, отметна завивката и пое дълбоко дъх. Щом Итън Блек иска да забрави случилото се в хотелската стая, така да бъде. Тя не можеше да забрави, но щеше да скрие спомена в паметта си и да продължи напред.

„Подлъжеш ли се веднъж, нека да се засрами онзи, който лъже. Подлъжеш ли се два пъти, сама си си виновна.“

Нямаше да му даде втори шанс.

* * *

Итън не изглеждаше заинтересуван да получи втори шанс. Следващият ден мина монотонно. Закусваха и обядваха, обаждаха се на разни хора, но не откриха никого. Аманда потърси Лара О’Хара — любовницата на баща й за неделните дни, но не я намери, а нямаше и телефонен секретар, за да остави съобщение.

Итън беше принуден да се съгласи с нея, че сестрите й нямат нищо общо със случая. Прецени, че ако е замесена някоя от тях, щеше да се навърта наоколо, за да пази интересите си, а те бяха в чужбина.

Олекна й неимоверно. Дълбоко в себе си знаеше, че сестрите й не биха сторили зло, но когато го чу най-накрая от устата на Итън, тежестта в гърдите й, за която дори не си даваше сметка на какво се дължи, изчезна.

Според него най-разумно би било да се заемат с майките на Оливия и Айви, с икономката, с двете приятелки на Уилям и със сина на неговата бивша секретарка, чието име беше Кевин Фенуел, както разбраха от некролога на Сали.

„Дали не ми е брат?“ — запита се тя. Колко чудно, да има и брат! Томи щеше да си има вуйчо. Но сега не беше време да се занимава с тези мисли.

Все пак мисълта я занимаваше. А според Итън Блек личност, свързана с нея, явно или хипотетично, се опита да я удуши с нейната възглавница.

Итън предложи също Аманда да покани Пол Суинуд на гости, за да преценят поведението му, особено към Итън. Той предполагаше, че ако Пол е техният заподозрян, няма да бъде очарован от присъствието на Итън и ще го приеме като заплаха. Но Аманда го помоли да не прибързват; в списъка фигурираха и други хора, а Пол вървеше в комплект с емоционална обремененост, с която още не беше наясно.

Очакваше Итън да я попита дали продължава да има чувства към него, но нищо подобно не се случи. Съгласи се веднага с молбата й и толкова. Попита я дали всичко е наред, обърна се и изчезна в бялата стая, без да погледне назад.

Може би следобедът в хотелската стая е бил плод на нейната фантазия.

Но на следващия ден сутринта, неочаквано слънчев и топъл за сезона, нямаше повече „може би“. Итън се държеше, като че ли нищо необичайно не се бе случило помежду им. Появи се със своя лаптоп и вездесъщия бележник, наля си кафе и забоде нос в компютъра. Аманда се занимаваше със закуската на Томи, а после започна да строи с него куличка от кубчета. Мъчеше се да забрави присъствието на Итън, но това беше невъзможно. Мъжкото му излъчване изпълваше пространството, където и да се намираше.

Точно в осем часа на вратата се позвъни.

— Очакваш ли някого? — попита Итън.

Аманда сви рамене.

— Не. — Ах, как забрави! — Сигурно е Клара — прошепна тя. — Идва да чисти всяка сряда и събота.

— Чудесно — каза той. — Нашата заподозряна ни идва на крака. Улеснява ни.

— Сигурно ще се изненада, като те завари тук отново — отбеляза Аманда. — Ужасно рано е за среща по работа.

— Не е зле да я накараме да се чуди какви са отношенията ни. Ще приспим бдителността й. Ако тя е виновницата и реши, че си ме съблазнила, може да се изнерви, че има кой да те пази и да търси извършителя на покушението. Възможно е да се опита да ме привлече на нейна страна, за да ме настрои срещу теб.

— Не съм те съблазнявала — разсърди се тя и се изчерви.

Той забави отговори си само за миг.

— Става въпрос, че Клара вероятно така ще си помисли.

Аманда тръгна към входната врата. Отвори и видя на прага Клара, облечена със старомодното си сиво палто.

— Добро утро, Клара. Денят е хубав, нали?

Жената кимна и влезе. Закачи палтото си на закачалката.

— Благодаря ти, че звъниш, вместо сама да си отключиш, след като живея тук — продължи Аманда.

Итън слезе във фоайето с вестник под мишница и кифличка в ръка.

— Къде са другите кифли, Манди? — попита той, после се обърна към Клара: — О, госпожо Мот! Не чух звънеца. Радвам се да ви видя.

Клара се намръщи едва забележимо, но Аманда забеляза: беше изненадана. Икономката кимна на Итън.

— Започвам веднага да чистя — промърмори и тръгна към стълбището.

На вратата отново се позвъни. Преди Аманда да се обърне, Клара вече отваряше вратата.

— Клара, каква изненада! — чу се познат женски глас.

— Клара — възкликна друг глас, — изглеждаш много добре.

Аманда се вкамени. Във фоайето застанаха майките на нейните сестри. Странното беше, че са заедно, а още по-странното, че изобщо са дошли.

Естествено и двете познаваха Клара от летата, когато й довеждаха дъщерите си на железопътната гара, за да ги придружи до Мейн за годишната ваканция. Момичетата се настаняваха в едно и също купе, но никога не сядаха близо една до друга. На Аманда веднъж й се наложи да седи, притисната неудобно до Клара във влака от Ню Йорк до Бостън, но от Бостън до Портланд винаги имаше свободни места.

— Аманда! Колко е хубаво, че вече си тук — изпадна във възторг майката на Оливия.

— Изглежда, че се чувстваш удобно — добави майката на Айви. — Като че ли си родена в този дом.

Младата жена не беше сигурна това комплимент ли е или подигравка.

— Да ви предложа нещо за пиене?

— Ще пия чай с удоволствие — отвърна майката на Оливия.

— Да, с удоволствие — добави майката на Айви.

Двете жени седнаха на дивана и Аманда се възползва да ги огледа. Можеха да минат за сестри, ако не се взираш в тях отблизо. Имаха една и съща конструкция на тялото — високи и кльощави, с царствен жест, очевидно предпочитаният от Уилям тип. И двете имаха гладки, късо подстригани коси. Все пак майката на Оливия беше с бретон и беше блондинка, а на Айви — много светла брюнетка. Бяха облечени почти еднакво — изискани костюми с панталони в убити тонове, а златните им бижута бяха много скъпи.

— Какво сладко бебе — ахна майката на Айви, като едва-едва погледна пълзящия из гостната Томи. — Не е ли дребничък за възрастта си?

— На колко стана? — попита майката на Оливия с абсурдно лигава гримаса към детето.

— Ще направи годинка идния месец — отговори Аманда и го вдигна от пода. Гушна го, целуна го по челото и го остави в кошарката. — И не е дребничък, дори е малко по-висок и по-тежък от другите бебета на неговата възраст.

— Ах — възкликна Кендис Хърн. — Какво ли разбирам аз от бебета? Толкова отдавна моята прекрасна дъщеря беше в пелени! Една годинка! Боже мой! И какъв разкошен подарък ще получи за рождения си ден — цяла къща. Доколкото разбрах, живели сте в много по-непривлекателно жилище.

— Ще приготвя чая — съобщи Аманда.

Тъкмо се запъти към кухнята и влезе Итън със същия вестник под мишница и със същата половин кифла в ръка.

— Наистина ли не искаш другата половина… — Замълча. — О, не знаех, че имаш гости.

— Кендис Хърн, Дейна Седжуик — представи ги тя, — Итън Блек. Нает е от кантората на Уилям в качеството си на нещо като надзорник по време на престоя ми в къщата.

Двете се спогледаха, едва сдържайки любопитството си.

— Надзорник ли? — попита майката на Айви. — И какво по-точно надзиравате?

— Следя дали се изпълняват изискванията в завещанието на Уилям.

Дейна се усмихна.

— Значи сте пазач. Аманда е разказала на Оливия всичко за правилата, които трябва да спазва, както и че някой ще я наблюдава дали изпълнява всичко точно. Били са заедно, когато е отворила писмото на Уилям. Господи… да не би да ти навлякох неприятности?

— Трябва да ви разочаровам — обясни Итън, — но разгласяването на съдържанието на писмото не нарушава изискванията на Уилям.

— О! — промълви майката на Айви.

— Да разбирам ли, че Оливия и Айви са ви казали всичко за писмото? — попита Аманда, появявайки се от кухнята. Надяваше се контекстът да не е толкова клюкарски, колкото майката на Айви внушаваше.

— Боже Господи, трябваше с ченгел да измъквам всяка дума от устата на Айви — каза госпожа Седжуик. — Сякаш я молех да издаде някаква нейна тайна, така се държеше. Моята Айви е малко вманиачена на тема дискретност. От работата й е, нали разбирате?

— Когато Дейна сподели с мен какви са правилата — обади се майката на Оливия, — не повярвах. Защо ако седи на дивана или да не влиза в еди-коя си спалня, ще получи цяло състояние? Това е абсурдно!

— Вие познавате баща ми много по-добре от мен — отвърна Аманда. — Това характерно ли е за него — да измисля странни правила? На изпитание ли ме подлага?

— Никой не познаваше Уилям Седжуик — отговори майката на Айви. — Повярвай ми! Бях омъжена за него цяла година.

— Смятам, че го познавам доста добре — каза майката на Оливия.

— Беше му интимна приятелка само три месеци — сряза я другата жена.

— Навярно нашите отношения са били по-дълбоки от вашите — не й остана длъжна Кендис.

— Мога ли да ви попитам защо дойдохте? — прекъсна ги Аманда. Дърдоренето им й дойде до гуша.

— За да видим как се справяш, разбира се — отвърна майката на Оливия, сякаш тяхната загриженост е нещо съвсем естествено.

— Доста съм изненадана — рече Аманда. — Никога досега не сте ме посещавали.

— Мила моя, много си откровена. Не зная как си пораснала, но си спомням колко плаха беше. Очевидно си развила неподозирани качества.

— Благодаря — отвърна тя, без да се засяга.

Майката на Оливия пиеше чая си.

— За да отговоря на твоя въпрос, Аманда, ще ти напомня, че нашите дъщери имат един и същи баща. С Дейна се познаваме от години.

Приятелки ли бяха по този повод? Аманда беше останала с впечатлението, че са непримирими врагове. Какво ставаше тук?

— А вие двамата изглеждате прекалено близки — кимна към Итън майката на Айви. — Адвокатът на Уилям знае ли, че сте се сприятелили?

— Какво намеквате? — попита Аманда.

— Намекваме, че може би условията в завещанието на Уилям са нарушени — обясни майката на Оливия. — Ако спиш с пазача си, защо той да не се прави на ударен, когато нарушаваш правилата?

— Това е само предположение — каза Итън.

— За мен не е само предположение — тросна се майката на Айви.

— Трябва да сложа Томи да спи — излъга Аманда. — Благодаря ви, че се отбихте.

— Нали разбирате, че сме загрижени и се налага да се обърнем към адвоката на Уилям — съобщи майката на Айви, — за да защитим интересите на нашите дъщери.

— Разбира се — отвърна Аманда, — постъпете, както намерите за добре.

И двете хвърлиха по един смразяващ поглед на Аманда и си тръгнаха така внезапно, както бяха дошли.

— Очарователни жени — отбеляза Итън, когато тя се върна в гостната. — Дъщерите на майките си ли приличат?

Аманда поклати глава.

— Никак. Оливия и Айви са възпитани и мили. Не ги познавам добре, признавам, но не са злобни.

Той взе бележника си.

— Бих искал да посетим неделното гадже на Уилям тази сутрин и после…

Целият й живот беше едно „и после“. Преди да се усети, се разплака. Случката й дойде в повече. Стоеше насред гостната, а сълзите се стичаха по лицето й. Томи, слава богу, си играеше абсолютно безгрижен към факта, че Итън се беше втренчил в нея.

Приближи се бавно и посегна към нея. Преди разумът й да се намеси и да побегне, се отпусна и му разреши да я прегърне. Принудата да покаже искрица съчувствие като че ли беше по-малкото наказание, отколкото неудобното положение на утешител.

— Почувствах се ужасно — изтри сълзите си тя. — Съжалявам, че се превърнах в истеричка.

— Едва ли си истеричка, Аманда. Всъщност ти си една от най-силните жени, които познавам.

— Нима познаваш и други? Не останах с такова впечатление — неволно изрече тя. Ядоса се. Защо го каза? Какво я накара да отговори на един комплимент с язвителни думи. — Извинявай, Итън.

Той повдигна брадичката й с пръст.

— Няма за какво да се извиняваш. Имаш право на тази забележка. Ти все пак си една от най-силните жени, които познавам. Онова, което преживяваш в момента, сигурно е много мъчително.

— Да, но поне за малко вчера следобед забравих.

Взря се право в очите й, после отмести поглед.

— Аманда, съжалявам, че се държах все едно нищо не се е случило. Зная, че изглежда точно така.

Тя кимна.

— Точно така изглежда.

— Но не мога да…

— Какво не можеш, Итън? Кажи ми, моля те.

— Достатъчно ти се насъбра, Аманда. Не искам и аз да те наранявам.

Сърцето й се сви.

— И защо си толкова сигурен, че ще ме нараниш?

— Зная, че така ще се получи. При мен винаги така се получава.

— Неясни намеци като този не обясняват нищо, Итън.

— На всички, които съм обичал, съм донесъл само болка. Така че сега не се сближавам с никого.

Тя го погледна.

— Бих казала, че имахме твърде близки взаимоотношения.

Той се отдръпна и пъхна ръце в джобовете си.

— Беше само секс, Аманда.

Все едно й удари шамар.

— Толкова си студен.

— В десет и половина трябва да си на дивана. След това…

Някой се покашля и Итън замръзна, а Аманда рязко се извърна. Клара Мот стоеше горе на стълбището, което водеше към гостната.

— Не се чувствам добре. Имате ли нещо против да довърша другия път?

Аманда беше онемяла. Как забравиха, че тя е в къщата! Посещението на майките на Оливия и Айви така ги изуми, после Аманда се разрида най-неочаквано и последва ужасният разговор. И през ум не им мина, че не са сами.

Итън се съвзе по-бързо от Аманда.

— Разбира се, отивай си.

Жената погледна Аманда.

— Да, нямам нищо против. Съжалявам за неразположението ти, но ако имаш нужда от нещо, кажи.

Клара кимна, слезе, извади палтото си от гардеробната в коридора и си тръгна.

— Чу всичко, дали ще ни навреди? — обърна се Аманда към Итън. — Тя ли е човекът, който ме нападна и дали не й дадохме някакво предимство?

Той поклати глава.

— Сигурен съм, че Клара е свикнала да чува много по-интимни разговори. Пък и вероятно подозира, че сме любовници, така че нищо от онова, което си казахме, не я е изненадало. Само трябва да сме търпеливи и да наблюдаваме дали е замесена в нападението.

— Дали е замесена? Какво имаш предвид? — Размаха ръка. — Няма значение. Разбрах. Трябва да чакаме, за да видим дали ще ме отрови, нали?

— Аманда, нищо лошо няма да ти се случи, докато съм тук — каза той. — Обещах ти да не откъсвам очи от теб… да бъда нащрек с всичките си сетива всяка секунда.

Но той вече я пренебрегна. Затвори очи, извърна се, взе Томи и тръгна към спалнята. А там, насаме с милото си дете, щеше да си напомни, че е била уравновесена, преди да срещне Итън Блек и след него пак ще бъде.

Тъжна, но уравновесена.