Джанел Тейлър
Заради теб (16)

Шестнадесета глава

Отбиха се в хотела на Итън, за да си вземе раницата и багажа, който никак не беше много, въпреки че е предвиждал да остане в Ню Йорк цял месец.

— Пътувам с малко багаж — обясни той на Аманда. — Пък и какво ми трябва? Едни джинси, за всеки случай едни по-хубави панталони, няколко ризи и самобръсначка.

Тя се усмихна и седна на стола до бюрото.

На идване към хотела беше решила да го чака във фоайето, но после мисълта да остане сама, въпреки служителите, портиерите и гостите, сновящи насам-натам, я притесни. От опит знаеше, че един посетител е почти невидим за персонала, освен ако не се разбеснее или не хукне гол.

И така, придружи Итън до неговата стая. А тя беше много малка, заета в по-голямата си част от огромно легло.

— След като разполагаме с цял час до твоята среща с дивана, ще си взема набързо душ, ако това не те смущава.

Усети червенината да пълзи по страните й.

— Не, никак — отговори тя.

Итън се усмихна и изчезна в банята.

Тя излъга. Отговорът на неговия въпрос беше: „Да“. Да, смущаваше се, при това изненадващо много. Представи си го внезапно гол и примигна, за да го прогони. Но той се беше закотвил в ума й. Итън Блек стоеше пред нея висок и мускулест, влажен и ухаещ, полугол, загърнат само с оскъдна хотелска кърпа.

„Какви са тези мисли, по дяволите?“ — смая се тя от себе си и се плесна по челото. Но образът не помръдваше.

Стана и обиколи стаята, пак седна, после стана отново. Господи, какво й ставаше? Наистина от дълго време не беше правила любов, но какво от това.

Не беше поглеждала мъж, откакто забременя и откакто Пол Суинуд изчезна.

Образът на Итън Блек застана отново пред нея — препасан с тънка кърпа, тялото му хлъзгаво, косата му влажна. Кърпата пада, той остава гол и двамата едновременно се навеждат, грабват по един край и започват да теглят — всеки към себе си. Но той печели, защото е много по-силен, много по-едър, и дърпа, дърпа, докато тя не се залепва до него — гърдите й до неговите, слабините й — до възбудения му пенис. Разкопчава панталоните й и ги смъква, с един пръст маха бикините и…

— Аманда!

Тя се стресна и примигна, вдигна поглед и ето го, стоеше пред нея полугол.

— Аз… аз… бях се замислила нещо.

Дали забеляза, че се изпоти? Дали чу сърцето й да бие като лудо?

Може би не, но гърдите й забеляза. Впери очи в тях, после в полуразтворените й устни. Тя се погледна и видя открояващите се твърди и вирнати зърна.

— Щях да те попитам, имаш ли нещо против да се покажа само по кърпа — каза той. — Забравих да си взема чисти дрехи.

— Нямам нищо против.

Той излезе от банята и кърпата се разхлаби и падна.

Тя скочи и се наведе, той също и двамата я задърпаха едновременно, но Аманда не влагаше особено старание.

За няколко секунди я свали на леглото и още по-бързо я разсъблече.

— Представях си тази сцена от първия миг, в който те видях — промълви той, а ръцете му галеха неспирно гърдите й. После започна да ги целува и тя изстена от удоволствие, изви се към него, а той обгърна ханша й и я притисна към себе си.

И точно както в картината на своето въображение свали с един пръст бельото й. Покри с целувки цялото й тяло — корема, бедрата, после между тях. Тя се извиваше, стенеше и го прегръщаше. Целуваха се и се милваха с луда невъздържаност, докато не им остана дъх. Тя не можеше да се отдръпне и когато той остави малко пространство помежду им, извика. Не преставаше да я гали, а пенисът му пулсираше от безумно желание. Смътно усети изпънатите му ръце от двете си страни. Беше се надвесил над нея. Целуна я пламенно, с гърдите си подразни зърната й, а превъзбуденият му член беше на сантиметри от нея. Аманда си помисли замаяно, че няма опасност да забременее, понеже взимаше лекарства за регулиране на цикъла.

— О, Итън — прошепна тя в ухото му и зарови ръце в косата му, после ги спусна по гърба му и го прие в себе си със стон.

— Прекрасно е — каза той, преди да я преобърне върху себе си. Той впи устни в гърдите й и я залюля напред-назад, докато тя не обезумя.

След нейната кулминация обгърна ханша й, залюля го диво, докато не застена и после притихна.

Тя се отпусна върху гърдите му, после се претърколи до него по гръб.

Все още задъхан, той се надигна и я погледна, а очите му тъмнееха от желание. Отмести косата от лицето й.

— Толкова си хубава!

— И ти си хубав — успя да изрече тя.

Стояха така — изпънати един до друг, без да говорят, всеки заслушан в дишането на другия.

— Трябва да тръгваме — промълви Аманда. — Три и петнадесет е.

— Какво не бих дал да останем тук само още два часа!

— И аз, но ще се пренесем и онова, което можем да правим тук, ще го правим и в къщата.

Той се ухили.

— Вярно.

* * *

Върнаха се точно навреме. Итън се настани удобно срещу Аманда, извади бележника си и започна да пише.

— Отбелязваш срещата с Мими ли? — попита тя.

„Не, пиша любовни стихове за теб. Не, пиша ти любовно писмо. Не, пиша ти колко дълбоки са чувствата помежду ни, за моята и твоята страст в хотелската стая и колко силно желая да те отведа отново там, че връзката ни няма да бъде обречена, и въпреки че почти не се познаваме, се любихме умопомрачително…“

Защо Аманда предчувстваше, че няма да чуе това?

Той кимна.

— Всъщност ще ми се да забравя всяка дума, излязла от нейната уста.

О, Господи! Нима с лекота оставяше зад гърба си факта, че се любиха, и се захващаше с работа?

Тя си знаеше, че има много да учи за мъжете, но някои неща не зависеха от пола, като например да се преструваш, че нищо не се е случило. А може би това са мъжки номера.

Или Итънови номера.

— Итън, аз… — замълча, тъй като нямаше представа какво да каже, нито пък осъзнаваше чувствата си.

„Тогава да се правим, че сме забравили. Ясно е, че той точно това иска. Аз също ще забравя.“

Аманда отвори кутийка с газирано питие, което Итън й донесе от хладилника.

— Тази жена е невероятна. Как е възможно баща ми да е бил близък с толкова безсърдечно същество?

— Не е знаел — отвърна той и вдигна крака върху малката масичка. — Мими е изиграла добре ролята си и двамата са вярвали, че получават каквото търсят.

— А какво са търсели?

— Баща ти е получил хубава, млада жена — обясни Итън, — а Мими — богат възрастен мъж и още по-богати фантазии за парите, които ще й остави един ден.

Аманда се смути.

— Не мога да си представя връзка с мъж само заради парите му.

— Парите със сигурност могат да объркат хората. Едно време и аз изпитвах вина, че всемогъщият долар ме мотивира.

Тя го погледна изненадана.

— Итън Блек спомена ли наистина нещо с личен характер?

— Да, така излиза — отвърна той и отвори кутийка с газирана напитка и за себе си.

— Кажи ми още.

— Рядко говоря по въпроса. Докато си прикована към дивана, да употребим времето по-приятно.

— Да говориш за себе си не е ли приятно? — попита тя.

— Не.

Край на разговора, както личеше от израза му и от факта, че се съсредоточи изцяло в бележките си.

— Итън, как си? — попита Аманда. „Виждам нежеланието ти, но аз не мога да се правя, че нищо не се е случило.“

— Всичко е наред — отвърна той. — Само искам да хвана този психар, който се опитва да те убие.

„Е, тогава защо не си тръгнеш — помисли си тя. — Защо не си гледаш живота.“

Но имаше на разположение още няколко седмици с него. Не можеше да си представи, че след като ще живеят цял месец заедно, времето няма да бъде достатъчно, за да разчупи твърдата му черупка.

* * *

„Какви ги върша? — помисли си Итън, когато Аманда изтича към вратата, за да посрещне Лети и Томи. — Защо не мога да се въздържа още от първия миг, когато я видях?“

Помаха на Лети, която минаваше с Аманда през кухнята. Аманда й показваше къщата.

„Не биваше да правя любов с нея — упрекна се той. — Тя е уязвима и не беше редно да се възползвам. И сега тя ще си въобразява…“

Ще си въобразява, но какво? Нямаше представа какво очаква или какви желания има. Може би е изпитала необходимост подобна на неговата. В онази хотелска стая той я пожела и трябваше да я има. Може би е почувствала същото — сексуално задоволяване без задръжки.

И все пак една жена чувстваше ли такава необходимост? Итън знаеше, че тя щеше да очаква нещо по-различно от него и че той нямаше да бъде в състояние да й го даде. „Ще се получи много неловко — помисли си той. — Просто забрави. Хващай се на работа, за да преживеем този месец, без да се случи нищо лошо на нея или на Томи.“