Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Piraten (Seeraub auf allen Meeren), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt(2007)

Издание:

ХАЙНЦ НОЙКИРХЕН

ПИРАТИТЕ

Преводач ЗДРАВКО КАЛЧЕВ

Рецензент ДИМИТЪР КЛИСУРОВ

Редактор ДИМИТРИЧКА ЖЕЛЕЗАРОВА

Художник на корицата ИВАН КЕНАРОВ

Технически редактор ПЛАМЕН АНТОНОВ

Коректор ПАУНКА КАМБУРОВА

Немска — ГДР, I издание Дадена за печат на 12. I. 1981 г. Подписана за печат на 17 X. 1981 г. Излязла от печат на 5.XI.1981 г. Формат 70x100/16 Изд. № 1419 Цена 2,16 лв. Печ. коли 19 Изд. коли 24,62 УИК 23,25 ЕКП 95366 26431 ; 5637-120-81

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

 

Илюстрации от ГЕРХАРД ГОСМАН

 

© Transpress VEB Verlag fur Verkehrswesen Berlin, Deutsche Demokratische Republik 2. durchgesehene Ausgabe 1978

Със съгласието на издателството са ползвани илюстрациите от немското издание

с/о Jusautor, Sofia Ч 830.2

История

  1. —Добавяне на анотация

Какво търсел Колумб в Америка
X

Според традиционната историческа представа Колумб е герой, който открил Америка и наченал една нова историческа епоха. По-малко известно е, че той бил хвърлен в тъмница като играчка на дворцови интриги и умрял в бедност, почти съвсем забравен от съвременниците си.

И все пак защо по поръка на испанската корона Колумб потърсил презморски път към Индия и какво е сторил след приземяването на Бахамските острови? Отговорът на този въпрос дава да се разбере защо трябва да се спомене за Колумб в една книга за пиратството. Защото не желанието да се опознае светът накарало могъщите на онова време властници да стъкмяват експедиции по море, които позволили на Колумб да открие Америка, на Васко да Гама да заобиколи Африка и да стигне до Индия и на Фернандо Магелан да извърши първото околосветско плаване. Всички те били грабителски плавания към чужди брегове с единствената цел по държавна поръка да завладеят земи, да добият от тях злато, сребро, подправки и роби. Било повторение на всичко, което хилядолетия преди тласкало египтяни, финикийци и гърци към чужди брегове, което създало лошата слава на вандали и викинги, само че безкрайно по-жестоко и по-безмилостно, до заробването и изтреблението на цели народи. Всичко това ставало под знака на кръста и с благословията на папата, уж да обърнат към християнство езичниците, да отнесат единствено душеспа-сителната християнска вяра и в най-затънтените краища на тази земя. Ала това било противно лицемерие. Папите и кралете и техните услужливи помощници били алчни за злато и сребро като платежен еквивалент за все по-бързо развиващото се стоково стопанство в Европа. Венецианецът Марко Поло, като се позовавал на своя дългогодишен престой в Китай, разказвал за приказните богатства на тази страна, за храмове и дворци, чиито покриви били направени от чисто злато. Междувременно обаче турци и араби със своите завоевания в Близкия Изток поставили търговията с Индия и Китай под собствен контрол. Трябвало да се търсят нови пътища към Азия, и то към Азия на Марко Поло, за да се достигне до притежание на златото.

Понеже науката вече признала земята за кълбо, принципно се потвърдила възможността тя да бъде обиколена с кораб. Тази идея била подхваната от генуезеца Христофор Колумб, който предложил първо на португалския крал Хуан II и после на испанската владетелска двойка Фердинанд и Изабела да отплава с флота за Индия по западен курс, тоест да открие описвания от Марко Поло Китай. Договорът, който след дълги пазарлъци генуезецът изтръгнал от Фердинанд, не би бил лош, ако кралят на Испания го беше спазвал. Колумб ни представя този документ, в известна степен модифициран, като предисловие към бордовия дневник от първото си плаване:

„Техни Величества решиха да ме изпратят в страните на Индия, за да се опозная сам с князете, народите и местата, да проуча бита, нравите и склонностите им, та с това да се знае по какви пътища трябва да се поеме, за да се разпространява нашата най-свята вяра. Те ме въздигнаха в благородно звание, така че от днес нататък аз притежавам правото да се наричам дон. Те ме направиха велик адмирал на Океана, а също вицекрал и постоянен наместник на всички острови и континенти, които бъдат открити или завладени от мен. По-нататък те разпоредиха, щото моят най-възрастен син да бъде мой наследник и това да става по същия начин от поколение на поколение.“

В увода на бордовия дневник Колумб обаче не споменава, че владетелите обещавали да предоставят на него и потомците му за вечни времена една десета част от печалбата в търговията с тези страни. Естествено Колумб не можел и да подозира, че този договор, щом стане неудобен за краля на Испания, ще бъде ликвидиран с лапидарния израз: „За кралете не са задължителни договорите, сключени с техни поданици.“ Ала кралете не са неблагодарни. Като награда за откриването на цял един континент и като дял от грабежа на злато и хора в полза на испанската корона в Америка Колумб получил от испанския владетел почетен дар от 2000 дуката.

Многократно е описвано плаването на Колумб с трите прочути кораба „Санта Мария“, „Ниня“ и „Пинта“ от тръгването на 3 август 1492 година в Палос до акостирането на 12 октомври 1492-ра на един от Бахамските острови — по всяка вероятност Уотлинг. Ала едва след пристигането става ясно какво е търсил в действителност Колумб. Неподкупен свидетел за това е бордовият дневник:

Събота, 13 октомври 1492 година (първият ден след пристигането).

„Забелязах — и не само аз, — че мнозина индианци си пробиват носа и в така направения отвор поставят къс злато. Те разменяха златото, което очевидно за тях нямаше никаква стойност, срещу стъклени маниста, и то с голяма охота…“ Когато Колумб дочул от туземците, че на юг имало някакво царство, „гдето кралят ядял и пиел от големи блюда от чисто злато“, той завършва: „Натам ще отплаваме в най-скоро време!“

Понеделник, 15 октомври 1492 г. (след акостирането на острова, който Колумб нарекъл Санта Мария де ла Консепсион).

„И тук индианците ни срещнаха с дарове. Ние тутакси попитахме за злато и узнахме, че на един остров, който се намирал още по-далече на юг, туземците носели златни гривни на краката и ръцете си.“

Вторник, 16 октомври 1492 г. (по време на плаването към юг). „Аз открих още един голям остров, който нарекох Фернандия. Злато тук не намерихме.“

Четвъртък, 18 октомври 1492 г. (след пристигането на остров Саомето).

„На Саомето ние не намерихме нито злато, нито град, нито някакъв крал.“

Четвъртък, 1 ноември 1492 г. (след дълго странствуване Колумб е слязъл в Куба).

„Туземците ни донесоха плодове, изпреден памук и папагали. Ала аз забраних на моите хора да приемат каквото и да било, та да научат индианците най-сетне, че ние търсим само нукай — това е индианското название на златото — или пък било то и сребро.“

Петък, 9 ноември 1492 г. (след като в Куба Колумб се е запознал с картофите и тютюна).

„В други ден ще отплавам по-нататък. Всемогъщият ще ми помогне да намеря злато, подправки и нови страни.“

Сряда, 21 ноември 1492 г. (Колумб е посетил много други острови, навсякъде разпитвал за злато и разменил стъклени маниста срещу малко злато).

„От островите взех мнозина туземци на борда…“

Неделя, 6 януари 1493 г. (след като Алонсо Мартин Пинзон се отправил с „Пинта“ самоволно да дири злато).

„Ако Пинзон не беше избягал, ние щяхме да имаме на борда цели бурета, пълни със злато. Пинзон намери повече злато от мен. Половината задържа за себе си, другата половина раздели между екипажа. На борда той има и индианци и индиански момичета, които смята да продаде в Испания.“

Петък, 16 април 1493 г. (когато след завръщането си в Испания Колумб бил приет от испанската владетелска двойка).

„Трябваше още веднаж да разкажа онова, което бях вече докладвал писмено. Сетне показах донесените от нас съкровища, непознатите пъстри птици, редките животни и растения, златото на зърна, на самородни късове или преработено в украшения. Техни величества се удивляваха най-вече на индианците и индианките…“

За хода на второто Колумбово плаване сведения дават автентичните доклади на Диего Алварес Чанка и на Микеле де Кунео.

Според тях Колумб потеглил на своето второ пътешествие на 25 септември 1493 година. Под негова команда се намирали три големи кораба и 14 каравели. В сравнение с първото отплаване на 3 август 1492-ра, когато населението проклинало генуезеца като безбожен авантюрист и трябвало насила да натикат на борда испанския екипаж, картината сега била напълно променена. От писанията и разказите за първото плаване, предавани от уста на уста и раздути до неимоверни гротески, повечето испанци сега вярвали: плаването на Колумбовата флота води към Елдорадо, към острови от чисто злато, прорязани от реки, в които трябва само да потопиш кош, за да го изтеглиш пълен със златни зърна. А туземците се съгласяват охотно да разменят злато и скъпоценни камъни срещу стъклени маниста и огледала.

Кралят и кралицата на Испания също очаквали от това плаване на Колумб злато, и то повече злато, отколкото индианците дали доброволно при първата си среща с белите полубогове. Колумб знаел това, а знаел също, че такова злато могло да бъде изтръгнато от индианците само с насилие.

Плаването протекло при благоприятни метеорологични условия. Само една буря се разразила през втората половина на октомври над флотата, преди да отекне на 3 ноември викът „Земя!“, когато достигнали Малките Антили. Колумб пак потърсил островите, открити при първото плаване, открил и множество нови острови, намерил и силно жадуваното злато. Но за да изпрати златото в Испания, то трябвало да се изкопае от земята, трябвало да се построят златни мини. За да спечели време, Колумб натоварил част от корабите с проби от златоносна руда и я изпратил в Испания с обещание до краля и кралицата, че скоро ще им прати толкова злато, колкото желязо има в мините по брега на Биская. Като жива стока на борда на отплавалите кораби имало и индианци, роби се търсели винаги най-усилено по тържищата на Европа.

Ала с местното население Колумб срещнал по-големи трудности, отколкото очаквал. Индианците вече не се доверявали на белите. Горчивият опит, набран от миналите срещи, бил твърде богат, и те почнали да се бранят срещу плячкосването и поробването. Настъпили първите схватки, безнадеждни за индианците срещу добре въоръжените и снабдени с топове испанци. Хиляди и хиляди от тях били изклани като добитък и разкъсани от кръвожадните кучета. А ако алчността за злато на скитащите по всички посоки испански разбойници не бивало удовлетворена, те режели ушите на мъжете, изнасилвали жените и отмъквали младите индианци в испанските поселища като роби.

Но и от всичко това към Испания не потекли обещаните реки от злато и сребро. Затова по завръщащите се от Испания за Америка кораби крал Фердинанд заповядал на Колумб да форсира незабавно експлоатацията на златните мини и да праща всеки месец подробен отчет до кралския двор в Испания.

И въпреки това Колумб не можал да напълни корабите със злато и още веднаж изпратил през Атлантика 500 индианци, за да ги продадат на робския пазар в Севиля в полза на испанската корона. Добил все пак отсрочка, колкото траяло плаването на отиване и връщане през океана. През това време в безскрупулната им жажда за злато на испанските завоеватели хрумнала дяволска идея. Те наложили на местното население данък, който за индианците бил почти равен на смъртна присъда. Всеки местен жител, достигнал четиринадесетгодишна възраст, бил задължен да доставя всеки три месеца злато по мярка, колкото събира едно фландърско звънче. Главатарите тройно. Който заплати данъка, получавал едно медно кръгче, което трябвало да носи окачено на шията, за да се вижда отдалече. Залавяли и продавали на пазара за роби всеки, който нямал такова медно кръгче. Алтернативата злато или свобода не оставала на свободолюбивите индианци никакъв избор. Те били принудени да зарежат жалките си колиби, за да търсят само злато. Много хора умирали от глад, защото не можели да се грижат за прехраната си, други поемали отрова, за да се избавят от робство. Според отчета на епископ Лас Касас, който превел и бордовия дневник на Колумб, от 300 000 жители на Хаити по време на откриването му, в 1496 година останали живи 200 000, в 1508 година само 60 000, а едно преброяване в 1548 година показало, че аборигените спаднали на петстотин души, или коренното население на острова било практически изтребено.

В началото на шестнадесетото столетие потоп от авантюристи и обеднели благородници се излял от Испания през Атлантика в Америка. От Хавана в 1519 година Кортес се прехвърлил на бреговете на Мексико. С коварство и насилие той в течение на две години подчинил империята на ацтеките, които имали далеч по-високо културно ниво, избил нейните жители и разграбил страната. Неизмерим поток от злато потекъл от новооснования Веракрус към Кадис и Севиля.

В 1531 година Писаро проникнал в сърцето на империята на инките и — също като Кортес в Мексико — я оплячкосал и опожарил в името на кръста. В 1535 година той основал Лима с пристанището Каляо, за да отправя с кораби към Испания ограбените съкровища на инките. Това, което поколения ацтеки и инки били натрупали с дълговечен мъчителен труд, било сега разграбено, натоварено на кораби и през Атлантика докарано в Испания. След като коренните жители били докарани до просяшка тояга, експлоатацията на мините за благородни метали продължила с индианска работна сила, а по-късно с роби-негри. В течение на шестнадесетото столетие наличността на сребро в Европа нараснала пет пъти. Четири пети от европейските запаси на злато и сребро идвали от Испанска Америка. Общото им количество между 1500–1800 година възлизало на деветдесет хиляди тона. Цялото това богатство, пренасяно по море, по необходимост предизвикало появата на морско пиратство, което оставило далеч в сянка всичко досега познато в тази област.