Хайнц Нойкирхен
Пиратите (5)

Пиратството в Северно и Балтийско море
V

Докато норманите по време на своите грабителски и завоевателни походи всявали страх и ужас навред по Европа, морското и крайбрежно пиратство нараствало заплашително и в басейна на Северно и Балтийско море, изходната точка на викингските походи. Империята на Каролингите се разпаднала от собствените си вътрешни слабости. В Скандинавия се образували феодални кралства, които почти непрекъснато воювали помежду си. Балтийските славяни, в стадия на раннофеодално развитие, нападали чужди брегове, ала трябвало и сами да се бранят от завоевателния натиск на датските и немските феодали. Между различните крайбрежни държави на Северно море и Балтика възпирала през десети и единадесети век оживена морска търговия, смущавана постоянно от грабителски набези и нападения, от лов на хора и пиратство. Един летописец разказва за онова време:

„Морското разбойничество в Северното море, а и другаде у дат-чани, шведи, нормани, сакси, венди, руси, англичани и шотландци взе вече такива неимоверни размери, та нищо по море или на брега не бе подсигурено срещу техните грабителски походи и внезапни нападения и ако преди само отделни лица се занимаваха с морско пиратство, сега то стана дело на нации и народи. Шведите ограбваха датчани и руси, датчаните и норманите — англичани и сакси, вендите — дани, саксите — англичани и французи.“

Това изброяване дори не е пълно. Непонятно е защо не са споменати фризите, понеже те били не само добри мореплаватели, а и морски разбойници и търговци на роби. Със своите кораби те придружавали Карл Велики въз военните му походи срещу западните славяни и саксите, подпомагали английските крале против норманите, а една флотилия от фризийски пирати взела участие през 1097 година в сраженията на първия кръстоносен поход край Таре. От грабителски нападения не бил пощаден дори и фризийският бряг. Около 1000-та година датски и шведски морски разбойници нахлули във Фризландия. Според преданията те били две мощни орди — само едната брояла над 20 000 души, — които разграбили и опустошили цялата страна.

Балтийски славяни, ободрити, лютици и поморани — летописецът ги нарича и венди — предприемали от южния балтийски бряг наред със своите търговски плавания често и разбойнически нападения по скандинавския бряг и преди всичко по датските острови. Връхлитали върху Готланд и Борнхолм, Фалстер, Лааланд и Ютланд, прониквали чак до английския бряг. При едно нападение в 1135 година над Конунгахела в Норвегия те отвлекли 7000 пленници, жени, момичета и момчета и ги продали на славянските робски пазари за Ориента. Когато датчаните в 1043 година разрушили първата им база Йомбург, те се преместили на остров Рюген. На нос Аркона, най-северната точка на острова с широк кръгозор към морето, съградили храм-крепост, който в 1168 година бил изгорен до основи също от датчаните. В 1187 година балтийски славяни нападнали шведския град Сигтуна, опустошили го и отново отвлекли много пленници за робските пазари.

Морската търговия между държавите по Балтийско и Северно море обикновено използвала пътя през Ютландския провлак. Рядко плавали покрай полуострова. Най-известното място за претоварване и размяна на стоките през цели столетия било Хайтхабу, датско търговско поселище в южната част на Ютландия, защитено с двоен вал. В началото на десетия век Хайтхабу станал шведски, от 934 до 983 година бил немско владение, сетне пак датски. Многократно градът бил нападан и разграбен от морски разбойници, а в 1066 година окончателно разрушен при едно нападение на славяните.

Редица източници потвърждават, че от Северно в Балтийско море били организирани и проведени безчислени пиратски плавания изключително за лов на хора. При честите военни походи по време на славянско-скандинавските разпри хората били най-важната плячка. Рядко използвали пленниците като работна сила в стопанството на победителя, а обикновено ги продавали на европейски или ориенталски роботърговци. Разменяли ги срещу мечове, острия за стрели, монети, украшения, вино и платно от Северно море или украшения, сребро, стъклени изделия, полускъпоценни камъни, коприна и брокат от Средиземноморието. Други предмети за размяна от балтийското крайбрежие били кожи, восък, мед, херинга и янтар. Едно от най-значителните търговски средища по онова време бил балтийският остров Готланд, гдето при разкопки намерили над 40 000 арабски монети. Причина да се разполагат много пазари на островите бил не само стремежът на търговеца да се опази от нападения на разбойници — от пирати тук той също не бил надеждно защитен, — а главно да се затрудни бягството на най-ценната стока: хората.

Почти непрестанните грабителски и завоевателни войни и все помощно разпространяващото се пиратство и търговия с роби в зоната на Северно и Балтийско море довели от втората половина на VI столетие насам до всеобщ упадък на морската търговия и дори до намаляване броя на населението. Занаятчийските и търговски поселища, разположени по речните устия с удобни съобщителни връзки, се опитвали да се бранят от постоянните разбойнически нападения със силно укрепени валове. Ударил рожденият час на цяла броеница бързо развиващи се пристанищни градове, които получили скоро и самостоятелни градски права. За Рощок като крепост се споменава за първи път в 1161 година по повод един военен поход на датчани и сакси срещу ободритите. Една хроника от 1189 година го назовава пазар, а в 1218 година той бил удостоен с градски права по образеца на Любек. Права по негово подобие и по същия образец получили в 1229 година Висмар, в1234 г. Щралзунд, в 1237 г. Щетин, а в 1250 г. Грайфсвалд.

Наред с постоянно нарастващото производство в градовете, предназначено за износ, градските търговци започнали да организират търговия през далечни земи и морета. Те измествали дребните търговци от пазарите, особено фризите, които се занимавали главно с посредническа търговска дейност. Срещу рисковете при търговски плавания по море те организирали съдружия, които на първо време след завръщането на корабите пак се разпадали. Ала в течение на първата половина от XII столетие съдружията постепенно се развивали в стабилни институции с по-траен характер. Създавали се търговски ханзи като фландърската и кьолнската. Членовете на кьолнската ханза получили още в 1157 година от английския крал правна защита във формата на съпроводително писмо, в което той им обещавал „да бъдат третирани като негови собствени люде и приятели“. Поради всеобщата несигурност на транспортните пътища и за защита срещу разбойници от всякакъв род Имперският мирен договор от 1152 година признал на търговците от „Свещената римска империя“ правото да носят оръжие.

В началото на XIII век се оказало, че съдружията на търговците не били в състояние да защищават за дълго време интересите им в страната и чужбина. В XIV век градовете поели отговорността за размяна на стоки в далечни земи. Нова глава в историята на търговията открило решението на избраниците от вендските градове, събрали се в 1299 година в Любек, според което занапред никой обикновен търговец в Готланд нямал право да полага своя печат. Всеки град получил собствен печат, с който се скрепявали сделките на търговците. Отначало градовете прокарвали своите права в особено остри спорове с феодалните князе, понякога дори с военни средства. Още в 1226 година Любек изтръгнал за себе си статут на свободен имперски град. С това той вече не бил подчинен на никой феодален княз, а непосредствено на императора. За прокарване на общите интереси много градове се обединявали в съюзи, най-известен и най-мощен от които станал съюзът на ханзейските градове. С нарастващото значение на паричното стопанство и хроническата нужда на феодалите от пари в края на краищата градовете със своята стопанска жизнеспособност победили в борбата срещу князете, макар че онези в стремежа си да задържат властта не се побояли да продадат цялото югозападно крайбрежие на Балтийско море на датския крал. В течение на този процес мнозина благородници станали пирати, понеже разбрали, че могат да пуснат кръв на „пиперените чували“^[1] по-лесно на море, отколкото по суша. За пръв път през 1259 година градовете Любек, Висмар и Рощок сключили договор срещу морските разбойници, за да защищават общо мореплаването.

Продължителната експанзионистична политика на датските крале подронила из основи стопанството на страната и докарала Дания до ръба на разрухата. Аристокрацията използувала недоволството и възмущението на народа, прогонила краля и тласнала страната в хаоса на феодална анархия. Мнозина датски благородници станали главатари на пиратски банди, плаването в Балтийско море било вече крайно несигурно. Най-после в 1338 година градовете Любек, Висмар, Рощок и Хамбург се съюзили със северогерманските князе и с датския крал, за да се възправят заедно срещу пиратството в Балтийско и Северно море. Бремен не се включил в този съюз, въпреки че трябвало да затвори временно пристанището си пред устието на Везер поради постоянните разбойнически набези. Градът предпочел да откупи свободата на делтата чрез годишен данък на фризите. По документален източник той платил в 1312 година „за тази добра цел“ 1400 сребърни марки. Когато хамбургчани помолили император Карл IV (1346–1378 година) да ги защити от пиратите по Елба, той им дал добрия съвет да хванат разбойниците и да ги накажат според закона. В Северна Германия фактически не съществувала държавна власт, понеже императорите на „Великата римска империя на германската нация“ изразходвали всички свои сили в италианските походи. Северогерманските князе обаче не погледнали много сериозно на своя съюз с градовете срещу пиратите. Много от тях дори подкрепяли тайно морските разбойници и получавали дял от плячката. Датският и английският крал официално приемали пирати на своя служба и с тях засилвали морската си мощ. И понеже каперите се издържали само от собствените си доходи, кралските каперски писма и репресалии им давали неограничена възможност да превръщат плячкосването на всеки търговски кораб в редовна военна акция. По този начин в 1351 година един грайфсвалдски кораб бил абордиран от английски капер пред пристанището на Брюге и разграбен. По настояване на ханзата каперът бил осъден от един фландърски съд. В отговор английският крал въвел репресалии срещу ханзейската търговия в Британия. Мореплавателите от немските градове също се занимавали с пиратство срещу английски кораби предимно в Северно море, пък и другаде, щом им се удавала благоприятна възможност. Въоръжените екипажи от борда на когите имали двойна задача: да присвояват със сила товара на по-слабите кораби и да бранят когите от нападения на пирати и капери. Оръжието било нужно и за защита от разбойническите апетити на крайбрежното население, ако корабът заседне по плитчините. А в предханзейската епоха и дори в началото на съюза нерядко кораби на съперничещи си градове се нападали взаимно и ограбвали.

Възникването на ханзата през XIII век се осъществявало чрез различни групировки от градове. Една група образували рейнските градове със стопански център Кьолн. Към средата на същото столетие се създали Вестфалският и Долносаксонският съюз. Водещ във Вестфалския бил Дортмунд, в Долносаксонския първо Брауншвайг, по-късно Хамбург и Бремен. Съществуването на тези съюзи несъмнено подтиквало възхода на ханзата, но решаващо значение имали пристанищните градове по югозападното балтийско крайбрежие, тъй наречените вендски градове начело с Любек, Висмар, Рощок и Щралзунд. Към края на XIII век се образувала и групата на пруските градове, водачеството в нея поел бързо процъфтяващият град Данциг.

В една грамота от събора на градовете в 1358 година за първи път се употребява за съюза названието „Немска ханза“, макар в него да членували и чуждестранни градове.

В най-важните пристанищни и търговски градове в чужбина, в Лондон, Брюге, Берген и Новгород ханзата поддържала постоянни кантори, снабдени от съответните тамошни власти със специални пълномощия. Некоронован неин крал, водещ по всички въпроси, бил Любек. След разрушаването на стария славянски Любек в 1138 година градът бил повторно съграден в 1143 година. Нахлуването на ободритите през 1147 година не могло да възпре бързия растеж на града. Ръководната роля на Любек в съюза била улеснена от статута му на свободен имперски град, ала основите на своята мощ той укрепил като базисно пристанище за феодалната немска експанзия на Изток по море. Голямо предимство на Любек създавало и неговото географско положение — там се развило най-важното средище за претоварване на стоки при търговския обмен между Балтийско и Северно море.

През XIV столетие ханзата притежавала една флота от кръгло 1000 кораба с товароподемност около 100 000 тона, която превозвала годишно — по море се плавало само през шестте летни месеца — 300 000 тона стоки, едно забележително постижение за онова време. Традиционен кораб на ханзата била когата, нейната товароподемност стигала до 100 ласти (или 200 тона). Когата била едномачтова с едно голямо четириъгълно ветрило, изградена върху почти прав кил и обшита с парени талпи. Вместо дотогавашното странично кормило за управление, през XIV век тя вече имала кормило, твърдо скрепено към ахтерщевена. Когата била изключително товарен ветроход и не била пригодена нито за пътници, нито за военни цели. Ала тя винаги носела оръжие и въоръжени люде на борда. За водене на война и за борба срещу морски разбойници преустройвали когите във „фредекоги“. В една грамота от 1367 година се казва, че изпратените на война срещу Дания коги броели в екипажа си по 100 добре въоръжени мъже, между тях най-малко двадесет стрелци с арбалети. За въоръжения екипаж издигали отпред и на кърмата надстройки във форма на скеле, наричани по-късно кастели. В процеса на развитие когите постепенно станали тримачтови, назовани холк, а в обикновения разговорен език хулка, която могла да пренася товар 300 тона и повече.

Коги и хулки използвали и пиратите, ала преустроени и съоръжени нарочно за техните цели. Махали палубните надстройки и на тяхно място поставяли на горната палуба възможно най-голям брой топове. Но по принцип те избягвали да водят артилерийски двубой, понеже се стремели да сложат ръка на плячката непокътната. Методът им бил изненадата, а решаването на битката търсели в абордажен бой човек срещу човек. Затова мнозина пирати предпочитали бързи, пъргави кораби с плитко газене: шниги и шути. С такива ветроходи те безпрепятствено прониквали в речните устия, лесно маневрирали там, а при преследване от големи и силни противници лесно намирали убежище в плитчините пред брега.

Първата сериозна заплаха за ханзейското мореплаване създали разприте за политическо господство в скандинавските държави. Воюващите страни Дания и Швеция издавали каперски писма и мнозина скандинавски и немски благородници не пропускали удобния случай бързо и без труд да натрупат плячка. Обект на нападения били не вражеските кораби, а търговските коги на ханзата. Нито един ханзейски кораб не можел вече да излезе необезпокояван от пристанището. Тогава образували конвой, защищавани от фредекоги. Безуспешни останали няколкото въоръжени акции на ханзейските градове срещу пиратите за умиротворяване на морето. Нещо повече: мекленбургските градове от съюза били обвързани с едната воюваща страна, понеже крал на Швеция бил Албрехт фон Мекленбург, техен феодален господар. Борбата в западно Балтийско море все повече се превръщала във война между пиратите на датската регентка Маргарита и ханзейските градове Рощок и Висмар, които също започнали да приемат на своя служба пирати. Според една хроника двата града дали на пиратите разрешение да влизат в техните пристанища и свободно да продават плячката си. И търговци на ханзата си осигурявали дялове от пиратските кораби или сами поддържали и изпращали кораби за грабеж по море. Ала в края на краищата пиратството така тежко увредило търговията на ханзата, че градовете се принудили да преговарят с Маргарита. В 1382 година ханзата и Маргарита постигнали споразумение, което органичило морския грабеж в западно Балтийско море. Тогава пиратите се насочили на изток, където ударили мореплаването между Данциг и руските брегове. Ханзата, немският рицарски орден и Маргарита общо съставили една флота от 14 фредекоги и начело с ханзейския капитан Вулфлам фон Шонен я изпратили на борда срещу морските разбойници. Накрай, с посредничеството на Маргарита и графа на Холщайн, се стигнало до нещо подобно на мир между пиратите и ханзата.

В 1389 година Албрехт фон Мекленбург бил унищожително сразен от датските войски, сам той попаднал в плен. Кралица Маргарита постигнала целта си: Дания, Норвегия и Швеция се намирали вече под нейна власт — с изключение на Стокхолм, който с активната поддръжка на Рощок и Висмар успешно противостоял на датската обсада.