Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Piraten (Seeraub auf allen Meeren), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt(2007)

Издание:

ХАЙНЦ НОЙКИРХЕН

ПИРАТИТЕ

Преводач ЗДРАВКО КАЛЧЕВ

Рецензент ДИМИТЪР КЛИСУРОВ

Редактор ДИМИТРИЧКА ЖЕЛЕЗАРОВА

Художник на корицата ИВАН КЕНАРОВ

Технически редактор ПЛАМЕН АНТОНОВ

Коректор ПАУНКА КАМБУРОВА

Немска — ГДР, I издание Дадена за печат на 12. I. 1981 г. Подписана за печат на 17 X. 1981 г. Излязла от печат на 5.XI.1981 г. Формат 70x100/16 Изд. № 1419 Цена 2,16 лв. Печ. коли 19 Изд. коли 24,62 УИК 23,25 ЕКП 95366 26431 ; 5637-120-81

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

 

Илюстрации от ГЕРХАРД ГОСМАН

 

© Transpress VEB Verlag fur Verkehrswesen Berlin, Deutsche Demokratische Republik 2. durchgesehene Ausgabe 1978

Със съгласието на издателството са ползвани илюстрациите от немското издание

с/о Jusautor, Sofia Ч 830.2

История

  1. —Добавяне на анотация

Бахамските пирати и кралската милост
XIX

Около 1703 година морски разбойници се промъкнали на Бахамските острови, тъй както по-рано на Тортуга и Ямайка. В лабиринта от хиляди острова, повечето ненаселени и често само стърчащи от вълните малки остри скали или рифове, островът Ню Провидънс станал главна база предимно на английските пирати. Той бил два пъти превземан от Англия. Колумб открил Бахамския архипелаг в 1492 година, но за испанците той си останал „безполезен“, та нали те извлекли в Хиспаньола цялото му коренно население индианци като роби в плантациите. От 1629 година на островите се загнездили англичани и започнали да използват роби-негри, най-евтината работна ръка. В 1677-ма испанците прогонили англичаните от островите, ала после ония отново се върнали. По време на войната за испанското наследство французи и испанци в 1703 година нападнали Бахама, изгорили града и пристанището на Ню Провидънс—Насау и пак се изтеглили, като заедно с плантаторите и робите-негри замъкнали като пленник със себе си и английския губернатор. На острова останали само неколцина от жителите му, които по време на нападението се укрили в горите. Островът Ню Провидънс и пристанището му Насау били идеални за морски разбойници. Търговията и корабоплаването все по-интензивно се премествали по североамериканските брегове и северното местоположение на Бахамските острови било географски по-благоприятно, отколкото всички предишни пиратски свърталища. Пристанището Насау предлагало сигурна защита за достатъчно голям брой плавателни съдове. Достъпът до него през една плитчина бил възможен за всички кораби под 500 тона. По-големите трябвало да заобикалят и да се промъкват през два тесни протока отляво или отдясно на разположеното пред него островче. Един форт на същото островче с леснина контролирал двата протока.

В Англия много добре разбирали значението на Бахамските острови. Не минали и две години след повторната им загуба и в 1705 година английската Горна камара приела една петиция до краля, в която между другото се казва: „… че пристанището на остров Провидънс може лесно да се отбранява и че е твърде опасно да се оставят тези острови в неприятелски ръце, ето защо лордовете от Горната камара молят Ваше Величество да предприеме необходимите стъпки, за да се овладеят островите отново.“

По същото време обаче английският крал имал други грижи. Освен това испанците и французите пак се били изтеглили, а и твърде е възможно, щото окупирането на Бахама от английски пирати да не е било съвсем неприятно за краля — той имал нужда от обиграни капери във войната срещу испанци и французи за испанското наследство през 1701—1713 година. Затова той преустановил всички мерки срещу пиратството, които и преди се провеждали твърде половинчато и непоследователно, и съвсем щедро започнал да раздава каперски писма на всеки, който поиска, а всички пирати искали такива писма. Как изглеждало това на практика се вижда ясно от съдържанието на едно писмо, което английски плантатор на Ямайка написал по онова време на свой приятел в Англия. Въпреки че на каперите било запретено да нападат противниците си в териториалните води на английските колонии (пет морски мили пред Ямайка), един капер под английки флаг пленил и ограбил множество крайбрежни плавателни съдове на плантаторите току до самия бряг.

В писмото по-нататък се казва: „След тези произшествия каперът завзел и един испански кораб, както той казва, с хубава сума пари на борда. Дали корабът е бил испански или английски, никой не знае, защото пред съда той не представи нито нещо испанско, нито каквото и да било друго. Изобщо не беше разследвано дали корабът не се е намирал в петмилната морска зона. Ако продължава така, каперите могат да последват от пристанището всеки от нашите собствени кораби и да вземат онова, което те сами намерят за добре… Всички тук са на мнение, че когато настъпи мир, ние ще бъдем в по-голяма опасност, отколкото сега пред неприятеля…“

Загриженият плантатор имал право. Когато войната за испанското наследство завършила с мирния договор в Утрехт от 1713 година, каперите, действуващи дотогава по поръка на кралете, отново се превърнали в обикновени морски разбойници.

Техният брой се умножил страшно. Ако в края на XVII столетие изглеждало, че пиратството в Карибско море е почти изтребено, сега то възкръснало на Бахамските острови като феникс из пепелището. В 1716 година губернаторът Споутсууд от Вирджиния писал в Лондон: „На Пю Провидънс се заражда гнездо от пирати. Чрез нашествието на разтурени хора от залива на Кампече, от Ямайка и от други места пиратите очакват и по всяка вероятност ще получат такова многобройно попълнение, че ако не бъдат разгонени своевременно, те могат да се окажат много опасни за британската търговия.“

По това време вече над две хиляди пирати се намирали в Насау. Разбойниците укрепили с няколко оръдия малкия остров пред входа на пристанището и сега спокойно можели да екипират и да ремонтират в него своите кораби. Новият подем на пиратството бил подпомогнат и от Навигационните актове, приети в 1651 година от Английския парламент, които практически разрешавали само на английски кораби да поддържат трафика с английските колонии. Този монопол предизвикал повишение в цените на всички стоки, превозвани по море, което карало североамериканските заселници да се обръщат към пиратите и да задоволяват чрез тях нуждите си от такива стоки.

Пиратите от своя страна били достатъчно умни да не се снабдяват с търсените стоки от английските кораби, които циркулирали между Англия и Северна Америка, а плавали по африканските брегове, преминавали дори и край нос Добра Надежда и разграбвали холандски и португалски, пък и английски кораби, плаващи на изток. Мощната и разпростряна по целия свят активност на пиратите събудила тревога и безпокойство у всички европейски правителства. В 1716 година английските власти се опитали да сплашат морските разбойници чрез закана. Те обявили:

„Уайтхол, 15 септември 1716 г.

По повод оплакванията, които Негово Величество е получил от много търговци, моряци и други лица, а така също и от губернатори на островите и от плантации на Негово Величество в Западна Индия, че морските разбойници са се умножили до толкова, та са направили несигурно морето не само край Ямайка, но и по бреговете на Северна Америка, и че ако не се предприеме нещо по този въпрос, търговията на Великобритания е застрашена да загине напълно, след зряло обмисляне и по предложение на Кралския съвет Негово Величество заповяда да се употреби военна сила, която да прогони веднаж завинаги тези морски разбойници.“

Следвал списък на кралската мощ във форма на поименно изброяване на 13 военни кораба с числото на оръдията им. Ако списъкът се разгледа по-зорко, тези кораби, всички от пети и шести ранг, се намирали отдавна в западноиндийски води, с изключение на три, които тепърва трябвало да заминат натам. Затова пък два кораба получили заповед да се завърнат в Англия. Прокламацията останала къс хартия. Нищо не се променило.

Затова Коронният съвет в Лондон отново се събрал в 1717 година и предложил на краля: първо, да назначи на островите някой енергичен губернатор, снабден с всички пълномощия, и, второ, да склонят пиратите доброволно да се откажат от своята дейност чрез кралска амнистия. Кралят се съгласил, последвала нова прокламация, която трябвало да приведе морските разбойници към послушание:

„След като получихме известия, че поданици на Великобритания от 24 юни на лето 1715-о насам са сторили много грабежи по море и са плячкосвали безразборно във вестиндийски води и из местата, където се намират Нашите плантации, което причини големи щети на търговците от Великобритания и на другите делови хора от онези места, и макар че употребихме достатъчно силна военна мощ за сразяването на споменатите пирати, за да довършим с още по-голяма сигурност това дело, Ние издаваме тази Наша кралска прокламация: Тук Ние обещаваме и обявяваме, че всички пирати, които преди петия ден на септември от лето господне 1718-о се покорят на един от Нашите държавни секретари във Великобритания или на наместниците-губернатори по Нашите плантации отвъд морето, получават кралската ни милост за всички разбойничества по море, извършени от тях до следващия пети януари.

Издадена в Хемптънкоърт на 5 септември 1717 г., в четвъртата година от Нашето царуване. Джордж Рекс.“

И тъй прошката била валидна за една година. Освен това се предвиждал срок от четири месеца за времето, през което прокламацията на краля щяла да бъде пренесена отвъд морето. Следователно пиратите разполагали още с достатъчно възможност да грабят и палят, а прошката на краля им била осигурена в аванс.

За нов губернатор на Ню Провидънс бил назначен Уудз Роджър, същият, който на каперско плаване с Данпиер обиколил света и по пътя пленявал и грабел не само испански кораби като големия ветроход с богато съкровище „Нуестра Сеньора“, но и много градове. Сам Роджър съобщава за свой един такъв подвиг при завземането на град Гуаякил:

„Домовете нагоре по реката бяха пълни с жени… Няколко от тях бяха скрили най-големите си златни огърлици, увили ги бяха по тялото, краката и бедрата си. Но в тези горещи страни жените са облечени много леко в коприна и тънък фин лен, та нашите мъже усещаха огърлиците, като опипваха дамите отвън.“

С големи подкупи Роджър откупил мълчанието около злодеянията му и благоразположението на двора.

Още преди Роджър да отплава от Англия, прокламацията била изпратена на Бахамските острови. И понеже куриерският кораб бил по пътя пленен и разграбен от бахамски пирати, информацията се разпространила светкавично. Мнозинството от пиратите се стекли в Ню Провидънс на съвещание, в което оживено обсъждали дали да приемат или да отхвърлят кралската прошка. Голяма част от тях предлагали да образуват независима република и да укрепят Ню Провидънс. В книгата си капитан Джонсън изброява редица пиратски капитани, които били по това време на острова и отхвърляли амнистията: Бен-джьмин Хорнигоулд, Едуард Тийч, Джон Мертъл, Джейкъб Лайф, Кристоф Уинтър, Никлъс Браун, Пол Уилямз, Чарлз Белами, Оливър ла Буш, майор Венър, Едуард Ингленд, Дж. Бърджис, Том Коклин, Р. Сейпл и Чарлз Вейн.

Но капитан Дженингз, главатар с голямо влияние на острова, предложил да приемат помилването безусловно. До общо съгласие не стигнали и събранието се разтурило без резултат. Капитан Дженингз и още 150 души напуснали Ню Провидънс още на следния ден. Те отплавали за Бермудските острови и се покорили на тамошния губернатор. Когато през май 1718 година Роджър встъпил в длъжността си на острова, най-напред получил едно писмо от пиратския предводител Чарлз Вейн. Корсарят очевидно възнамерявал да изпробва възможностите за тълкуване на амнистията и пишел: „Ваше Превъзходителство навярно ще разбере, че ние сме готови да приемем всемилос-тивата прошка на Негово Величество при следните условия: Вие ще търпите, докато всички ние продадем стоките и ценностите, които се намират в наше владение, и ще постъпим с цялото наше имущество единствено по наше усмотрение, както казва актът за амнистия на Негово Величество. Ако Ваше Превъзходителство е съгласен с това, ние сме готови да приемем милостта на краля. Ако ли пък не, ние ще се защищаваме.

Ваши смирени слуги Чарлз Вейн и компания.

Пост скриптум: Очакваме бърз отговор.“

Вместо отговор Роджър блокирал изхода на пристанището с военния кораб „Роза“. Още същата нощ Вейн натъпкал с муниции един трофеен кораб, подпалил го и с пълни ветрила го насочил към „Роза“. Кралският капитан отрязал въжето на котвата, за да избегне подпалвача, и се спасил на рейда. Ала Вейн и дружината му плавали плътно зад кошмарния си кораб-плашило и в открито море си плюли на петите. Сега те знаели какво ги очаква от новия губернатор.

Неколцина пиратски капитани, между тях и Бенджъмин Хорнигоулд, приели кралската амнистия. Те също като Роджър се стараели с особено ревностна служба под знамето на краля и срещу бившите си другари да потулят своето черно минало.

Други пиратски главатари — Тийч, майор Венър, ла Буш и Ингленд — напуснали острова още преди идването на Роджър, понеже не били склонни да приемат прошката. Роджър не посмял да изправи пред съд на острова първите корсари, които заловил, понеже не бил сигурен, както писал и в Лондон, „дали едно въстание на пиратите не ще ги освободи от ръцете на техните пазачи…“.

И когато на 9 декември 1718 година на Бахамските острови по заповед на Роджър се състоял първият съдебен процес — съдия бил бившият пиратски предводител Томас Бърджис, — наистина имало опит за освобождаване на затворниците преди екзекуцията. Осъдените на смърт се развикали към околните, че никога в живота си не са и помисляли, че е възможно да водят десетима мъже на бесило, вързани като кучета, и то в присъствието на четиристотин най-добри техни приятели. Навярно неколцина от призоваваните, сами приели милостта на краля, се почувствували засегнати в старата пиратска чест, защото сред множеството възникнало силно безпокойство. Но когато един от зяпачите се опитал да повали някого от конвоиращите, тутакси Роджър собственоръчно го застрелял.

Когато Роджър умрял в Ню Провидънс през 1732 година, почти само негова била заслугата, че островът и североамериканският бряг били прочистени от морски разбойници.