Сергей Снегов
Стрела, летяща в мрака (6)

6.

Хенрих, излизайки от станцията, ободри Рой с весел поглед. Генераторите работеха на сигурен режим, случайностите бяха изключение. Рой нервничеше. В последния момент той започна да моли Хенрих да остане в салона, но Хенрих не се съгласи: беше вече късно да се променя програмата на експеримента, ако Рой излезеше навън вместо Хенрих, можеше да се появят нови изненади, без да се изяснят старите.

С Рой остана Ана. Тя следеше да не спадне мощността на генераторите. Сидоров, Замойски и Шарлюс съпровождаха Хенрих. Братята им обясниха, че се надяват днес да оживят машините и че е по-добре да наблюдават работата им в мрака на планетата, отколкото на екрана.

Умоляващите очи на Аркадий Замойски и усърдието, с което той подготвяше генераторите за работа на максимален режим, говореха по-красноречиво от думи колко надежди възлага на успеха от експеримента.

Над Алтона забушува електрическа буря: зарядите, изхвърляни от генераторите, насищаха повърхността на планетата, натрупваха се по каменните остриета и ръбове. От четирите човешки фигури, които се движеха в мрака, заизскачаха искри. „Жалко, че тук няма атмосфера — мислеше си Хенрих, като се вглеждаше напред в тъмнината, където се намираше гробището на странните машини, — каква феерична картина би се получила, ако такава електрическа вакханалия се разразеше в земния въздух, йонизирайки молекулите му!“

И Хенрих, който с нетърпение очакваше именно това събитие, пръв видя как откъм машините се приближава към тях човешка фигура, в скафандър, с копие в ръка. Но непознатият се движеше по-бързо, отколкото очакваше Хенрих. Той не крачеше, а тичаше, почти летеше.

— Та това е Рой! — изумен завика Сидоров в микрофона. — Как е успял да ни изпревари? Нали остана в салона!

— Оръжието! — изкомандува Хенрих и измъкна електрическия си пистолет.

Но не успя да стреля, защото непознатият метна напред копието си и се хвърли върху Хенрих. И ако Хенрих не знаеше предварително какво щеше да стане, не би успял да избегне стремителното нападение. По-късно Хенрих каза, че ако само секунда се беше забавил, би могло да му струва живота. Непознатият прекалено много приличаше на Рой — като че ли самият Рой внезапно бе изскочил от тъмнината — и Хенрих не посмя да стреля.

За сметка на това стреля началникът на експедицията, но не улучи. Изстрелите на Шарлюс и Замойски се сляха. Разрядът на развълнувания енергетик също мина встрани, но хладнокръвният физик улучи непознатия. Той се олюля, но устоя на краката си и отново замахна с копието.

Всичко стана за броени секунди. Непознатият побягна със същата стремителност, с която връхлетя отначало. Дрезгавият му ореол се понесе към мъртвия завод и изчезна сред вечния мрак на планетата.

— След него! — извика Сидоров и хукна подир беглеца.

Хенрих го настигна и го спря.

— Пуснете ме! — Началникът на станцията яростно се дърпаше. — Трябва да хванем престъпника!

— Няма да хванете никого. Престъпникът вече го няма. Той просъществува само няколко минути.

— Защо прикривате коварния си брат? Нали всички видяхме, че това е Рой!

— Рой седи мирно при Ана и наблюдава какво става с нас на планетата. Да се върнем в станцията и Рой сам ще ви обясни същността на експеримента.