Сергей Снегов
Стрела, летяща в мрака (3)

3.

— Не — каза Сидоров, — причини, обясняващи гибелта на Фред, ние не открихме. Смъртта му, както преди, е загадъчна.

— Говоря за метеорити, за изтичане на газ от кислородния балон… — уточни Рой.

— И за много други неща от същото естество — сухо довърши началникът на експедицията. — Пак повтарям: опасни фактори на Алтона не съществуват. А дори и да се появят, те незабавно биха били зафиксирани от нашите автомати.

Сидоров, суховато старче с избелели очи под гъстите остри вежди, се държеше агресивно — отговаряше рязко, подхвърляше язвителни реплики: появата на нова следствена комисия за него беше равнозначно на оскърбление — той не вярваше, че хора от Земята ще съумеят да разгадаят това, което не беше разгадал той с помощниците си. Замойски, красив младеж с умно лице и нервни, тънки ръце неспокойно се вглеждаше ту в Рой, ту в Хенрих, гласът му непрекъснато се променяше: от време на време в него се долавяше смущение; Анри Шарлюс, астрономът и физикът, едър, силно сумтящ мъж, без да се стеснява, показваше, че до смърт са му дотегнали разпитванията: отговаряйки, той едва ли не се прозяваше. От всички най-нащрек беше Ана Паркър, историкът. Без да бъде красива, тя моментално поразяваше с нещо недоловимо. „В такава може да се влюбиш“ — помисли си Хенрих, като наблюдаваше с интерес как тя ту пламва цялата, ту пребледнява. Със своята трудно сдържана пламенност тя му напомняше Албина, неговата годеница, загинала преди пет години.

Рой мрачно възрази на Замойски:

— Смърт без причини няма. Ако външните случайности отпаднат, остава само едно: че Редлих не е излъгал и убиецът сте вие.

Замойски разпери ръце. Все пак той не можа да сподави трепета в гласа си:

— Логично е. Но тогава ми обяснете: как съм могъл да убия Фред, след като съм бил тук, а той — на два километра от мене?

— Тоест, едната загадка се разяснява посредством създаване на втора, не по-малко тайнствена — Сидоров раздразнено присви рамене. — Помежду си ние обсъждахме и тази хипотеза — че Аркадий е убиецът. Той само помоли да я проанализираме.

— И до какъв извод стигнахте?

— До такъв, до какъвто скоро ще стигнете и вие: че това е безсмислица! Между другото, само месец преди гибелта си Фред спаси Аркадий. А човек не убива спасителя си.

— Все пак аз предлагам да обсъдим тази хипотеза — каза Рой. — И ви моля да се отнесете към нея не като оскърбление, а като изходен пункт, вероятността на който трябва да се прецени. Ще се отнесем към проблема за смъртта на Редлих като към научен проблем, а не като криминална загадка.

Шарлюс отново се прозина и с копнеж погледна към обзорния екран.

— След един час трябва да излизам на планетата, моля да ме разпитате първи…

— Разпити няма да има. Ще разсъждаваме съвместно. Ще започнем с това, че във всяко престъпление трябва да се разграничават мотивите и начинът за неговото осъществяване. Убийството е обосновано до известна степен, ако убиецът не е обичал убития. Все пак човек убива враговете, а не приятелите си.

— Убивали са — бързо поправи Ана. — Този старинен начин за разчистване на сметките…

— Ние разследваме възможността за рецидив на древното явление и ще го назоваваме с древните термини. И така, вие враждувахте ли с Фред, Аркадий?

— Не изпитвах приятелски чувства към него… Във всеки случай до момента, когато той, рискувайки живота си, не ме измъкна от беда.

— Карахте ли се с него?

— Изобщо — не.

— Какво значи това „изобщо“? А в частност?

— В частност един път се скарахме.

— Разкажете по-подробно.

— Не ми се ще да се впускам в подробности.

— За анализа на произшествието това е важно.

— То е съвсем лична работа. И засяга трети човек…

— Третият човек съм аз! — намеси се в разпита Ана. — И това, което е неудобно на Аркадий да каже, аз мога да разкажа спокойно. Фред си науми да ме поухажва. Аз го предупредих, че ще допусна само другарски взаимоотношения. Но Фред беше настойчив, да не казвам по-силна дума…

— Нахален ли?

— Да. Една вечер той особено безцеремонно… ние бяхме с него сами в този салон…

— Трудно ли ви е да разказвате?

— Не. Защо? Ще разкажа. Повиках на помощ Аркадий. Аркадий се втурна и наруга Фред. Аркадий в гнева си често казва излишни работи… А Фред слушаше и се усмихваше. Винаги ме е вбесявала неговата иронична усмивка — той се усмихваше така, като че ли зашлевяваше плесница… След това Фред каза: „Рицарят идва на помощ на своята любима. Но рицарят трябва да притежава две качества…“ Впрочем, не е важно какво каза той по-нататък. Аз вече обясних — Фред понякога беше безцеремонен.

— Ана не иска да ме обижда — каза Аркадий. Той беше пребледнял, но говореше спокойно. — „Тези две качества — каза Фред — са безстрашие и физическа сила.“ След това ме изтласка навън от салона и ме предупреди, че, ако вляза отново, ще ме разнищи. Точно така се изрази: „Ще те разнищя“… Трябва да ви кажа, че Фред беше много силен, а в гнева си — необуздан. Аз постоях пред вратата на салона, но Ана повече не ме повика… А скоро след това Фред излезе и подхвърли: „Подслушваш ли? Съвсем рицарско занимание!“

— Други недоразумения между вас и Фред не е ли имало? — след кратко мълчание попита Рой Ана.

— Срещахме се ежедневно. Той се държеше така, като че ли нищо не се е случило.

Рой се обърна към Аркадий:

— Какво правихте вие след скарването?

— Върнах се в енергостанцията, където извършвах проверка на генераторите.

— И започнахте да работите?

— Не бях в състояние да работя. Зададох на генераторите програма на малка мощност и размишлявах за Фред. На другия ден привидно всичко беше както обикновено. Пред околните ние разговаряхме, дори се шегувахме.

— Повече кавги не е ли имало?

— Не.

— Той не ви ли се извини за грубостта си?

— Разбира се, че не.

— А вие не поискахте ли прошка за резките думи в салона?

— Също не.

— Разкажете как Фред ви спаси?

— Излязохме навън заедно. Аз паднах в дълбока пукнатина, а върху мен се срути голям къс от скала. Фред слязъл бегом долу и сред скалите, които можели да се сринат върху него, ме измъкнал и повлякъл нагоре. Когато дойдох на себе си, той лежеше редом с мен и едва дишаше от умора. Един от камъните го бе ударил по рамото, две седмици след това той ходи с превръзка.

Рой привърши с разпитите. Сидоров предложи на гостите да разгледат планетата. Запознанството с нея започна с общ обзор чрез екрана. Шарлюс излезе, след Шарлюс си отидоха Ана и Аркадий. Светлината в салона изгасна и светна обзорният екран.