Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (61)

61.

Тръгна по плажа, прескочи ниската стена, скри се в една горичка и спря да се ориентира. Наляво се ширеше открито поле, зад което се намираше разрушената електростанция. Отдясно, на известно разстояние от брега, имаше кварталче от скромни бунгала, улици със светофари, отбивки, тротоари. Приличаше на съвсем обикновено старомодно градче — само че всичко лежеше в развалини, къщите бяха порутени, касите на прозорците бяха избити, покривите бяха хлътнали, увивни растения обгръщаха светофарите и сградите, по уличната настилка пълзяха паяжини от пукнатини, през които се подаваха бурени и нискорасли дръвчета.

Зачака с изострени до крайност сетива. В далечината, някъде откъм края на острова, се чуваше глухото буботене на фадромата, която копаеше масов гроб. Тази средна част на Харт Айланд обаче, изглежда, пустееше. Гедеон извади от джоба си разпечатка от Гугъл Ърт и няколко минути я проучва. После предпазливо тръгна по една обрасла улица и пресече обширното поле към порутения комплекс. Дяланият варовиков блок, вграден в тухлената фасада на първата сграда, съобщаваше нейното предназначение и дата на построяване: ТУРБИННА ЗАЛА, 1912 г. През разбитите прозорци се виждаха части от огромни машини — железни маховици, разпадащи се ремъци, строшени измервателни уреди, парни тръби и гигантска желязна пещ с котел, целите увити в пълзящи растения, които се издигаха към небето през срутения покрив.

Гедеон тръгна на север към гробището, като се криеше в храсталаците и горичките край пътя. Напредваше бавно, като се ориентираше по картата, водеше си бележки и запаметяваше всичко. Гледката напомняше постапокалиптичен пейзаж, цял град, предаден на разруха. Вратите и прозорците не бяха затворени или заковани, все едно преди около половин век всички просто си бяха отишли, за да не се завърнат никога. Тук-там имаше паркирани коли, потънали в бурени, бакалия с отдавна разпаднали се стоки по лавиците, къщи с паднали врати, в които се мержелееха изгнили мебели, обелени тапети, чадър на стойка до вратата, стара шапка на масата. Подмина черква със срутен покрив, месарница с все още висящи на стената ръждиви ножове — и захвърлена на централния площад стара безглава кукла Барби. В края на градчето стигна до бейзболно игрище, чиито пейки бяха увити в растения, а самото поле приличаше на млада гора.

Заобиколи развалините на санаториум за туберкулозно болни и редиците спални корпуси на изправителен дом за непълнолетни, на чиито порутени фасади се четеше БОГ И ТРУД. Навсякъде зееха ями, стари мазета и основи на сгради, някои зейнали, други все още покрити с прогнили дюшемета. Всичко сякаш щеше да се разпадне всеки момент. Отново се консултира с картата от Гугъл Ърт и зад спалните корпуси откри грамадна кръгла бетонна площадка с ръждиви метални капаци — останки от старата подземна зенитна артилерийска база.

Когато наближи северния край на острова, сградите отстъпиха мястото си на обширни обрасли полета, осеяни с варосани и номерирани циментови стълбчета. Ревът на фадромата се усилваше. Той се вмъкна в една по-гъста горичка край гробището и продължи на север. След около четиристотин метра стигна до поредното обрасло поле и се наложи да залегне и да запълзи по корем. След малко вече наблюдаваше през бинокъла работниците около наскоро изкопания трап.

Ковчезите бяха разтоварени покрай дългата траншея и затворниците ги подаваха на другарите си в изкопа, които ги подреждаха в четири редици, по шест ковчега един върху друг. Докато Гедеон ги гледаше, подредиха два реда ковчези, общо четирийсет и осем. Върху капака и отстрани на всеки с черен маркер бяха написани номера.

Надзирател с клипборд следеше хода на работата. Когато спуснаха всички ковчези в траншеята, мъжете покриха най-горния ред с листове гофрирана ламарина и се дръпнаха настрани, а багеристът запали двигателя и почна да зарива ламарината с пръст до равнището на земята. Вятърът духаше силно, люлееше върхарите и от време на време донасяше до Гедеон миризма на дизелово гориво и влажна почва, примесена с остра смрад на формалин и тлен. В отсрещния край на полето имаше тухлен навес, под който беше паркирана втора фадрома.

Гедеон заобиколи откритото пространство в търсене на по-добра позиция и в опит да определи къде може да са погребани малките сандъци с крайници. Откри каквото му трябваше във втори, успореден изкоп на известно разстояние от първия, само отчасти покрит с пръст. Последните сандъци не бяха заровени — очевидно очакваха да докарат още. Тези по-малки ковчези бяха номерирани по същия начин и също бяха покрити с гофрирана ламарина, затисната с пръст в единия край, явно за да ги защитят от природните стихии, докато попълнят редовете.

Трябваше да ги огледа по-внимателно. Ровът беше дълбок и от мястото си Гедеон не виждаше дъното му. За да надникне вътре, се налагаше да се приближи. И това нямаше как да се случи, без да го заловят.

Той се изправи, пъхна ръце в джобовете си и нехайно закрачи през голото поле.