Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (31)

31.

Норио Тацуда беше стюард по линията Токио — Ню Йорк на Джапан Еърлайнс почти от шест години и когато видя мъжа, седнал на чуждо място, веднага позна от кой тип е: от онези неопитни и агресивни пътници, които са сигурни, че ще ги унижават и ще се възползват от тях на всяка крачка. Носеше скъп костюм и тъпа американска шапка с провиснала периферия и стискаше найлоновата си торба така, като че ли всеки момент може да му я грабне някой от множеството очевидни главорези и престъпници в самолета.

Тацуда се приближи с фалшива любезна усмивка и се поклони.

— Извинете за безпокойството, господине. Бихте ли ми показали бордната си карта?

— Защо? — попита мъжът.

— Ами, изглежда, че тази госпожа — стюардът посочи жената зад себе си — има карта за мястото, на което сте седнали. Затова искам да проверя вашата.

— Аз съм си на моето място — настоя пътникът.

— Изобщо не го оспорвам, господине, спокойно може да е станала грешка в електронната система, но въпреки това трябва да проверя. — И се усмихна още по-фалшиво любезно.

Мъжът намръщено зарови в джобовете си и накрая извади смачкана бордна карта.

— Ето я, щом толкоз те интересува.

— Много ви благодаря. — Тацуда веднага видя, че пътникът е сбъркал мястото, че дори и реда. — Вие сте господин Гедеон Крю, така ли?

— Там го пише, нали?

— Да, пише го. Вижте, господин Крю, според тази бордна карта — поредната любезна усмивка — вашето място всъщност е в бизнес класата, там отпред.

— В бизнес класата ли? Че аз не пътувам по бизнес. Отивам на гости на сина.

Ама този човек, помисли си Тацуда, беше невероятен глупак. Свадливото му лице, нацупените устни, смръщеното чело и вирнатата брадичка само го потвърждаваха.

— Бизнес класата не е само за хора, пътуващи по бизнес, господин Крю. Там е по-просторно и обслужването е на по-високо ниво. — Той повдигна бордната карта. — Вашето място е много по-скъпо.

Крю свъси вежди.

— Синът го купи тоя билет, аз не знам нищо, ама вече съм си се настанил тука, мерси.

Стюардът никога не беше изпадал в подобна ситуация. Погледна жената, на чието място седеше мъжът. Тъй като бе японка, тя не беше разбрала нищо от разговора. Тацуда отново се обърна към пътника.

— Искате да кажете, че предпочитате да останете тук през целия полет, така ли, господине? В бизнес класата ще ви е много по-удобно.

— Тъкмо това рекох, не ме ли разбра? Не обичам бизнесмените. Те са мошеници. Искам да си остана тука, по средата на самолета, на сигурно място, а не там отпреде, дето е най-опасно. Тъй рекох и на сина.

Нов поклон. Тацуда се обърна към жената и премина на японски.

— Този господин би желал да си размени мястото в бизнес класата с вашето в икономичната класа. Съгласна ли сте с тази размяна?

Японката беше съгласна.

 

 

Тацуда знаеше, че с пътници като Гедеон Крю това премеждие е само началото. Следващото предизвикателство го връхлетя още щом капитанът изключи знака за коланите. Докато минаваше по пътеката и взимаше поръчките за напитки, завари Крю на крака, надвесен над мястото си. Беше вдигнал възглавницата и опипваше шевовете и в пролуките зад седалката.

— Мога ли да ви помогна с нещо, господин Крю?

— Изгубих си тъпите контактни лещи.

— Позволете да ви помогна.

Онзи го изгледа с присвито око.

— Да ми помогнеш ли? Как ще ми помогнеш, като тука няма място да се обърне човек?

Пътникът до Крю въздъхна театрално.

— Ако имате нужда от помощ, само ми кажете — каза Тацуда. — Междувременно, какво желаете за пиене, господин Крю?

— Джин с тоник.

— Веднага, господине. — Стюардът се оттегли, но продължи да държи Крю под око. Той престана да опипва възглавницата и почна да рови в джоба на седалката. Един от шевовете на възглавницата се беше разпорил от грубите му движения и калъфката започваше да се къса. Трябваше внимателно да проследи какво количество алкохол поема, тъй като Крю изглеждаше тъкмо от онези хора, които използват дългото самолетно пътуване като повод да се напият.

Крю обаче не си поръча втора чаша и след безкрайно и досадно търсене дори в няколко горни шкафчета, като че ли контактните му лещи някак си можеше да са паднали нагоре, се отпусна на мястото си и потъна в дълбок сън. И за огромно облекчение на Тацуда спа като къпан чак докато не кацнаха в Токио.