Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Мечът на Гедеон (28)

28.

Гедеон се закова на място, понечи да побегне, ала се овладя.

Гласът беше женски.

— Без глупости. Ръцете на тила. Бавно.

Той се подчини и жената се приближи. Целеше се в него с глок — държеше го с две ръце и позата й показваше, че знае как да го използва. Стройна и атлетична, с коса с махагонов цвят, вързана на тежка опашка. Носеше тъмно кожено яке, бяла блуза и син спортен панталон.

— Сега се обърни, опри длани върху дървото и се разкрачи.

„Господи“, помисли си Гедеон. Подчини се обаче и жената вкара крак между неговите, претърси го и се отдръпна назад.

— Обърни се с ръце на тила.

Той се подчини пак.

— Минди Джексън, Централно разузнавателно управление — каза жената. — Бих ти показала служебната си карта, но в момента ръцете ми са заети.

— Ясно. Вижте, госпожо Джексън…

— Млъкни. Аз говоря. За кого работиш и какви са тия глупости, дето ги правиш?

— Не може ли да го обсъдим… — почна Гедеон.

— Не те бива да изпълняваш нареждания, а? Говори!

— Иначе? Ще ме застреляш тук, насред Сентръл Парк?

— Много хора намират края си насред Сентръл Парк.

— А си гръмнала с тоя патлак, след пет минути тук ще е фрашкано с ченгета. Само си помисли колко хартия ще трябва да изпишеш.

— Ще отговориш ли на въпросите ми?

— Може би.

Последва напрегнато мълчание.

— Може би? — повтори тя накрая.

— Искаш да говоря, така ли? Добре. Но не под заплаха с оръжие и не тук. Става ли? Ако наистина си от ЦРУ, значи сме на една и съща страна.

Виждаше, че обмисля думите му. Тя се отпусна и прибра пистолета в кобура под тънкото си яке.

— Става.

— В „Гинза“ на Амстердам Авеню има приличен бар, ако още не са го затворили.

— Не са.

— Значи си нюйоркчанка?

— Хайде да прескочим личните подробности, какво ще кажеш?