Джанел Тейлър
Когато си до мен (16)

Шестнайсета глава

Оливия се оказа права. Джоана не само й се усмихна на следващата сутрин, а се съгласи да влезе и да пият кафе. Зак чакаше в кухнята. Където и да се намираше, Оливия усещаше уханието на сапуна му „Слонова кост“, притесняваше се, че и Джоана би могла да го усети и да разкрие, че Зак ги подслушва.

Щом седна на дивана, гостенката избухна в сълзи.

— Джоана? — тихо и нежно каза Оливия. Тя изтича в кухнята да вземе пакет носни кърпички. Зак стисна ръката й.

Джоана взе кърпичка и избърса очите си. Гримът й се беше размазал.

— В началото го правех за пари — каза загадъчно Джоана. — Но после наистина започнах да се привързвам към старчето.

— Какво си правила за пари? — попита Оливия възможно най-тихо и спокойно.

— Уилям обичаше да си плаща за секс. Предпочиташе да не ползва услугите на компаньонки, на непознати жени, колкото и секси да бяха. Обичаше да е с някоя, която го привлича. И така, една нощ работех в „Хотсис“, стриптийз бар в един град наблизо, той влезе в бара и започна да обръща повече внимание на мен, отколкото на танцьорките. Аз бях сервитьорка, а също така помагах на момичетата в гримьорната, поправях костюмите им, помагах им да се гримират, такива неща.

Оливия сигурно се беше издала колко е шокирана, защото Джоана стана от мястото си.

— Виж — каза тя, — ако смяташ да седиш тук, всемогъща и надменна, и да ме съдиш…

— Не те съдя, Джоана. Просто си представям или се опитвам да не си представя баща си в стриптийз бар.

Джоана се поуспокои. Седна и си пое дълбоко дъх.

— Кафето готово ли е? И ако имаш датски бисквити или нещо…

Оливия се усмихна и отиде в кухнята. Зак й направи знак с вдигнат палец. Тя наля кафе в две чаши, сложи каничка с мляко и захарница върху един поднос, както и кутията с канелени кифлички, които бе купила.

— М-м-м, канелени кифлички ли надушвам? — попита Джоана, щом видя подноса. — Обожавам ги. По-късно ще си хапна една. А сега, докъде бях стигнала?

Оливия отпи от кафето си.

— Разказваше ми как си се запознала с баща ми.

— О, да — каза тя и отхапа от кифличката. — Баща ти непрекъснато ме гледаше. Видях, че има много пари, и не можех да повярвам, че се интересува от четирийсет и три годишна жена, сервитьорка, а не от двайсет и две годишна танцьорка, но беше така. Една вечер ме изчака да ми свърши смяната и ме покани на среща.

— А ти харесваше ли го? — попита Оливия. — Попитах само заради голямата разлика във възрастта ви.

— Дали съм харесвала един красив, по-възрастен богат мъж? — попита Джоана. — Разбира се, че го харесах. Покани ме на вечеря в тази къща. Аз дойдох, а той беше приготвил всичко и беше наредил масата в трапезарията. Меню от четири блюда, обслужваше ни сервитьор. Никой никога не се бе отнасял с мен по този начин.

— Значи е било истинска среща — каза Оливия. — Как повлияха парите на тази история?

— Ами, след вечеря ние… се озовахме в спалнята. След това той ми даде пет стодоларови банкноти. Каза, че според него е много възбуждащо да си плаща за секс, да се преструва, че съм скъпо платено момиче на повикване, а той е здрав и снажен млад мъж. Така че си помислих, че е редно да му върна парите, преди да си тръгна, но той винаги ми ги пъхаше в портмонето.

По лицето на Оливия сигурно е била изписана изненада, защото Джоана добави:

— Аз не бях такава.

— Каква?

— Не бях истинска проститутка.

— Колко дълго продължи връзката ви?

— Само няколко месеца — отвърна Джоана. — Но не всичко бе секс. Ние разговаряхме дълго. За моите мечти, за неговите. Казах му, че мечтая да имам пуловер от истински кашмир, и на следващия ден куриер достави три кашмирени пуловера в апартамента ми. А когато му казах, че мечтая да отворя собствен магазин за дрехи, той ми предложи да отворя магазин за кашмирени пуловери и направи всичко необходимо. Записа всичко на мое име.

— Много щедро от негова страна — каза Оливия. — А после ти е предложил да се омъжиш за него?

Бузите й пламнаха.

— Е, не ми направи истинско предложение. Искам да кажа, че обсъждахме и това. Щяхме да живеем заедно тук, в тази къща. А после той почина. И остави къщата на теб.

— Значи ти е казал, че не бяхме близки. Затова винаги си се отнасяла толкова враждебно с мен.

Тя кимна и отпи от чая си.

— Спомена, че си имала връзка с местно момче, когато си била тийнейджърка. Каза, че си срам за името Седжуик.

— Ами, това показва колко се бе отчуждил от мен — каза Оливия. — Но защо смяташ, че аз съм го пренебрегнала?

— Каза, че страшно много се притеснява, че един ден може да се върнеш и да вземеш всичко, което ти се полага. Каза го просто ей така.

— И ти си помислила, че искам именно тази къща?

Тя кимна.

— Къщата и Зак. Баща ти почина, ти цъфна в града и се настани тук. Дори открадна гаджето на братовчедка ми. Тя се притесняваше, че това може да се случи, още преди да се появиш в града, разбира се.

Братовчедка! Значи Марни беше братовчедка на Джоана. Това беше много интересно.

— Притеснявала се е от мен още преди да дойда? — попита Оливия. Моментът беше изключително важен и тя не искаше да изпусне нито една дума. Придаде си безразличен вид и скочи да полее цветята до прозореца. Трябваше да покаже на Джоана, че думите й не са я впечатлили.

— Ами, когато здравето на баща ти започна да се влошава, искам да кажа, когато стана много зле — вече беше получил един инфаркт — започна много често да говори за теб. Разказа ми подробно как си родила момиченце на шестнайсет от местно момче и че си предоставила родителските права на момчето. Опитах се да отгатна кое може да е това момиче и Марни, която има тринайсетгодишна дъщеря, веднага се досети, че това е Кайла. Двете с Бриана са в един клас. В Блубери няма много тринайсетгодишни момичета без майки.

Оливия се запита какво ли си мисли Зак за всичко това, че Марни е разбрала за нея още преди да дойде в града. Дали не е започнала да излиза със Зак, защото е знаела, че Уилям Седжуик умира и че Кайла може скоро да наследи голямо състояние? Времето съвпадаше. Започнали са да излизат през декември.

— Джоана, онова, което каза, че съм „откраднала“ гаджето на братовчедка ти. Не стана точно така. Когато дойдох в Блубери, дори не знаех, че детето ми е живо.

Жената я погледна с недоумение и тя й разказа подробно цялата история.

— Значи това е прекъснатата любовна връзка между теб и Зак — каза Джоана. — Разбирам сега.

Оливия въздъхна дълбоко, разказът за манипулациите на баща й я беше изтощил. Целият ден бе изтощителен.

— Надявам се да станем приятелки, Джоана. Виждаме се всяка сутрин. Можем да бъдем приятелки, нали?

— Не знам дали можем да бъдем приятелки — отвърна тя. — Искам да кажа, че Марни ми е братовчедка, а ти си й нещо като враг, нали разбираш?

— Враг ли? — повтори Оливия. — Наистина ли ме мрази толкова много?

— О, да — отвърна Джоана. — Мрази те.

— Значи колата ми, статуетките, въжето около врата ми, стъпките от обувка номер трийсет и осем, намерени пред прозореца в нощта, когато бях нападната в леглото си — всичко това ваше дело ли е?

Джоана се изправи, изведнъж се изнерви. Тя най-демонстративно погледна часовника си.

— Наистина трябва да тръгвам. Имам уговорена среща. — Жената буквално хукна към вратата, а Оливия й каза:

— Джоана, ако сте били вие двете, ще престанете ли вече?

Джоана погледна Оливия.

— Не знам за какво говориш. — Прехапа долната си устна. — Ще се видим утре. Но няма да мога да си бъбря с теб, защото отсега нататък ще отварям магазина по-рано.

Джоана се усмихна нервно и избяга по стълбите, изтича по улицата и изчезна от погледа на Оливия.

— И всичко това, защото приятелката ти купи два пуловера? — каза Зак, когато Оливия затвори външната врата.

— Стори ми се, че Джоана просто си търсеше повод, за да говори. Толкова е раздразнителна и нервна. Имам чувството, че Марни дърпа конците, а Джоана играе по свирката й. Още един пуловер и тя ще се прекърши, и ще признае.

— Аз обаче не бих й се доверил — каза Зак. — Трудно е да се прецени кое от онова, което казва, е истина и кое си е въобразила и смята, че е истина.

— Ами, доброто отношение е начинът да стигнем до нея — каза Оливия. — Може би сега инцидентите ще престанат. Може би сега ще ме възприеме като малко по-близка до баща ми, докато преди за нея бях врагът.

— Да, но както самата тя каза, сега си й още по-голям враг, заради мен.

Оливия въздъхна и седна на дивана във всекидневната.

— Значи Марни е започнала връзка с мен, защото си е помислила, че скоро може да стана богат? — поклати глава Зак и седна до нея. — Това направо ме отвращава.

— Е, ако това би могло да те утеши, впоследствие тя наистина се е влюбила в теб.

— Не е никакво утешение. Започнала е връзка с мен, защото е мислела, че дъщеря ми — следователно и аз — ще наследи огромно парично състояние. Това е направо отвратително.

— Зак, срещал ли си се с Уилям, когато е идвал в града? Той виждал ли е Кайла?

Той поклати глава.

— Ами, виждал я е веднъж, доколкото аз знам. От разстояние. Аз не съм разговарял с него. Той погледна мен, после Кайла и си тръгна.

— Защо смяташ, че е изпращал картички за рождения й ден и за Коледа? — попита Оливия. — Непрекъснато си мисля за това. Това означава, че го е било грижа за чувствата на Кайла. Искал е тя да знае, че майка й мисли за нея поне на тези големи празници.

— Оливия, направо ще се побъркаме, опитвайки се да разберем мотивите на баща ти.

— Откакто приятелката ми Камила си отиде, си мисля за нещо, което тя ми каза вчера.

— И какво е то? — Зак я погледна.

— Ами Камила смята, че баща ми ти е дал Кайла, защото аз съм ти имала доверие и съм те обичала. Не е искал шестнайсетгодишната му дъщеря да отглежда бебе, но в същото време не е искал бебето да бъде отгледано от непознати хора и аз да изгубя абсолютно всякаква връзка с нея.

— Но баща ти ме смяташе за пълна отрепка.

— Явно не е било така. В противен случай нямаше да ти повери Кайла.

Зак изглежда се опитваше да асимилира чутото.

— Никога не съм възприемал случилото се по този начин. Но пък истината е, че пет пари не давам какво е мислел баща ти за мен.

Тя се усмихна.

— Знам. И това много ме радва. Просто си мислех, че идеята е твърде интересна. Боли по-малко, когато не го мразя, Зак. Това е още една причина да не мога да го мразя. Никак не го харесвам, но сега не го мразя така, както когато дойдох в Блубери.

Той взе ръката й и я задържа в своята.

— Хубаво. Омразата не е сторила нищо добро на никого.

— Смяташ ли, че Джоана ще разкаже на Марни за разговора ни? — попита го Оливия, докато той галеше ръката й.

— Не мисля, че ще го направи. Имам чувството, че Джоана просто иска да пишат за нея и магазина й в списание „Блясък“. Според мен тя смята, че си е намерила много по-влиятелен съюзник от Марни. Въпреки че й е братовчедка.

— Тази вечер е свикано ново събрание във връзка с конкурса — каза Оливия. — Имам чувството, че ще отнеме часове, преди да вземем едно-единствено решение.

— Ще те чакам пред кметството в колата си, за да съм сигурен, че не си заключена в мазето.

— Не се шегувай с тези неща — скара му се тя.

Но много добре знаеше, че той не се шегува.