Луиз Бегшоу
Страст (15)

Тринадесета глава

— Не разбирам — каза Димитри отново, въпреки че всъщност всичко му бе ясно. — Говори се, че си една от най-добрите в света. Получи пет милиона долара за задачата.

Седяха заедно на палубата на тридесетметровата му яхта, един от по-малките, по-дискретни плавателни съдове в частния флот. Около тях кристалните води на Дубайския канал ласкаво галеха светлобежовите дъски на корпуса. Отвъд канала гореща мараня премрежваше изгледа към стария град Дубай; ниски жилищни блокове, някоя и друга къща сред пустинята, небостъргачи, издигащи се в далечината.

Страната се опияняваше от притока на свежи пари, голяма част от тях от Запада. В баровете и ресторантите беше толкова обичайно да се чуе английска реч, колкото арабска. Винаги бе пълно с богаташи, които плаваха с яхти край кулите Ал Сееф. Никой не обръщаше особено внимание на клиента й тук.

— Аз разбирам — отвърна Лола.

— Казаха ми, че е глупаво да те наемам — Димитри смръщи устни. — Оказа се най-обикновена фуста.

Агентът му впери поглед в него.

— И други си мислеха същото. Всичките са мъртви.

— Не и онази стара мома от Оксфорд.

Лола отегчено отмести косата от очите си и за миг Димитри я оцени като жена. Определено бе красавица, но покварена, студена. Затова бе толкова добра в убийствата. Безчувствен психопат с ум като бръснач, тя влагаше цялата си енергия в преследването. Носеха се легенди, че първата й жертва е бил извратен учител. Освен това трупаше пари и никой в бизнеса не знаеше къде ги държи.

В досието й нямаше нито един провал. Досега.

Беше права, умееше да се възползва от факта, че професията наемен убиец е необичайна за жена. Наричаха я Лола, макар и да бе сигурен, че това не е истинското й име. Имаше крехко телосложение и затова малко мишени виждаха в нея заплаха. Владееше бойните изкуства до съвършенство и веднъж бе убила двама мъже с по около четиридесет килограма по-тежки от нея, като бе счупила носовете им с голи ръце и ги бе натикала в черепите им. Беше дребничка, но със закалени мускули. Въпреки това при ръкопашна схватка би могъл да я повали и накара да се гърчи на земята за тридесет секунди, помисли си той.

Затова тя избягваше да се бие. Използваше корда, изненада и куршуми. Нямаше по-добра жена стрелец от нея. Приближаваше се към жертвата и използваше спринцовка. Беше експерт по токсични вещества.

Но не бе успяла да очисти дъщерята, дори с помощта на съучастник, който се бе погрижил да не бъде засечена от охранителните камери в болницата. Вярно, просто му бе хрумнало да отстрани и дъщерята, за всеки случай; може би тя не знаеше нищо. Но не се бе издигнал в света, разчитайки на предположения. Мелиса Елмет беше недовършена работа.

Ключовите играчи бяха мъртви. Тайната на Ричард Елмет почти със сигурност щеше да бъде запазена. Но оставаше онази незаличена следа, която той се боеше панически, че ще доведе до разкриването на всичко.

Погледна привлекателната жена пред себе си с презрение. Беше безмилостен. Ако не успееше да извърши убийството до месец, щеше да нареди да я елиминират. Но ако е възможно, каза си той, докато оглеждаше заоблените й гърди и тънката талия на атлетичното й тяло, първо щеше да я довлече отново тук и да я изнасили. Имаше ненаситен сексуален апетит, а никога не бе срещал такава жена. Щеше да изпита огромно удоволствие. Нямаше да я остави да умре с мисълта, че е равна на мъжете.

— Жената има помощник.

Той знаеше това. Ако съдеше по сериозния й тон, нямаше да бъде приятно да изслуша подробностите.

— Давай. Кажи ми.

— Американски банкер на име Уилям Хайд.

Той се надигна в шезлонга. На стъпалата за спалнята стоеше един от моделите, поканени на яхтата — които всъщност бяха проститутки — и му се усмихна. Беше французойка, с лъскави кестеняви коси, бели зъби и тъмнозлатист загар. Бе излязла само по долнище на бански, което представляваше тънка копринена прашка, и къс прозрачен халат. Разтвори предниците на халата, за да му покаже, че е без горнище, и му намигна.

Отпрати я с жест. Тя се нацупи и се върна обратно вътре да си намери занимание. По-късно щеше да има време за женска компания, ако е в настроение.

— Уилям Хайд. От банка „Вирджиниън Проспект“?

Отегченото изражение на Лола мигновено изчезна.

— Да.

— Сигурно знаеш, че е един от най-уважаваните банкери на Уолстрийт?

— Аз убивам. Не съм шпионка. Той не е моя мишена.

Димитри стовари юмрук върху старинната мароканска маса.

— Тъпа кучка! Хайд има пари, много пари. И източници. И е известен. Ще подариш цялата история на пресата. Как така един бизнесмен успя да те изиграе?

Лола буквално се изчерви.

— Хайд не е обикновен костюмар. Бил е шпионин за британците. При това добър.

— Шегуваш се.

— Обадих се тук-там, когато разбрах, че е отседнала в хотел. Телефонът му не може да бъде проследен, но открих, че е звънял от Ню Йорк, след като е издирил номера й.

— Защо банкер милиардер да се обажда на една никаквица от английски университет?

Лола въздъхна.

— Били са женени за кратко като млади. Тя е поискала анулиране. Той е постъпил в армията, после в МИ-6. Доколкото зная, свързал се е с нея скоро след стрелбата в Оксфорд.

Гневът отшумя бързо; трябваше да помисли.

— Обича ли я?

— Носят се слухове, че се е сгодил малко преди да замине за Англия. Жената също е била сгодена. Изглежда е просто желание да я защити.

— Защо бракът се е разпаднал?

— Колегите й предполагат, че нейните родители са се възпротивили. Хайд е бил сирак, без перспективи.

— Нейните родители — дъхът му секна. — Значи Хайд е познавал сър Ричард.

— Да, преди повече от десетилетие.

— Дошъл е да защити бившата си. Което означава, че е разбрал, че е в опасност.

— Досетих се за това — увери го тя. Седеше срещу него, нервничеше, практически се гърчеше под презрителния му поглед. — Явно е засякъл връзка с другите три убийства — полицията не бе успяла; тя се гордееше, че е една от най-чисто работещите в бранша. — Но както ти казах, дълги години е бил шпионин, и то отличен. Опитен играч е.

Той стана и пристъпи към перилата на яхтата. Прежурящото слънце на залива обсипваше водите на канала с блясък. След час трябваше да бъде готов за вечеря с емира. Имаше официален банкет и сделки за сключване във връзка с местен газопровод. Залогът бе няколко милиарда долара. Участваха държавни инвестиционни фондове. А некадърната работа на тази жена му бе създала адско главоболие.

— Значи си имам работа с бивш шпионин с неограничени финансови възможности, който също може да знае малката тайна на сър Ричард и се опитва да защити онази жена. Имаш ли представа къде може да се намират?

— Заминаха за Белгия. Бях изпратила хора на летищата…

— Но са хванали влака. Можеш ли да ги засечеш чрез мобилния телефон и кредитните карти на жената?

— Не са използвали мобилните си и, изглежда, плащат в брой. Изпуснахме ги, засега.

Той се замисли върху това за пет минути.

— Хайд трябва да ръководи банката си, а и годеницата му го чака. Ще се наложи да се обади на някого. Той е новата ти мишена. Искам го мъртъв. Със сигурност ще се опита да открие кой преследва дъщерята и защо. Не те бива достатъчно, за да очистиш и двамата сама.

Лицето й пламна.

— Справяла съм се и с далеч по-богати и влиятелни хора.

— Но не и професионалисти. Това не беше сложна задача. Беше лесно.

Хрумна му да поръча убийството на момичето още в тази минута. Двама от бодигардовете му, едри мъжаги, бивши агенти на КГБ, стояха точно зад него. Един сигнал бе достатъчен, за да я повалят на пода, готови да го отърват от нея по начин, какъвто сметнеше за уместен. Но с неохота се отказа от идеята. Беше обучена и вече поела задачата. Бе проучила Мелиса Елмет и напредваше с Уил Хайд. Нямаше смисъл от наказание сега. Познанията й за ситуацията бяха ценни.

— Ще ти назнача екип. Трима оперативни агенти и двама от нашите разузнавателни служби — „оперативни агенти“ бе учтивият термин за наемни убийци. — Ще ги осведомяваш за всичко, което знаеш. Шпионите ще бъдат на разположение да ти осигуряват информация, която може да ти потрябва в движение — съставяше плана, докато говореше. — Оперативните ще работят поотделно — редовите наемници никога не се справяха добре в тандем. — Ти ще координираш операцията и ще ми докладваш.

Лола прехапа устни. Очевидно идеята никак не й допадаше, но се бе издънила. И определено бе прав: Уил Хайд не беше обикновена мишена. Можеше да се окаже трудна жертва, богат бизнесмен, който може сам да се грижи за безопасността си.

— Аз ще очистя Хайд.

— Разбира се — той наклони глава. Не можеше да не настоява за това геройство. Репутацията й зависеше от него. — За Белгия ли заминаваш?

Тя поклати глава и червеникавозлатистите къдрици съблазнително заиграха около лицето й. Апетитът му отново се пробуди. Да, рано или късно щеше да се наслади на прелестите й. Дали щеше да я остави жива след това, зависеше от справянето й с тази задача.

— Няма да губя време да търся професионалист, когото изпуснахме. Ще отида в Ню Йорк. Трябва да се върне там.

„Да, със сигурност“, помисли си клиентът й и изведнъж му хрумна гениална идея.

Уил Хайд щеше да отведе старото си гадже в Америка. А той, Димитри Алексиевич, щеше да се погрижи там да го чака не една неприятност.

Лола, професионалистката, докладваше пред него. Но самият Димитри също отговаряше пред други хора. Залогът за тях бе невероятно висок. И нямаше да приемат никакви оправдания.

Махна с ръка и изръмжа нещо на фарси^[1]. Един от моряците се обърна и насочи яхтата обратно към пристанището. Малкият електрически двигател забръмча и тя се понесе през тихите води.

— Ще ти дам имената утре — каза той и стана.

Малката хладнокръвна кучка го бе възбудила. Докато траеше тази задача, тя бе недостъпна. Но момичето с оскъдния бански лежеше вътре. Беше надарено с пищни форми, умело и покорно.

Уил Хайд се мислеше за господар на вселената, но не можеше да се сравнява с парите, до които Димитри имаше достъп. А банката му, е, лесно щеше да се погрижи за това.

Отдалечи се от Лола надолу по стълбите. Дано момичето вътре успееше да го задоволи. Не беше в настроение за още разочарования. Наемницата не се нуждаеше от ласкави думи за сбогуване. Беше се провалила и щеше да тръгне към летището веднага щом яхтата стигне до пристанището.

Бе попадал на други като нея. След подобна издънка се стараеха най-много. Такъв стремеж да се докажат, такъв хъс и ярост. Не би завидял на Уил Хайд сега. Разбира се, момичето оставаше мишена, но не основната. След като Хайд бъде отстранен, тя щеше да падне лесно.

Вратата на спалнята му бе отворена. Французойката сетеше на стол и четеше списание. Когато той влезе, тя долови блясъка в очите му и леко потръпна уплашена. Усмихна й се. Готова да му достави наслада, тя стана, без да каже дума, и прозрачният халат се свлече на пода. Запристъпва към нея, временно забравил за проблемите от деня.