Валери Видас
Пресичайки улицата — огледай се встрани!

Раздрънкан рейс. Следработна походка.

Маршрутът — машинално — към дома.

(Покупки. Ежедневник. Двеста водка.

Игрален филм. И — ден след ден — така.)

След някаква ленива, рижа котка

поех към сянката на другата страна:

сипеше се пек немилостиво.

 

Тупурдия, глъчка, облак жълта прах…

 

Плюнах върху осовата линия,

очилата смъкнах и се спрях:

нещо вътре беше ми се свило.

 

— Тичай! Още! Урааа, полетя!

 

Вдигнах поглед: Господи, хвърчило…

И свестих се в болнична кола.