Карлос Кастанеда
Колелото на времето (12)

Изкуството на сънуването е способността човек да използва обикновените си сънища и да ги превърне в контролирано осъзнаване посредством определена форма на внимание, наречена сънно внимание.

Изкуството на прикриването е набор процедури и начини на поведение, позволяващи на воина да извлече най-доброто от всяка възможна ситуация.

Препоръката към воините е да не притежават каквито и да било материални неща, над които да съсредоточават силата си, а да я съсредоточават над духа, над истинския полет към непознатото, не над дребнави неща.

Всеки, който иска да следва пътя на воина, трябва да се освободи от склонността да притежава неща и да държи на тях.

Виждането е знание на тялото. Понеже у нас преобладаващото сетиво е зрението, то оказва влияние над това знание на тялото и го кара да изглежда свързано с очите.

Загубването на човешката форма е като спирала. То дава на воина свободата да си спомни себе си като изправени енергийни полета и това на свой ред го прави още по-свободен.

Воинът знае, че чака и знае какво чака, а докато чака, погледът му се наслаждава на света. Най-върховното постижение на воина е да се наслаждава на радостта от безкрая.

Посоката, в която върви съдбата на воина, не може да се променя. Предизвикателството е колко далеч може да стигне той и колко безупречен може да бъде в тези строго определени граници.

Когато воинът няма никакви очаквания към хората, техните постъпки повече не го засягат. Един особен покой става движещата сила в живота му. Той вече е възприел едно от схващанията в живота на воина — отстранеността.

Отстраненост не означава автоматично мъдрост, но въпреки това тя е предимство, защото позволява на воина да спре за един миг, за да прецени отново ситуацията, да провери позициите си. За да може да се възползва правилно от този допълнителен миг обаче, воинът трябва да се бори непоколебимо през целия си живот.

Вече съм отдаден на силата, която направлява съдбата ми.

Не се вкопчвам в нищо, така не ще имам какво да браня.

Нямам мисли, така че ще виждам.

Не се страхувам от нищо, така че ще си спомням себе си.

Необвързан с нищо и с покой изпълнен,

ще се стрелна покрай Орела, за да бъда свободен.

За един воин е много по-лесно да се сбогува в условията на краен стрес, отколкото да бъде безупречен в нормални обстоятелства.

Човешките същества имат две страни. Дясната страна включва всичко, което интелектът може да схване. Лявата страна е сфера на неописуеми неща: свят, който е невъзможно да се побере в думи. Лявата страна може би се разбира, ако изобщо става дума за разбиране, с цялото тяло; затова тя не се поддава на рационално обяснение.

Всички способности, възможности и постижения на шаманизма, от най-простото до най-изумителното, са в самото тяло на човека.

Силата, която направлява съдбата на всички живи същества, е наречена Орела, не защото е орел или има нещо общо с орел, а защото за окото на виждащия тя изглежда като безмерен, абсолютно черен орел, възправен както един орел застава, а ръстът му се простира до безкрайността.

Орела поглъща осъзнаването на всички същества, които, живели до преди миг на земята и вече мъртви, се понасят към клюна на Орела подобно на рояк светулки, за да се срещнат със своя стопанин, причината да са имали живот. Орела изважда тези малки пламъчета, разстила ги, тъй както се разпъва ощавена кожа, и после ги поглъща; понеже осъзнаването е храната на Орела.

Орела, тази сила, която направлява съдбата на всички живи същества, отразява еднакво и едновременно всички тези живи същества. Затова няма смисъл човек да се моли на Орела, да иска помощ, да се надява на милост. Човешката част от Орела е твърде незначителна, за да затрогне цялото.

Всяко живо същество е дарено със силата — ако пожелае това — да потърси отвор към свободата и да мине през него. За виждащия, който вижда отвора, и за съществата, които минават през него, е ясно, че Орела е отредил този дар, за да пребъде осъзнаването.

Да преминеш в свободата не означава вечен живот, както обикновено се разбира вечността — тоест да живееш вечно. По-скоро това означава, че воинът може да задържи осъзнаването си, което обикновено се изпуска в момента на смъртта. В момента на прехода тялото в своята цялост се изпълва със знание. Всяка клетка осъзнава себе си и същевременно осъзнава цялото тяло.

Дарът на Орела — свободата — не е просто дар, а шансът да имаш шанс.

Един воин никога не попада в обсада. Да бъдеш в обсада означава да имаш лични притежания, които могат да бъдат блокирани. Воинът няма нищичко на света освен своята безупречност, а тя не може да бъде застрашена от нищо.

Първият принцип в изкуството на прикриването е, че воинът сам избира бойното поле. Един воин никога не влиза в сражение, без да познава местността.

Вторият принцип в изкуството на прикриването е да изхвърлиш всичко ненужно. Воинът не усложнява нещата. Целта му е да ги опростява. Той използва цялата концентрация, на която е способен, за да реши дали да влезе в сражение или не, защото всяка битка е битка за живота му. Това е третият принцип в изкуството на прикриването. Воинът трябва да е с нагласата и готовността да влезе в последното си сражение тук и сега. А не както дойде.

Един воин се отпуска, забравя всичко, не изпитва никакъв страх. Само в такъв случай силите, които направляват хората, отварят пътя за един воин и му помагат. Само тогава. Това е четвъртият принцип на изкуството на прикриването.

Когато се изправи пред нещо непонятно, с което не може да се справи, воинът се оттегля за малко. Оставя ума си да блуждае. Заема се с нещо друго, каквото и да било. Това е петият принцип в изкуството на прикриването.

Воинът сгъстява времето — това е шестият принцип в изкуството на прикриването. Дори един миг е от значение. Когато водиш битка за живота си, секундата е вечност, една вечност, която може да реши изхода от битката. Целта на воина е да успее, затова той сгъстява времето. Воинът не пропилява нито миг.

За да може да приложи седмия принцип в изкуството на прикриването, човек трябва да е приложил останалите шест — един прикривач никога не се блъска да излезе напред. Той винаги наблюдава иззад сцената.

Когато се приложат тези принципи, те водят до три резултата. Първият е, че прикривачът се научава никога да не се взима на сериозно; научава се да се смее над себе си. Когато не се страхува да бъде глупак, той може да направи на глупак всекиго. Вторият резултат е, че прикривачът се научава на безкрайно търпение. Прикривачът никога не прибързва, никога не се притеснява. А третият е, че прикривачът развива безгранична способност да импровизира.

Воинът гледа към идващото време. Обикновено ние гледаме как времето отминава. Само един воин може да промени това и да се обърне към времето, което идва към него.

Воинът има наум само една мисъл — свободата. Да умреш и да бъдеш погълнат от Орела не е никакво предизвикателство. От друга страна, да се промъкнеш покрай Орела и да бъдеш свободен е изключителна храброст.

Когато воинът говори за времето, той няма предвид нещо, което се измерва по движението на часовника. Времето е същината на вниманието: излъчванията на Орела са направени от време; и по-точно казано, когато воинът навлиза в други аспекти на себе си, той се запознава с времето.

Един воин не може вече да ридае и единственият му израз на мъка е един трепет, който идва от самите дълбини на Вселената. Сякаш едно от излъчванията на Орела е направено от чиста мъка и когато улучи воина, трепетът на воина е безконечен.