Карлос Кастанеда
Колелото на времето (10)

Когато човек няма какво повече да губи, той става смел. Ние сме плахи само когато имаме нещо, за което все още можем да се вкопчим.

Воинът не може да оставя нищо на случайността. Той наистина може да оказва влияние върху изхода на събитията със силата на своето осъзнаване и с непреклонното си намерение.

Ако воинът иска да се отплати за всички добрини, които е получил, но няма на кого конкретно да насочи отплатата си, той може да направи влог на човешкия дух. Тази сметка винаги е малка и каквото и да вложи човек в нея, е повече от достатъчно.

След като е подредил света по най-красив и вдъхновен начин, ученият се прибира у дома си в пет часа следобед, за да забрави цялата си красива подредба.

Човешката форма представлява конгломерат от енергийни полета, който съществува във Вселената и се отнася изключително до човешките същества. Шаманите наричат това човешка форма, защото тези енергийни полета са изкривени и видоизменени от навиците и злоупотребите през целия човешки живот.

Воинът знае, че не може да се промени, въпреки това той се заема сериозно със задачата да се опита да се промени. Воинът никога не се разочарова, когато не успее да се промени. Това е единственото му предимство пред обикновения човек.

Воините трябва да бъдат безупречни в усилията си да се променят, за да подплашат човешката форма и да я прогонят. След години безупречност идва момент, когато човешката форма повече не издържа и си отива. Това означава, че в един момент енергийните полета, изкривявани цял живот от навиците, се изправят. Този процес, разбира се, оказва дълбоко въздействие над воина и той може дори да умре вследствие на изправянето на енергийните полета, обаче безупречният воин винаги оцелява.

Единствената свобода, с която воинът разполага, е свободата да се държи безупречно. Безупречността е не само свобода; тя е единственият начин да се изправи човешката форма.

Всеки навик се нуждае от всичките си съставни части, за да действа. Ако бъде лишен от някои части, навикът се разпада.

Битката се води точно тук, на земята. Ние сме човешки същества. Кой знае какво ни очаква или какъв вид сила може да имаме?

Светът на хората има своите възходи и падения, а хората се издигат или падат заедно със своя свят; воините няма защо да следват възходите и паденията на своите събратя.

Живецът на нашето съществуване е актът на възприятие, а магията на нашето съществувание е актът на осъзнаване. Възприятието и осъзнаването са едно отделно, действащо, неделимо цяло.

Ние нравим избор само веднъж. Избираме или да бъдем воини, или обикновени хора. Друг избор не съществува. Най-малкото не на тази земя.

Пътят на воина предлага на човека един нов живот и този живот трябва да бъде изцяло нов. Воинът не може да носи в този нов живот старите си, грозни навици.

Воинът винаги възприема първото събитие от дадена последователност като план или карта на онова, което ще се разгьрне впоследствие.

Хората обичат да им се казва какво да правят, но още повече обичат да се съпротивяват и да не правят това, което им е казано; по този начин се заплитат в омраза към човека, който им го е казал.

Всеки човек разполага с достатъчно лична сила за нещо. Разковничето на воина е да отдели личната си сила от своите слабости, за да постигне целта си на воин.

Всеки човек може да вижда и все пак ние предпочитаме да не си спомняме това, което виждаме.