Валери Видас
Силата на инерцията

За последен път пътуваха заедно:

той — с поглед, забит в отдавна втръсналия му панелен

пейзаж,

тя — дребничка или може би смалена

от неотвратимостта на предстоящото —

вкопчена в ръката му, опипваща с поглед

(сякаш и предстоеше именно това — да ослепее)

всяка черта на лицето, което за последен път

беше толкова близо до нейното.

На кръстопътя преди неговата спирка

автобусът намали скоростта и почти спря —

светеше червено.

Той освободи ръката си, готвейки се да слезе,

но след като размисли малко, реши,

че е длъжен да направи — за последен път —

някакъв мил жест: посегна да погали косите й

или да я целуне по челото.

Но в същия миг светна зелено

и обективната сила на инерцията му попречи

да я излъже за последен път.