Валери Видас
Бригадирско

И истинска, и нереална

над теб се сипеше вода,

а аз — небръснат, кисел, кален —

опитвах да ти обясня

— нали затуй началник имаш, —

че дъжд в момента не вали,

че дъждовалната машина

си прави глупави шеги…

 

— Ей, шефе, я ела при мене!

 

И мрънкайки под нос аз тръгнах.

В такова кално настроение,

кой-знай защо ли, те прегърнах;

откъм машината проклета

над нас с все сила заструи

и чух гласа си:

— Дявол взел го! Сега намери да вали.