Карлос Кастанеда
Огънят отвътре (5)

4
ПЛАМЪКЪТ НА СЪЗНАНИЕТО

Дон ХУАН, ДОН ХЕНАРО и аз току-що се бяхме върнали от планините, където ходихме да събираме билки. Бяхме насядали около масата в къщата на дон Хенаро, когато дон Хуан промени нивото на съзнанието ми. Дон Хенаро ме бе зяпнал и започна да се хили. Той отбеляза колко странно му се струвало, че имам два абсолютно различни модела за боравене с двете страни на съзнанието. Взаимоотношенията ми с него били най-явния пример. Когато съм в дясното си съзнание той бил уважаваният и страхопочитан магьосник дон Хенаро — човек, чиито непонятни действия ми доставяли наслада и същевременно ме изпълвали със смъртен ужас. В лявото ми съзнание той бил просто Хенаро или дори Хенарчо, без титлата „дон“ пред името му — един очарователен и мил ясновидец, чиито действия били напълно понятни и в съответствие с това, което аз самият съм правел или съм се опитвал да направя.

Съгласих се с него и добавих, че в лявата ми страна човекът, от чието присъствие само се разтрепервам като лист, е Силвио Мануел — най-тайнственият от другарите на дон Хуан. Казах също, че дон Хуан, бидейки истински нагуал, надминава всякакви условни модели и е обект на моето уважение и възхищение и в двете ми състояния.

— А на страха ти? — попита Хенаро с треперещ глас.

— Особено на страха — подхвърли дон Хуан с фалцет. Всички се разсмяхме, но дон Хуан и дон Хенаро се смееха така невъздържано, че аз веднага се усъмних, че знаят нещо, което крият от мен.

Дон Хуан ме четеше като разтворена книга. Той обясни, че в междинния етап, преди изцяло да навлезе в лявостранното съзнание, човек е способен на огромна концентрация, но е податлив също и на всевъзможни влияния. Аз съм изпаднал под влияние на съмнението.

— Ла Горда е постоянно на този етап — рече той. — Тя се учи прекрасно, но е наистина невъзможна. Не може да устои да не се поддаде на всичко, което се изпречи на пътя й, включително разбира се и на много хубави неща, като например пълната концентрация.

Дон Хуан обясни, че новите ясновидци открили, че преходният период е времето, когато се осъществява най-трайното научаване, и че именно в този период воините трябва да бъдат надзиравани и да получават съответните обяснения, за да могат правилно да ги оценят. Ако не им бъдат дадени никакви обяснения преди да навлязат в своята лява страна, те ще станат велики магьосници, но посредствени ясновидци, каквито са били древните толтеки.

Жените — воини особено стават жертва на съблазънта на лявата страна, каза той. Те са толкова пъргави, че могат да преминават в лявата страна без никакви усилия, често твърде бързо, за да е добре за тях самите.

След дълго мълчание, Хенаро заспа. Дон Хуан заговори. Каза, че на новите ясновидци им се наложило да измислят доста термини, за да обяснят втората истина за съзнанието. Неговият благодетел бил променил някои от тях за собствените си цели, както бил направил и той самият, воден от убеждението на ясновидците, че няма значение какви термини се използват, щом истините се потвърждават чрез виждане.

Любопитно ми беше да разбера кои термини е променил дон Хуан, но не знаех как точно да формулирам въпроса си. Той прие колебанието ми като знак, че се съмнявам в правото или способността му да ги променя, и обясни, че ако термините, които предлагаме, се базират на нашите разсъждения, те могат да предадат само обикновените понятия на ежедневния живот. От друга страна, когато ясновидците предлагат някой термин, той никога не е фигура на речта, защото произлиза от виждането и обхваща всичко, до което ясновидците могат да достигнат.

Попитах го защо е променил термините.

— Нагуалът е длъжен винаги да търси по-добри начини за обяснение — отвърна той. — С времето всичко се променя и всеки нов нагуал трябва да използва нови думи, нови идеи, за да опише своето виждане.

— Да не би да искаш да кажеш, че нагуалите черпят идеите си от света на ежедневния живот? — попитах аз.

— Не. Искам да кажа, че всеки нов нагуал винаги говори за виждането по нов начин — рече той. — Например ти, като новия нагуал, ще трябва да кажеш, че съзнанието поражда възприятието. Ще казваш същото, което казваше и моят благодетел, но по различен начин.

— Какво представлява възприятието според новите ясновидци, дон Хуан?

— Според новите ясновидци възприятието е състояние на подреждане; излъчванията вътре в пашкула се подравняват с онези извън него, които им пасват. Именно подреждането дава възможност на всяка жива твар да-култивира съзнанието си. Ясновидците твърдят така, защото виждат живите твари такива, каквито са в действителност — сияйни същества, наподобяващи мехурчета белезникава светлина.

Попитах го как излъчванията вътре в пашкула си пасват с онези отвън така, че да се получи възприятие.

— Излъчванията вътре и излъчванията отвън — рече той — са едни и същи нишки светлина. Живите същества са дребни мехурчета, направени от тези нишки, микроскопични точици светлина, прикрепени към безкрайните излъчвания.

Той продължи, като обясни, че сияйността на живите същества е съставена от онази част от излъчванията на Орела, която се е случила да бъде затворена в сияйните им пашкули. Когато ясновидците видят възприятие, те наблюдават как сияйността на излъчванията извън пашкулите на тези същества възбужда сияйността на излъчванията вътре в пашкулите им. Външната сияйност привлича вътрешната; улавя я в капан, така да се каже; и я фиксира. Това фиксиране е съзнанието на всяко отделно същество.

Ясновидците виждат още как излъчванията извън пашкула упражняват едно особено налягане върху излъчванията вътре. Това налягане определя степента на съзнанието, което всяко живо същество има.

Помолих го да поясни как излъчванията на Орела извън пашкула упражняват налягане върху тези вътре.

— Излъчванията на Орела са нещо повече от нишки светлина — отвърна той. — Всяко едно от тях е източник на безгранична енергия. Представи си го по следния начин: тъй като някои от излъчванията извън пашкула са същите като излъчванията вътре в него, техните енергии са като постоянно налягане. Но пашкулът изолира излъчванията, които са в паяжината му, и така насочва налягането.

— Споменах ти, че старите ясновидци са владеели майсторски изкуството да се борави със съзнанието — продължи той. — Сега мога да допълня, че те са били майстори в това изкуство, защото са се научили да манипулират структурата на човешкия пашкул. Казах ти, че те разкрили тайната на осъзнаването. Под това имах предвид, че те са видели и разбрали, че съзнанието е един пламък в пашкула на живите същества. Те с право го нарекли „пламъка на съзнанието“.

Той обясни, че старите ясновидци видели, че съзнанието на човека е един пламък от кехлибарена сияйност, която е по-наситена от останалата част на пашкула. Този пламък представлява тясна вертикална ивица, която започва от най-дясната страна на пашкула и се простира по цялата му дължина. Майсторството на старите ясновидци се състояло в това, че можели да преместват този пламък, да го насочват от първоначалното му положение на повърхността на пашкула навътре, в дълбочина.

Дон Хуан спря да говори и погледна Хенаро, който продължаваше да спи дълбоко.

— Хенаро пет пари не дава за обясненията — рече той. — Той е по действията. Моят благодетел постоянно го изправяше пред неразрешими проблеми, така че той направо навлизаше в лявата страна и нямаше възможност да умува и да се чуди.

— Така по-добре ли е, дон Хуан?

— Зависи. За него е идеално. Но при мен и при теб няма да свърши работа, защото по един или друг начин призванието ни е да обясняваме. Хенаро и моят благодетел са по-скоро като старите, отколкото като новите ясновидци: умеят да контролират пламъка на съзнанието и да правят каквото пожелаят с него.

Той стана от рогозката, на която седяхме, да се по-разтъпче. Настоях да продължи с обясненията. Той се усмихна и каза, че имам нужда от почивка, защото концентрацията ми намалявала.

На вратата се почука. Събудих се. Беше тъмно. За момент не можах да си спомня къде съм. Нещо от мен бе много далеч, като че ли част от мен все още спеше, макар че бях напълно буден. През отворения прозорец влизаше достатъчно лунна светлина, така че се виждаше.

Видях как дон Хенаро стана и отиде до вратата. Тогава разбрах, че съм в неговата къща. Дон Хуан спеше здраво върху една рогозка на пода. Имах ясното впечатление, че тримата сме заспали, след като сме се върнали страшно уморени от разходка из планините.

Дон Хенаро запали своя газен фенер. Последвах го в кухнята. Някой му бе донесъл гърне топла яхния и куп царевични питки.

— Кой ти донесе храната? — попитах го аз. — Да не би да имаш някоя жена тук, която ти готви?

Дон Хуан бе влязъл в кухнята. И двамата ме погледнаха, усмихвайки се. Неизвестно по каква причина, усмивките им ме ужасиха. И тъкмо щях да изпищя от ужас, когато дон Хуан ме удари по гърба и ме премести в състояние на повишено съзнание. Тогава разбрах, че вероятно докато съм спал или пък в момента на събуждането си, съм се върнал към ежедневното си съзнание. Усещането, което изпитах тогава, след като се бях върнал в състояние на повишено съзнание, бе една смесица от облекчение и гняв и най-остра тъга. Чувствах облекчение, че отново съм си аз, защото бях започнал да гледам на тези непонятни състояния като на моето истинско „аз“. Причината за това бе много проста — в тези състояния аз се чувствах цялостен; нищо от мен не липсваше. Гневът и тъгата бяха реакция на безсилието ми. Съзнавах по-ясно от всякога ограниченията на своето същество.

Помолих дон Хуан да ми обясни как е възможно това, което става с мен. В състояние на повишено съзнание можех да се връщам в миналото и да си спомням всичко за себе си; можех да разкажа за всичко, което съм правил в кое да е от двете състояния; спомнях си дори неспособността ми да си спомням. Но върнех ли се в нормалното, ежедневно ниво на съзнание, не можех да си спомня нищо, което съм направил в състояние на повишено съзнание, дори и ако от това зависи животът ми.

— Задръж, задръж малко — рече той. — Още нищо не си си спомнил. Повишеното съзнание е само междинен етап, а над него има един безкрай, където ти си бил много пъти. Но точно сега не можеш да си спомниш, дори ако животът ти зависи от това.

Прав беше. Представа си нямах за какво говори. Помолих за обяснение.

— И до него ще стигнем — отвърна той. — Това е бавен процес, но все някога ще го осъществим. Бавен е, защото аз съм точно като теб: обичам да разбирам. Моят благодетел не беше такъв, той не си падаше по обясненията. Той признаваше само действието. Той направо ни изправяше пред непонятни проблеми и ни оставяше сами да ги решим. Някои от нас така и не успяха да разрешат нищо и накрая ние се оказахме в същото положение като старите ясновидци — само действия и никакво истинско знание.

— Тези спомени впримчени ли са в съзнанието ми? — попитах аз.

— Не. Би било твърде просто — отвърна той. — Действията на ясновидците са по-сложни от това да разделиш човека на съзнание и тяло. Забравил си това, което си направил или видял, защото когато си вършел забравеното ти си виждал.

Помолих дон Хуан да ми го каже пак, но с други думи.

Той търпеливо ми обясни, че всичко, което съм забравил, се е случило в състояние, в което ежедневното ми съзнание е било увеличено, засилено — едно състояние, означаващо, че са били използвани други области на тоталното ми същество.

— Всичко, което си забравил, е впримчено в тези области на тоталното същество — рече той. — Да използваш тези други области означава да виждаш.

— По-объркан съм от всякога, дон Хуан — рекох аз.

— Не те виня — отвърна той. — Виждането означава да разкриеш същността на всичко, да наблюдаваш непознатото и да надзърнеш в непознаваемото. И като такова то не носи утеха. Ясновидците обикновено рухват, като открият, че съществуването е невъобразимо сложно, а нашето нормално съзнание го омаловажава със своите ограничения.

Той повтори, че концентрацията ми трябвало да бъде пълна, че да разбера, било от решаващо значение и че новите ясновидци ценели най-много дълбоките, трезви осъзнавания.

— Онзи ден например — продължи той, — когато разбра за своето самомнение и самомнението на Ла Горда, ти всъщност нищо не разбра. Просто имаше емоционален изблик, това е всичко. Казвам го, защото на другия ден отново бе възседнал великото си самомнение, като че ли нищо не си осъзнал.

— Същото се случило и със старите ясновидци. Те се отдавали на емоционални реакции. Но когато дошло времето да разберат това, което са видели, те не могли. За да разбере, човек се нуждае от трезвост, а не от емоции. Пази се от тези, които плачат от осъзнаванията си, защото те не са осъзнали нищо.

— Пътят на знанието е осеян с неизразими опасности за онези, които нямат трезво разбиране — продължи той. — Очертавам реда, по който новите ясновидци са подредили истините за съзнанието така, че да ти служи като карта — карта, която трябва да потвърдиш чрез своето виждане, но не чрез очите си.

Настъпи продължителна пауза. Той ме гледаше втренчено. Определено чакаше да му задам въпрос.

— Всеки става жертва на грешката, че виждането се извършва с очите — продължи той. — Но не се учудвай, че и след толкова много години ти все още не си разбрал, че Виждането не е свързано с очите. Съвсем нормално е да направиш тази грешка.

— Какво е виждането тогава?

Той отвърна, че виждането е подреждане. Аз му припомних, че бе казал, че възприятието е подреждане. Тогава той обясни, че подреждането на излъчванията, използвани по обичайния начин, представлява възприемането на ежедневния свят, а подреждането на излъчванията, които никога не се използват, обичайно представлява виждането. Когато се получи такова подреждане, човек вижда. Следователно виждането като продукт на необикновено подреждане не може да е нещо, което човек просто да погледне. Въпреки факта, че съм виждал безброй пъти, каза той, никога не ми било хрумвало да пренебрегна очите си. Бил съм се поддал на названието и описанието на виждането.

— Когато ясновидците виждат, нещо им обяснява всичко, докато се формира новото подреждане — продължи дон Хуан. — Това е един глас, който им казва в ухото кое какво е. Ако го няма този глас, това, което ясновидецът върши, не е виждане.

След моментна пауза той продължи да обяснява за гласа на виждането. Еднакво погрешно било да се каже, рече той, че виждането е чуване, защото то било безкрайно повече от това, но ясновидците били избрали да използват звука като признак за ново подреждане.

Той нарече гласа на виждането крайно загадъчно и необяснимо нещо.

— Личното ми заключение е, че гласът на виждането е свойствен само на човека — рече той. — Той може да се появи, защото говоренето е нещо, което никой друг, освен човека, не прави. Старите ясновидци вярвали, че това е гласът на някой могъщ елемент, близо свързан с човечеството, някакъв защитник на човека. Новите ясновидци открили, че този елемент, който те нарекли „моделът на човека“, няма глас. За новите ясновидци гласът на виждането е нещо съвсем непонятно; те твърдят, че това е пламъкът на съзнанието, който играе по излъчванията на Орела, както пръстите на арфиста по арфата.

Той спря дотук, като се аргументира с това, че по-на-татък, в процеса на обясненията му, всичко ще ми се изясни.

Докато дон Хуан говореше, концентрацията ми беше толкова пълна, че въобще не си спомнях да съм сядал на масата да ям. Когато дон Хуан спря да говори, забелязах, че неговата чиния с яхния бе почти празна.

Хенаро ме зяпаше с лъчезарна усмивка. Моята чиния стоеше пред мен на масата и също беше празна. Само на дъното й имаше малко останала яхния, сякаш току-що бях приключил с яденето. Изобщо не си спомнях да съм ял, но пък не си спомнях и кога съм отишъл до масата и съм седнал.

— Хареса ли ти яхнията? — попита ме Хенаро и отмести поглед.

Казах, че ми е харесала, защото не исках да си призная, че имам проблеми със спомнянето.

— Според мен беше малко лютива — рече Хенаро. — Ти не ядеш люто, затова малко се притеснявам за теб да не ти стане нещо. Не трябваше да изяждаш две порции. Май си малко по-лаком, когато си в състояние на повишено съзнание, а?

Признах, че вероятно е прав. Той ми подаде една огромна кана с вода да утоля жаждата и да успокоя гърлото си. Когато жадно я изпих цялата, двамата избухнаха в лудешки смях.

И изведнъж разбрах какво става. Разбрах го физически. Беше един проблясък от жълтеникава светлина, който ме удари, сякаш някой бе запалил клечка кибрит точно между очите ми. Тогава разбрах, че Хенаро се шегува. Не бях ял. Така съм бил погълнат от обясненията на дон Хуан, че съм забравил всичко друго. Чинията пред мен бе на Хенаро.

След вечеря дон Хуан продължи своите обяснения за съзнанието. Хенаро седна до мен и се заслуша, сякаш никога преди не е чувал това обяснение.

Дон Хуан каза, че налягането, което упражняват излъчванията извън пашкула, наречени „свободни излъчвания“, върху излъчванията вътре в пашкула, е едно и също при всички живи същества. Но резултатите от това налягане са много различни, защото пашкулите им реагират на него по всевъзможни начини. Има обаче степени на еднаквост в определени граници.

— И тъй — продължи той, — когато ясновидците видят, че налягането на свободните излъчвания притиска излъчванията вътре в пашкула, които са винаги в движение, и спира това движение, те знаят, че в този момент сияйното същество е фиксирано от съзнанието.

— Като казвам, че свободните излъчвания притискат онези вътре в пашкула и спират движението им, означава, че ясновидците виждат нещо неописуемо, чието значение знаят без капка съмнение. Означава, че гласът на виждането им е казал, че излъчванията вътре в пашкула са в пълен покой и се съчетават с някои от онези, които са извън него.

Ясновидците, естествено, твърдят, каза дон Хуан, че съзнанието винаги идва някъде отвън — т.е., че истинската тайна не е вътре в нас. Тъй като по природа свободните излъчвания са така устроени, че да фиксират това, което е вътре в пашкула, „номерът“ при съзнанието е да оставим фиксиращите излъчвания да се слеят с това, което е в нас. Ясновидците вярват, че ако позволим това да се случи, ще станем такива, каквито сме всъщност — флуидни, винаги в движение, вечни.

Настъпи продължителна пауза. Очите на дон Хуан силно блестяха. Сякаш ме гледаха от някаква огромна дълбочина. Имах усещането, че всяко от очите му е самостоятелна бляскава точка. За момент, изглежда, се бореше с някаква невидима сила, някакъв огън отвътре, който щеше да го погълне. Това мина и той отново заговори.

— Степента на съзнанието на всяко отделно живо същество — продължи той — зависи от това до каква степен е способно то да остави свободните излъчвания да го носят.

След дълго прекъсване дон Хуан продължи обясненията. Той каза, че ясновидците видели как от момента на зачеването съзнанието се увеличава и обогатява от процеса на живеенето. Каза, че ясновидците видели, например, как съзнанието на отделното насекомо или на отделния човек се развива от момента на зачеването по поразително различен начин, но с еднакво постоянство.

— От момента на зачеването ли се развива съзнанието или от момента на раждането? — попитах аз.

— Съзнанието се развива от момента на зачеването — отвърна той. — Винаги съм ти казвал, че сексуалната енергия е от огромно значение и че трябва да се контролира и да се използва много внимателно. Но ти всеки път се възмущаваше от думите ми, защото смяташе, че говоря за контрол от гледна точка на нравствеността, докато аз винаги съм го казвал в смисъл на съхраняване и пренасочване на енергията.

Дон Хуан погледна Хенаро. Той кимна с глава в знак на съгласие.

— Хенаро ще ти разкаже какво казваше нашият благодетел, нагуалът Хулиан, за съхраняването и пренасочването на сексуалната енергия — рече ми дон Хуан.

— Нагуалът Хулиан казваше, че да правиш секс е въпрос на енергия — започна Хенаро. — Той например никога нямаше проблеми със секса, защото кипеше от енергия. Но когато видя мен, от един поглед само констатира, че моят, малкият, става само за пикаене. Каза ми, че нямам достатъчно енергия, за да правя секс. Каза, че родителите ми са били твърде отегчени и уморени, когато са ме правили, и че аз съм се появил в резултат на много отегчителен секс. И съм се родил такъв — отегчен и уморен. Нагуалът Хулиан препоръчваше на хора като мен никога да не правят секс; така можем да запазим малкото енергия, която имаме.

— Каза същото на Силвио Мануел и на Емилито. Видя, че останалите имат достатъчно енергия. Те не бяха резул-тат на отегчителен секс. На тях каза, че могат да правят каквото искат със сексуалната си енергия, но им препоръча да се контролират и да разберат заповедта на Орела, че предназначението на секса е да дарява пламъка на съзнанието. Всички казахме, че сме разбрали.

— Един ден, без никакво предупреждение, той дръпна завесата към другия свят с помощта на своя благодетел — нагуалът Елиас, и ни бутна всички вътре без ни най-малко колебание. Всички, с изключение на Силвио Мануел, едва не умряхме там. Нямахме необходимата енергия, за да издържим въздействието на другия свят. Единствено Силвио Мануел бе спазил препоръката на нагуала.

— Какво представлява завесата към другия свят? — попитах дон Хуан.

— Каквото каза Хенаро — една завеса — отвърна дон Хуан. — Но ти се отклоняваш от темата. Винаги така правиш. Сега говорим за заповедта на Орела относно секса. А заповедта на Орела е: сексуалната енергия да се използва за създаването на живот. Чрез сексуалната енергия Орелът дарява съзнание. Затова, когато живите същества извършват полово сношение, излъчванията вътре в пашкулите им правят всичко възможно да дарят съзнание на новото живо същество, което създават.

Той каза, че по време на половия акт излъчванията, затворени в пашкула на всеки от родителите, се възбуждат неимоверно, като кулминацията на тази възбуда е едно смесване, едно сливане на две части от пламъка на съзнанието, по една от всеки родител, която се откъсва от пашкула му.

— Половото сношение винаги е даряване на съзнание, дори ако даряването не е затвърдено — продължи той. — Излъчванията в пашкула на човешките същества не познават сношение за удоволствие.

Хенаро се наведе към мен през масата и ми заговори с нисък глас, поклащайки глава за повече убедителност.

— Нагуалът ти каза истината — рече той и ми смигна. — Онези излъчвания наистина нищо не знаят.

Дон Хуан се сдържа да не се разсмее и добави, че човекът много-се заблуждава, като пренебрегва напълно тайната на съществуването и като смята, че такъв велик акт на даряване на живот и съзнание е просто един физически импулс, който той може да използва, когато му скимне.

Хенаро направи няколко непристойни движения с таза си, като го мърдаше напред-назад. Дон Хуан кимна и каза, че точно това е имал предвид. Хенаро му благодари, че е оценил единственият му принос към темата за съзнанието.

И двамата избухнаха в идиотски смях. Казаха, че ако съм знаел колко сериозно се отнасял техният благодетел към обясненията за съзнанието, щял съм да се смея заедно с тях.

Настойчиво помолих дон Хуан да ми разясни какво означава всичко това за обикновения човек в ежедневния свят.

— Имаш предвид това, което прави Хенаро ли? — попита ме той с престорена сериозност.

Радостта им винаги бе заразителна. Трябваше им доста време, за да се успокоят. Енергията им бе на такова високо ниво, че в сравнение с тях аз изглеждах стар и немощен.

— Наистина не знам — отвърна ми най-сетне дон Хуан. — Знам само какво означава това за воините. Те знаят, че единствената истинска енергия, която притежават, е животодаряващата сексуална енергия. Това знание ги кара постоянно да съзнават своята отговорност.

— Ако воините искат да имат достатъчно енергия, за да виждат, трябва да станат скъперници по отношение на сексуалната си енергия. Това бе урокът, който нагуалът Хулиан ни даде. Той ни бутна в непознатото и всички ние едва не умряхме. И тъй като всеки от нас искаше да вижда, ние, разбира се, се въздържахме от пилеенето на своя пламък на съзнанието.

Бях го чувал да изказва това схващане и преди. При всеки такъв случай завързвахме спор. Винаги се чувствах длъжен да възразя и да изтъкна контрааргументи срещу това, което смятах за пуританско отношение към секса.

Отново изразих възраженията си. И двамата се разсмяха до сълзи.

— А какво да се направи с естествената човешка чувственост? — запитах дон Хуан.

— Нищо — отвърна той. — Няма нищо лошо в човешката чувственост. Проблемът е в невежеството и пренебрежението на човека към неговата магическа природа. Грешка е да се пилее безразсъдно животодаряващата сила на секса и да не се раждат деца, но е грешка също и да не се знае, че, раждайки деца, човек плаща с пламъка на съзнанието.

— Откъде знаят ясновидците, че да имаш деца се заплаща с пламъка на съзнанието? — попитах аз.

— Те виждат, че когато се роди дете, пламъкът на съзнанието на родителя намалява, а на детето се увеличава. При някои извънредно чувствителни, крехки родители пламъкът на съзнанието почти изчезва. Докато децата увеличават своето съзнание, в сияйния пашкул на родителите се образува голямо черно петно, точно на същото място, откъдето е бил взет пламъкът. Това обикновено е средата на пашкула. Понякога тези петна могат да се видят дори насложени върху самото тяло.

Попитах го може ли да се направи нещо, за да разберат хората по-вярно пламъка на съзнанието.

— Не — отвърна той. — Или поне ясновидците не могат да направят нищо. Целта на ясновидците е да бъдат свободни, безпристрастно да наблюдават без да дават мнение; в противен случай ще трябва да поемат отговорността за появата на един по-приспособен цикъл. Никой не може да направи това. Новият цикъл, ако ще се появи, ще се появи от само себе си.