Карлос Кастанеда
Огънят отвътре (20)

ЕПИЛОГ

НЯКОЛКО ДНИ ПО-КЪСНО цялата нагуалска група и всички чираци се събрахме на заобления планински връх, за който ми бе говорил дон Хуан.

Дон Хуан каза, че всеки от чираците вече се е сбогувал с останалите и че всички ние сме в такова състояние на съзнанието, което не позволява никаква сантименталност. За нас, каза той, съществувало само действието. Ние сме били воини в състояние на тотална война.

Всички, с изключение на дон Хуан, Хенаро, Паблито, Нестор и мен, се отдалечиха на известно разстояние от заобления връх, за да дадат възможност на Паблито, Нестор и мен да се съсредоточим и да навлезем в състояние на нормално съзнание.

Но преди да го направим, дон Хуан ни хвана за ръцете и ни разведе по заобления връх.

— След малко вие ще възнамерите придвижването на своите събирателни точки — рече той. — И никой няма да ви помогне. Сега сте сами. Затова трябва да запомните, че намерението започва със заповед.

— Старите ясновидци обичали да казват, че ако воините ще имат вътрешен диалог, той трябва да е правилния диалог. За старите ясновидци това означавало диалог за магьосничеството и увеличаването на тяхната саморефлексия. За новите ясновидци това не означава диалог, а безпристрастно управление на намерението чрез трезви заповеди.

Дон Хуан на няколко пъти повтори, че управлението на намерението започва със заповед към себе си; после тази заповед се повтаря, докато стане заповедта на Орела, след което събирателната точка се премества съответно в мига, в който воините достигнат вътрешен покой.

Фактът, че тази маневра е възможна, рече той, е нещо изключително важно за ясновидците — и нови, и стари, но поради диаметрално противоположни причини. Познаването й давало възможност на старите ясновидци да преместват събирателната си точка на невъобразими позиции на сънуване в неизмеримото непознато; за новите ясновидци тя означава отказване да бъдат храна, означава избягване на Орела чрез преместване на събирателната точка на една особена позиция на сънуване, наречена тотална свобода.

Старите ясновидци открили, обясни дон Хуан, че е възможно да се премести събирателната точка до границата на познатото и да се държи фиксирана там в състояние на първично повишено съзнание. От тази позиция те видели възможността бавно да преместят събирателните си точки за постоянно в други позиции отвъд тази граница — изумителен подвиг, изпълнен с дързост, но не и с трезвост, защото те така и не успели да проследят обратно движението на събирателните си точки, или пък може би не са искали.

Дон Хуан каза, че когато хората с авантюристичен дух се изправят пред избора да умрат в есета на обикновените дела или да умрат в непознати светове, те неизбежно избират второто, и че новите ясновидци, като осъзнали, че техните предшественици просто са сменили мястото на своята смърт, започнали да разбират безсмислието на всичко това: безсмислието да се мъчат да управляват събратята си, безсмислието да събират други светове и преди всичко безсмислието на самомнението.

Едно от най-сполучливите решения на новите ясновидци, каза дон Хуан, било никога да не позволяват на събирателната си точка да се премества за постоянно на коя да е друга позиция, освен тази на повишеното съзнание. От тази позиция те всъщност разрешили своята дилема за безсмислието, като разбрали, че изходът не е в това просто да избереш друг свят, в който да умреш, а да избереш тоталното съзнание, тоталната свобода.

Дон Хуан отбеляза, че като избрали тоталната свобода, новите ясновидци неволно продължили традицията на своите предшественици и се превърнали в квинтесенцията на предизвикателите на смъртта.

Новите ясновидци открили, обясни той, че ако събирателната точка непрекъснато бива премествана до пределите на непознатото, но винаги връщана в позиция в границите на познатото, тогава, щом бъде внезапно освободена, тя се стрелва като светкавица през целия пашкул на човека, подреждайки всички излъчвания в пашкула наведнъж.

— Новите ясновидци изгарят от силата на подреждането — продължи дон Хуан, — от силата на волята, която те са превърнали в силата на намерението чрез един живот на безупречност. Намерението е подреждането на всички кехлибарени излъчвания от съзнание, затова е правилно да са каже, че тоталната свобода означава тотално съзнание.

— Това ли е, което ще направите всички вие, дон Хуан? — попитах аз.

— Абсолютно сигурно е, че ще го направим, ако имаме достатъчно енергия — отвърна той. — Свободата е дарът, който Орелът дава на човека. За жалост, съвсем малко хора разбират, че единственото, от което имаме нужда, за да приемем такъв великолепен дар, е да имаме достатъчно енергия.

— А ако това е единственото, от което имаме нужда, тогава на всяка цена трябва да скъпим енергията си.

След това дон Хуан ни премести в състояние на нормално съзнание. На мръкване Паблито, Нестор и аз скочихме в пропастта, а дон Хуан и нагуалската група изгоряха от огъня отвътре. Те влязоха в тоталното съзнание, защото имаха достатъчно енергия да приемат умопомрачителния дар от свобода.

Паблито, Нестор и аз не умряхме на дъното на онази клисура — както и останалите чираци, които са скачали преди нас, — защото не го стигнахме; всички ние, под въздействието на такъв грандиозен и непонятен акт като скачането в собствената си смърт, преместихме нашите събирателни точки и събрахме други светове.

Сега знаем, че сме оставени, за да си спомним повишеното съзнание и да си възвърнем тоталността. Знаем още, че колкото повече си спомняме, толкова по-силни са въодушевлението и удивлението ни, но така също са по-дълбоки съмненията и душевният ни смут.

Засега сякаш сме оставени само за да се измъчваме от най-предизвикателни въпроси за природата и съдбата на човека, докато настъпи времето, когато ще имаме достатъчно енергия не само да потвърдим всичко, на което ни бе учил дон Хуан, но и сами да приемем дара на Орела.