Карлос Кастанеда
Огънят отвътре (12)

11
ПРИКРИВАНЕТО, НАМЕРЕНИЕТО И ПОЗИЦИЯТА НА СЪНУВАНЕ

НА ДРУГИЯ ДЕН, отново надвечер, дон Хуан дойде в стаята, където разговарях с Хенаро. Хвана ме под ръка и ме заведе през къщата в задния двор. Вече беше доста тъмно. Тръгнахме да се разхождаме по коридора, който обикаляше двора.

Дон Хуан ми каза, че искал отново да ме предупреди, че е много лесно по пътя на знанието да се изгубиш в лабиринтите и страхотиите. Каза, че ясновидците са изправени срещу силни врагове, които могат да разколебаят тяхната решителност, да объркат целите им и да ги обезсилят; врагове, създадени от самия път на воините, заедно с разпуснатостта, леността и самомнението, които са неделима част от ежедневния свят.

Той отбеляза, че грешките на старите ясновидци, направени в резултат на разпуснатост, леност и самомнение, били толкова груби и с такива тежки последици, че новите ясновидци нямали друг избор, освен да презрат и отхвърлят собствената си традиция.

— Новите ясновидци се нуждаели най-вече — продължи дон Хуан — от практически стъпки, за да могат да преместват събирателната си точка. И понеже нямали никакви, те започнали с развиване на способностите си да виждат пламъка на съзнанието, като в резултат на това разработили три комплекта от техники, които станали техен крайъгълен камък.

Дон Хуан каза, че с тези три комплекта новите ясновидци извършили най-необикновен и труден подвиг. Те успели системно да изместват събирателната си точка от обичайното й местоположение. Той призна, че старите ясновидци също извършили този подвиг, но посредством специфични, характерни за тях маневри.

Това, което новите ясновидци видели в пламъка на съзнанието, обясни той, довело до последователността, в която те подредили истините на старите ясновидци за съзнанието. Тя е позната като „владеенето на съзнанието“. От нея те развили трите комплекта от техники: Първият е изкуството на прикриването, вторият е владеенето на намерението и третият е изкуството на сънуването. Той заяви, че ме е учил на тези три комплекта още от деня, в който сме се срещнали.

Каза ми, че ме е учил на владеенето на съзнанието по два начина, точно както препоръчват новите ясновидци. В своите уроци за дясната страна, преподадени в състояние на нормално съзнание, той постигнал две цели: научил ме на воинските нрави и разхлабил събирателната ми точка от обичайното й местоположение. В своите уроци за лявата страна, преподадени в състояние на повишено съзнание, той постигнал също две цели: премествал събирателната ми точка на толкова позиции, колкото съм можел да издържа, и ми бил дал поредица от дълги обяснения.

Дон Хуан млъкна и се вторачи в мен. Настъпи неприятна тишина; после той започна да говори за прикриването. Каза, че то имало много прост и случаен произход. Започнало от наблюдението на новите ясновидци, че когато воините системно се държат по необичайни за тях начини, неизползваните излъчвания вътре в пашкулите им започват да светят. А събирателната им точка се премества леко и плавно, по едва забележим начин.

Насърчени от това свое наблюдение, новите ясновидци започнали да практикуват системен контрол върху поведението си. Те нарекли тази практика „изкуството на прикриването“. Дон Хуан отбеляза, че названието, макар и неприятно, било подходящо, защото прикриването означавало един специфичен вид държание с хората — държание, което може да бъде определено като подмолно.

Въоръжени с тази техника, новите ясновидци се заели с познатото по един трезв и плодотворен начин. Чрез непрекъснато практикуване те премествали системно събирателната си точка.

— Прикриването е едно от двете най-големи постижения на новите ясновидци — рече дон Хуан. — Новите ясновидци решили, че на един съвременен нагуал то трябва да бъде преподадено, когато събирателната му точка е навлязла доста дълбоко в лявата страна. Причината за това решение била, че нагуалът трябва да научи принципите на прикриването без да е обременен от човешкия опис. В края на краищата нагуалът е водач на група хора и за да ги води, той трябва да действа бързо без да трябва първо да мисли за това.

— Останалите воини могат да учат прикриването и в нормално съзнание, макар че е препоръчително да го правят в състояние на повишено съзнание — не толкова заради ценността на повишеното съзнание, а защото то придава една загадъчност на прикриването, която то в действителност не притежава; прикриването е просто вид държание с хората.

Аз не съм могъл да разбера, каза дон Хуан, че преместването на събирателната точка е причината, поради която новите ясновидци така високо ценели взаимодействието с дребни тирани. Дребните тирани принуждавали ясновидците да използват принципите на прикриването, като по този начин им помагали да преместват събирателната си точка.

Попитах го дали старите ясновидци въобще са знаели нещо за принципите на прикриването.

— Прикриването е прийом изключително на новите ясновидци — отвърна той с усмивка. — Те са единствените ясновидци, които е трябвало да работят с хора. Старите били така погълнати от своето чувство за сила, че дори не се интересували, че хората съществуват, докато хората не започнали да ги налагат по главите. Но всичко това вече го знаеш.

После дон Хуан каза, че владеенето на намерението заедно с владеенето на прикриването, са двете изкуства на новите ясновидци, които бележат появата на съвременните ясновидци. Той обясни, че в усилията си да вземат преимущество над своите потисници, новите ясновидци изпробвали всяка възможност. Те знаели, че техните предшественици били извършили необикновени подвизи, манипулирайки някаква тайнствена и чудотворна енергия, която те описвали единствено като „сила“. Новите ясновидци имали съвсем оскъдна информация за тази сила, затова им се наложило да я изследват систематично чрез виждане. Усилията им били щедро възнаградени, когато те открили, че тази сила е енергията на подреждането.

Те започнали като виждат как пламъкът на съзнанието увеличава размера и силата си, когато излъчванията вътре в пашкула се подравняват със свободните излъчвания. Те използвали това наблюдение като трамплин, точно както били постъпили и с прикриването, и преминали към разработването на сложна поредица от техники, чрез които да боравят с това подреждане на излъчванията.

Първоначално те наричали тези техники „владеенето на подреждането“. После разбрали, че в случая е важно не толкова самото подреждане, колкото енергията, която излиза от подреждането на излъчванията. Нарекли тази енергия воля.

Волята станала втората база. Новите ясновидци я разбирали като сляп, безличен, непрестанен изблик на енергия, който ни кара да се държим така, както го правим. Волята отговаря за нашето възприемане на света на обикновените дела, а непряко, чрез силата на това възприятие, тя отговаря и за поставянето на събирателната точка на обичайната й позиция.

Дон Хуан каза, че новите ясновидци изследвали как става възприемането на света на ежедневния живот и видели действието на волята. Те видели, че подреждането непрестанно се подновява, за да се зареди възприятието с непрекъснатост. За да се подновява подреждането всеки път със свежестта, която му е необходима, за да съставя един жив свят, избликът от енергия, който идва от същите тези подреждания, автоматично се пренасочва да засили някои избрани подреждания.

Това ново наблюдение служило на новите ясновидци като още един трамплин, който им помогнал да достигнат третата база в комплекта. Те я нарекли намерение и я описвали като съзнателното насочване на волята, енергията на подреждането.

— Нагуалът Хулиан накара Силвио Мануел, Хенаро и Висенте да научат тези три аспекта на знанието на ясновидците — продължи дон Хуан. — Хенаро е майсторът в боравенето със съзнанието, Висенте е майсторът на прикриването, а Силвио Мануел е майсторът на намерението.

— Сега правим последно обяснение на владеенето на съзнанието; затова Хенаро ти помага.

Дон Хуан дълго говори на жените-чираци. Те го слушаха със сериозни изражения на лицата. Сигурен бях, че им дава подробни инструкции за някакви сложни процедури, съдейки по неимоверната концентрация на жените.

Не ми позволиха да присъствам на срещата им, но ги наблюдавах, докато говореха в предната стая на Хе-наровата къща. Седях на масата в кухнята, изчаквайки ги да свършат.

После жените станаха да си ходят, но преди това дойдоха в кухнята с дон Хуан. Той седна срещу мен, докато жените ми говореха с непохватна официалност. Те всъщност ме прегърнаха. Всичките бяха необичайно дружелюбни, дори словоохотливи. Казаха, че щели да отидат при мъжете-чираци, които били тръгнали с Хенаро преди няколко часа. Хенаро щял да им покаже на всички тях своето сънувано тяло.

Веднага щом жените си тръгнаха, дон Хуан съвсем неочаквано възобнови своите обяснения. Той каза, че след като установили своите практики, с течение на времето новите ясновидци разбрали, че при дадени условия на живот прикриването премествало събирателната точка само минимално. За постигането на максимален ефект прикриването имало нужда от идеална среда — т.е. имало нужда от дребни тирани, притежаващи сила и власт. За новите ясновидци ставало все по-трудно да се поставят в такива ситуации; задачата да ги импровизират или целенасочено да ги търсят станала непоносим товар.

Новите ясновидци сметнали за наложително да видят излъчванията на Орела, за да намерят по-подходящ начин да местят събирателната си точка. Опитвайки се да видят излъчванията, те се изправили пред един много сериозен проблем. Те разбрали, че няма начин да ги видят без да се изложат на смъртна опасност, но при все това трябвало да ги видят. И тогава използвали техниката на сънуване на старите ясновидци като щит срещу смъртоносния удар на излъчванията на Орела. А вършейки това, те разбрали, че сънуването само по себе си било най-ефикасния начин да се мести събирателната точка.

— Една от най-стриктните заповеди на новите ясновидци била — продължи дон Хуан, — че воините трябва да учат сънуването докато са е нормално състояние на съзнанието. Съблюдавайки тази заповед, аз започнах да те уча на сънуване едва ли не от първия ден на запознанството ни.

— Защо новите ясновидци заповядват сънуването да се учи при нормално съзнание? — попитах аз.

— Защото сънуването е много опасно, а сънуващите са много уязвими — отвърна той. — Опасно е, защото то има невъобразима сила, а прави сънуващите уязвими, защото ги оставя на произвола на непонятната сила на подреждането.

— Новите ясновидци разбрали, че когато сме в нормално състояние на съзнанието, ние имаме безброй средства за защита, които могат да ни предпазят от силата на неизползваните излъчвания, които изведнъж се подравняват в сънуването.

Дон Хуан обясни, че сънуването, както и прикриването, започнало от едно просто наблюдение. Старите ясновидци забелязали, че по време на сън събирателната точка се измества леко наляво по най-естествен начин. Тази точка наистина си почива докато човек спи и всякакви неизползвани излъчвания започват да светят.

Старите ясновидци веднага се заинтригували от това наблюдение и започнали да работят с естественото преместване, докато вече били в състояние да го контролират. Те нарекли този контрол сънуване или изкуството на боравене със сънуваното тяло.

Дон Хуан отбеляза, че едва ли е възможно да се опише необятността на техните знания за сънуването. Много малко от тях обаче били от полза за новите ясновидци. Така че, когато дошло времето за преустройство, новите ясновидци взели за себе си само най-съществените елементи на сънуването, за да им помогнат да Видят излъчванията на Орела и да преместват събирателната си точка.

Той каза, че ясновидците — и стари, и нови, — разбират под „сънуване“ контрола на естественото преместване, което събирателната точка извършва по време на сън. Дон Хуан подчерта, че да се контролира това преместване съвсем не означава да се насочва, а да се задържа събирателната точка фиксирана на позицията, където тя естествено се премества по време на сън — една твърде трудна процедура, за изпълнението на която старите ясновидци полагали неимоверни усилия и концентрация.

Дон Хуан обясни, че сънувачите трябва да правят един много тънък баланс, защото те не могат да се намесват в сънищата си, нито пък могат да ги командват чрез съзнателни усилия и при все това преместването на събирателната точка трябва да се подчинява на заповедта на сънувача — едно противоречие, на което не може да се даде разумно обяснение, а трябва да се разреши в практиката.

След като наблюдавали сънувачите докато спят, старите ясновидци намерили решението в това да оставят сънищата да следват своя естествен ход. Те били видели, че при някои сънища събирателната точка на сънувача навлизала значително по-дълбоко в лявата страна, отколкото при други сънища. Това наблюдение поставило пред тях въпроса дали съдържанието на съня кара събирателната точка да се движи, или движението на събирателната точка поражда съдържанието на съня, като активира неизползвани излъчвания.

Те скоро разбрали, че преместването на събирателната точка в лявата страна е това, което поражда сънищата. Колкото по-голямо е преместването, толкова по-жив и странен е сънят. И неизбежно те се опитали да командват своите сънища, като преместват събирателната си точка дълбоко в лявата страна. При тези си опити те открили, че когато сънищата са съзнателно или полусъзнателно манипулирани, събирателната точка незабавно се връща на обичайното си място. И понеже това, което искали, било тази точка да се движи, те стигнали до неизбежното заключение, че намесването в сънищата е намесване в естественото преместване на събирателната точка.

Дон Хуан каза, че оттам старите ясновидци преминали към развиване на своето поразително знание по въпроса — знание, което имало огромно отношение към онова, за което новите ясновидци искали да използват сънуването, но не им вършело почти никаква работа в първоначалната си форма.

Той ми каза, че досега съм разбирал сънуването като контрол на сънищата и че всяко от упражненията, които ми е давал да правя, като например да си намеря ръцете насън, не е имало за цел, макар че може да ми е изглеждало така, да ме научи да командвам-сънищата си. Тези упражнения били предназначени да задържат събирателната ми точка фиксирана на мястото, където се е преместила в съня ми. Именно тук сънувачите трябва да направят тънък баланс. Те могат да управляват единствено фиксирането на своята събирателна точка. Ясновидците са като рибари, съоръжени с въдица, която може да хвърля кукичката на всички страни; единственото, което те могат да направят, е да държат въдицата неподвижно на мястото, където е потънала кукичката.

— Мястото, където се премества събирателната точка по време на сън, е наречено позицията на сънуване — продължи дон Хуан — Старите ясновидци станали толкова изкусни в задържането на своята позиция на сънуване, че дори можели да се събудят докато събирателната им точка е там.

— Старите ясновидци нарекли това състояние сънуваното тяло, защото те го контролирали до такава степен, че създавали временно ново тяло всеки път, когато се събуждали в нова позиция на сънуване.

— Трябва да ти е ясно обаче, че сънуването има един ужасен недостатък — продължи той. — То е патент на старите ясновидци. Заразено е с техния нрав. Аз те водих много внимателно през него, но въпреки това няма начин да сме сигурни.

— За какво ме предупреждаваш, дон Хуан? — попитах аз.

— Предупреждавам те за клопките на сънуването, които са наистина удивителни — отвърна той. — При сънува-нето действително няма начин да се направлява движението на събирателната точка; единственото, което диктува това преместване, е вътрешната сила или слабост на сънувача. Точно тук е първата клопка.

Той каза, че отначало новите ясновидци се колебаели да използват сънуването. Те смятали, че сънуването не укрепва воините, а ги омаломощава, прави ги слаби, импулсивни, своенравни. Старите ясновидци всичките били такива. За да компенсират негативното въздействие на сънуването, тъй като нямали друг избор, освен да го използват, новите ясновидци разработили една сложна и богата система на поведение, наречена „воинския начин“ или „воинския път“.

Посредством тази система новите ясновидци укрепили себе си и придобили вътрешната сила, от която имали нужда, за да насочват преместването на събирателната точка по време на сън. Дон Хуан подчерта, че силата, за която говори, не била само убеждение. Никой не би могъл да има по-силни убеждения от старите ясновидци и въпреки това те били съвсем слаби. Вътрешната сила означавала едно хладнокръвие, почти безразличие, едно чувство на спокойствие, но преди всичко тя означавала една естествена и дълбока склонност към изследването, към разбирането. Новите ясновидци нарекли всички тези черти на характера „трезвост“.

— Убеждението на новите ясновидци е — продължи дон Хуан, — че безупречният живот сам по себе си неизбежно води до чувство на трезвост, което от своя страна води до движението на събирателната точка.

— Споменах ти веднъж за убеждението на новите ясновидци, че събирателната точка може да се мърда отвътре. Те отишли една стъпка по-нататък и заявили, че безупречните хора не се нуждаят някой да ги води, а могат сами, чрез съхраняване на своята енергия, да правят всичко, което вършат ясновидците. Имат нужда само от минимален шанс, просто да знаят за възможностите, които новите ясновидци са разкрили.

Казах на дон Хуан, че отново сме в същото положение, в което бяхме и в нормалното състояние на съзнанието ми. Аз продължавах да смятам, че безупречност-та или пък съхраняването на енергия, е нещо толкова неопределено, че всеки може да го тълкува както си иска.

Исках да кажа и още, за да защитя тезата си, но ме завладя някакво странно чувство. Беше едно действително физическо усещане, че пробягвам през нещо. А после се отказах от собственото си твърдение. Знаех, без ни най-малко съмнение, че дон Хуан бе прав. Изисква се само безупречност, енергия, а тя започва с една единствена постъпка, която трябва да бъде съзнателна, точна и да се издържи. Ако такава постъпка се повтаря достатъчно дълго, човек придобива чувство за непреклонно намерение, което може да се приложи върху всичко друго. Ако се постигне това, пътят е чист. Едно нещо ще води към следващото, докато воинът не осъзнае целия си потенциал.

Когато казах на дон Хуан какво бях разбрал току-що, той се разсмя с явно задоволство и възкликна, че това било наистина благодатен пример за силата, за която той говорел. Обясни, че събирателната ми точка се била преместила и че била придвижена от трезвостта на позиция, която подпомагала разбирането. Можела да бъде придвижена и от своенравността на позиция, която само засилва самомнението, както се било случвало много пъти преди.

— Нека поговорим сега за сънуваното тяло — продължи той. — Старите ясновидци насочили всичките си усилия към изследване и използване на сънуваното тяло. И те успели да го използват като едно по-практично тяло, което ще рече, че те пресъздавали себе си по все по-странни начини.

Всички нови ясновидци знаят, заяви дон Хуан, че много от старите ясновидци така и не са се върнали, след като са се събудили в позиция на сънуването, която им е харесала. Той каза, че по всяка вероятност те всички са измрели в онези невъобразими светове или пък може още да са живи в бог знае какъв изопачен вид или форма.

Той спря, погледна ме и силно се разсмя. — Умираш от желание да ме попиташ какво са правили старите ясновидци със сънуваното тяло, нали? — попита той и ме подкани с движение на брадичката да задам въпроса.

Дон Хуан заяви, че Хенаро, бидейки неоспоримия майстор на съзнанието, ми е показвал сънуваното тяло много пъти докато съм бил в състояние на нормално съзнание. С тези демонстрации Хенаро целял да накара събирателната ми точка да се премести не от позицията на повишено съзнание, а от нормалното си положение.

После дон Хуан ми каза, сякаш издаваше някаква тайна, че Хенаро ни чакал в някакво поле близо до къщата, за да ми покаже своето сънувано тяло. Дон Хуан няколко пъти повтори, че сега съм в идеалното състояние на съзнанието, за да видя и разбера какво е в действителност сънуваното тяло. После той ме накара да стана и двамата се запътихме през предната стая към външната врата. Тъкмо щях да я отворя, когато забелязах, че някой лежи върху купа рогозки, които чираците използваха за легла. Помислих, че сигурно някой от чираците се е върнал, докато разговаряхме с дон Хуан в кухнята. Отидох до него и тогава разбрах, че това е Хенаро. Той спеше дълбоко, обърнат по очи, и тихо похъркваше.

— Събуди го — рече ми дон Хуан. — Трябва да тръгваме. Той сигурно е страшно уморен.

Леко разтърсих Хенаро. Той бавно се обърна и издаде звуците на човек, който се събужда от дълбок сън. Протегна ръце, след което отвори очите си. Аз неволно изпищях и отскочих назад.

Очите на Хенаро изобщо не бяха човешки очи. Те бяха две точки наситена кехлибарена светлина. Шокът, който преживях от страх, бе толкова силен, че ми се зави свят. Дон Хуан ме тупна по гърба и възстанови равновесието ми.

Хенаро стана и ми се усмихна. Беше някак си скован. Движеше се така, сякаш е пиян или недъгав. Той мина покрай мен и се отправи директно към стената. Трепнах при предстоящия удар, но той мина през стената, сякаш тя изобщо не беше там. Върна се в стаята през входа на кухнята. После, докато аз гледах с истински ужас, Хенаро тръгна по стените, с тяло успоредно на пода, след което мина по тавана, с главата надолу.

Паднах по гръб, докато се опитвах да следя движенията му. От това положение вече не виждах Хенаро; вместо него наблюдавах една топка светлина, която се движеше по тавана над мен и по стените, обикаляйки стаята. Възприятието ми беше, сякаш някой с огромен електрически фенер насочва лъча към тавана и стените. Накрая лъчът светлина беше изгасен. Изчезна на една от стените.

Дон Хуан отбеляза, че животинският ми страх винаги бил безмерен, че трябвало да се помъча да го овладея, но че в общи линии съм се държал много добре. Бил съм видял сънуваното тяло на Хенаро такова, каквото е в действителност — топка светлина.

Попитах го откъде е толкова сигурен, че съм го направил. Той отвърна, че първо видял как събирателната ми точка се придвижва към обичайното си място, за да се компенсира страха ми, а после как навлиза по-дълбоко в ляво, отвъд точката, където няма никакви съмнения.

— В тази позиция човек вижда само едно: топки от енергия — продължи той. — Но от повишеното съзнание до тази друга точка, дълбоко в лявата страна, има само една малка крачка. Истинският подвиг е, да накараш събирателната си точка да се премести от нормалното си положение в точката на на съмненията.

Той добави, че все още имаме среща с Хенаровото сънувано тяло в полето около къщата, докато аз съм в нормално съзнание.

Когато се върнахме в къщата на Силвио Мануел, дон Хуан каза, че уменията на Хенаро със сънуваното тяло били дребна работа в сравнение с това, което са правели старите ясновидци с него.

— Ще видим това много скоро — рече той със зловещ тон, след което се разсмя.

С нарастващ страх го запитах какво има предвид, но това само предизвика още по-силен смях. Накрая спря и каза, че ще говори за начина, по който новите ясновидци достигнали до сънуваното тяло, и за начина, по който го използвали.

— Старите ясновидци искали да постигнат идеално копие на тялото — продължи той. — И почти успели да го получат. Единственото, което така и не успели да копират, били очите. Вместо очи сънуваното тяло има просто пламъка на съзнанието. Това не беше го разбрал преди, когато Хенаро ти показваше своето сънувано тяло.

— Новите ясновидци въобще не се стремят към идеално копие на тялото; всъщност дори не се опитват да копират тялото. Но са запазили името сънувано тя/юда означава едно чувство, една вълна от енергия, която се пренася от движението на събирателната точка където и да е на този свят или където и да е в седемте свята, достъпни за човека.

После дон Хуан очерта процедурата за достигане до сънуваното тяло. Каза, че тя започвала с начална постъпка, която поради факта, че е издържана, поражда непреклонно намерение. Непреклонното намерение води до вътрешен покой, а вътрешният покой — до вътрешната сила, необходима за да се накара събирателната точка да се премести по време на сън на подходящи позиции.

Той нарече тази поредица „основата“. Развиването на контрола идва след като е завършена основата; той се състои в системното затвърждаване на позицията на сънуване чрез упоритото придържане към видението от съня. Постоянната практика води до способността да се държат нови позиции на сънуване чрез нови сънища, не толкова защото човек постига съзнателен контрол с практиката, а защото при всяко упражняване на този контрол вътрешната сила се укрепва. Укрепналата вътрешна сила от своя страна кара събирателната точка да се премества на позиции на сънуване, които са все по-подходящи, за подпомагане на трезвостта; с други думи, сънищата стават все по-управляеми, дори подредени.

— Развитието на сънувачите е непряко — продължи дон Хуан. — Затова новите ясновидци смятали, че ние можем да практикуваме сънуване и когато сме сами. Тъй като сънувачите използват едно естествено, вградено преместване на събирателната точка, не би трябвало да имаме нужда някой да ни помага.

— Това, от което имаме нужда, е трезвост, а нея никой не може да ни я даде или да ни помогне да я получим, освен ние самите. Без нея преместването на събирателната точка е хаотично, както са хаотични и обикновените ни сънища.

— Така че в крайна сметка, процедурата за достигане до сънуваното тяло е безупречност в ежедневния ни живот.

Дон Хуан обясни, че щом е постигната трезвостта и позициите на сънуване стават все по-силни, следващата стъпка е да се събудиш в някоя от позициите на сънуване. Той отбеляза, че макар тази маневра да звучи така просто, всъщност била доста сложна работа — толкова сложна, че изисквала не само трезвост, но и всички атрибути на войнството, особено намерение.

Попитах го как намерението помага на ясновидците да се събудят в позиция на сънуване. Той отвърна, че намерението, бидейки най-сложния контрол на силата на подреждането, е това, което поддържа чрез трезвостта на сънувача, подреждането на излъчванията, възбудени от движението на събирателната точка.

Дон Хуан каза, че имало още една ужасна клопка на сънуването — самата сила на сънуваното тяло. Например много е лесно за сънуваното тяло да гледа излъчванията на Орела без прекъсване в продължение на дълго време, но също така много е лесно накрая сънуваното тя/юда бъде изцяло погълнато от тях. Ясновидците, които гледат излъчванията на Орела без помощта на своето сънувано тяло, умират, а тези, които ги гледат чрез своето сънувано тяло, изгарят с огъня отвътре. Новите ясновидци решили проблема, като виждали на екипи. Докато един ясновидец гледал излъчванията, останалите стоели около него, готови да прекъснат виждането.

— Как са виждали новите ясновидци на екипи? — попитах аз.

— Те са сънували заедно — отвърна той. — Както сам знаеш, абсолютно възможно е група ясновидци да активират едни и същи неизползвани излъчвания. И в този случай няма общовалидни стъпки, то просто става; няма техника, която да се следва.

Той добави, че при сънуването заедно нещо в нас поема водещата роля и изведнъж се оказва, че имаме същия изглед като други сънувачи. Това, което става, е, че човешкото ни естество ни кара да насочим пламъка на съзнанието автоматично върху същите излъчвания, които използват другите човешки същества; ние нагласяме позицията на нашата събирателна точка да пасне на околните. Правим това в дясната страна, при нашето обикновено възприемане, правим го също и в лявата страна, докато сънуваме заедно.