Рей Бредбъри
Лед и пламък (6)

VI.

Изтече третата нощ и третият ден. Настъпи четвъртата нощ. Сим навлезе в живота на учените. Разказваха му за металното зърно на върха на далечната планина. Разказваха му за много зрънца — така наречените „кораби“, как са претърпели корабокрушение, как оцелелите, които се укрили сред скалите, започнали бързо да се състаряват и в отчаяната борба за живот забравили всички науки. В такава вулканична цивилизация знанието на механиката не могло да се запази. Всеки живеел само с настоящата минута.

Никой не мислел за вчерашния ден, а утрешният зловещо поглеждал в очите. Но същата радиация, която ускорила остаряването, породила нещо като телепатично общуване, което помагало на новородените да възприемат и осмислят. А наследствената памет, придобила силата на инстинкт, запазила картините от други времена.

— Защо не опитаме да се доберем до кораба на планината? — попита Сим.

— Твърде е далече. Ще бъде необходима защита от слънцето — обясни Дайнк. — Мазила и втривания, одеяния от камък и птичи пера, а напоследък и от твърди метали. Но нищо не помага. Още десет хиляди поколения, и може би ще успеем да изготвим броня, охлаждана от вода, която ще ни защити по пътя към кораба. Но ние работим много бавно и всичко опипом. Днес сутринта аз, зрял мъж, взех в ръце инструмента. Утре, умирайки, ще го оставя. Какво може да направи човек за един ден? Ако имахме десет хиляди души, тогава бихме могли да решим задачата…

— Аз ще ида до кораба — рече Сим.

— И ще загинеш — произнесе старецът в тишината, която се възцари след думите на Сим. Всички гледаха момчето. — Ти, младежо, разсъждаваш много егоистично.

— Как егоистично? — възмути се Сим.

Старецът вдигна ръка във въздуха.

— Но аз харесвам такъв егоизъм. Искаш да живееш по-дълго и си готов всичко да направиш. Искаш да стигнеш до кораба. Но аз ти казвам, че нищо няма да излезе. И все пак, ако настояваш, аз няма да мога да ти попреча. Поне няма да приличаш на онези от нас, които отиват на война, за да спечелят допълнително няколко дни живот.

— На война ли? — попита Сим. — За каква война тук може да става дума?

По тялото му преминаха тръпки. Неясно…

— За това утре — рече Дайнк. — А сега слушай.

Измина още една нощ.