Карлос Кастанеда
Вторият пръстен на силата (1)

ПРЕДГОВОР

ЕДИН ЗАОБЛЕН ГОЛ ВРЪХ по западните склонове на Сиера Мадре в Централно Мексико бе мястото на моята последна среща с дон Хуан и дон Хенаро и с другите им двама чираци, Паблито и Нестор. Тържествеността и размахът на това, което се случваше, не оставиха у мен никакво съмнение, че нашето чиракуване бе дошло до заключителния си момент и че аз действително виждах дон Хуан и дон Хенаро за последен път. Към края ние всички се сбогувахме един с друг и после Паблито и аз скочихме от върха на платото в бездната.

Преди скока дон Хуан описа в основни линии всичко, което щеше да се случи с мен. Според него, от скачането в пропастта аз щях да се превърна в чисто познание и щях да се движа напред-назад между двете неотменни състояния на мирозданието — тонал и нагуал.

По време на падането придобиването на познание премина през седемнайсет еластични скока между тонала и нагуала. При навлизанията ми в нагуала аз възприемах тялото си разчленено, не можех да мисля и да чувствам по логичния, обобщаващ начин, по който обикновено го правех, но някак си все пак мислех и чувствах. При навлизанията ми в тонала мигновено се превръщах в единство; ставах едно цяло. Възприятието ми имаше свързаност и цялостност. Имах представа за реда. Заставящата сила на възприятията беше толкова смазваща, тяхната яснота — толкова реална, а обхватът им — толкова обширен, че не ми беше възможно да си ги обясня задоволително. Да се каже, че са били видения, сънища наяве или дори халюцинации, не би изяснило нищо от тяхната природа.

След като изучих и анализирах най-внимателно и грижливо своите чувства, възприятия и тълкувания на този скок в бездната, стигнах до състояние, в което не можех разумно да вярвам, че това наистина се бе случило. И все пак една част от мен непоколебимо държеше на усещането, че това наистина бе станало, че аз действително бях скочил.

Дон Хуан и дон Хенаро ги нямаше вече и тяхното отсъствие създаде у мен една потискаща потребност — потребността да си проправя път сред многото и явно неразрешими противоречия.

Върнах се в Мексико, за да видя Паблито и Нестор, да потърся тяхната помощ за разрешаването на моите противоречия. Но това, на което се натъкнах по време на пътуването, не може да бъде описано по никакъв друг начин, освен като финален щурм срещу моя разум, съсредоточено нападение, подготвено от самия дон Хуан. Чираците му, под негово ръководство, макар и отсъстващ, по методичен и точен начин разрушиха за няколко дни и последния бастион на моя разум. През тези няколко дни те ми разкриха една от двете практически страни на своето магьосничество — изкуството на сънуването, което е същината на настоящата книга.

Изкуството на прикриването, другата практическа страна на тяхното магьосничество и също венец на учението на дон Хуан и дон Хенаро, ми беше показано по време на последвалите посещения и беше в значителна степен най-сложната страна на тяхното съществуване в света като магьосници.