Елисавета Багряна
За вас, деца любими

Да бях небе, разгонила бих вече

за вас, деца, и облаци, и мраз.

Бих ширнала високо и далече

заруменялата зора над вас.

Накарала бих слънцето отгоре

да ви облива с пролетни лъчи —

та всякое от вас навън в простора

сред въздуха затоплен да търчи.

 

Да бях земя, за вас бих напостлала

изпъстрени със цветове лъки,

бих с медовина всеки плод наляла,

бих позлатила ручеи, реки,

накитила бих голите рътлини,

създала бих в градини, лесове

за вас да пеят в утрините сини

незнайни птици с дивни гласове.

 

Да бях море, вълните бих смирила

до най-голямата дълбочина,

бих впрегнала безкрайната им сила,

в юздите на сребристата луна —

да не препускат бурни, белогриви,

а да полегнат кротки и добри —

та вие да отплувате щастливи

към кръгозора в алени зори.