Елисавета Багряна
Златна есен

С венец от лозови листа,

с усмивка топла на лице

и с пълни кошници в ръце,

пристигаш в нашите места.

 

И всякой, беден и богат,

разтваря своите врати —

да влезеш, с божа благодат —

о есен златокоса, ти.

 

И идат пълните коля,

заскърцали по прашний път.

Над тях звездиците трептят,

като безбройни кандила…

 

И гледа Бог от своя свод,

и благославя всичко той:

труда и нощния покой,

и златния, обилен плод.