Елисавета Багряна
Месец май

Най-подир настана край

на студа и дъждовете.

Ето ясен месец май

над земята ни засвети.

 

С тънки слънчеви лъчи

той зачука по стъклата

и започна да гълчи:

— Още ли сте вий в леглата?

 

Малко ли ви беше сън

в дългите студени нощи?

Всичко живо е навън,

само вие спите още.

 

Скочиха децата в миг

и на двора изтърчаха.

Срещнаха ги с „чик-чирик“

ластовички от стрехата.