Елисавета Багряна
Щърко мили

О, добре дошъл отново,

щърко мили, ти при нас!

Старото гнездо готово

чакаше те всеки час.

 

Ний приятели сме стари —

всяко лято ти си тук —

и обичаш, знам, България,

затуй идеш чак от юг.

 

Нещо ще те питам, щърко:

— Като идеше насам

и над границата хвъркаше,

не видя ли татка там?

 

Че замина той с дружината

и е там сега на пост —

пази нашата родина

от неканен, лошав гост.

 

Аз му мартеничка пратих

да го пази от беди.

Носи ли я на ръката?

О, кажи, видя ли ти?