Елисавета Багряна
Духни, ветре

Ветре, ветре, я духни

облаците прогони,

този дъжд студен да спре,

слънчицето да изгрей!

 

Над села и равнини

да настъпят ясни дни,

с лястовичите ята

да пристигне пролетта.

 

През прозорци и врати

в стаите да долети,

спящите деца в зори

с ведър лъх да ободри.

 

Хубавите им чела

да докосне тя с крила,

а заспалите очи

да целуне със лъчи.

 

И събудени от сън,

да погледнат те навън

и да викнат с весел глас:

— Пролетта дошла у нас!