Елисавета Багряна
Декември

Декември, ти донесе

мъгли и студ, и вятър,

и с облаци надвеси

небето над земята.

 

И как са кратки дните,

и колко пуст е дворът!

Край огъня присвити,

стоят на топло хората.

 

Но скоро снеговете

с килимите си бели

гори, нивя, полета

грижливо ще застелят.

 

На зимата цветята —

снежинките — ще падат

и пак ще е земята

като невеста млада.

 

И с радост ний тогава

ще си нарамим ските,

и весели, и здрави

ще идем в планините.