Елисавета Багряна
Божа елха

Расло ми е тънко дърво,

тънко дърво, млада елха,

сред гората, в планината.

Расло ми е на високо,

расло ми е на дълбоко,

горе стига синьо небе,

долу стига земно сърце.

 

На небето бяла звезда,

бяла звезда, божа звезда.

Па говори млада елха:

„Моите сестри накитени

с треперушки и свещици

от стопани домовити,

в топли къщи ясно греят,

рой дечица веселеят.

 

Да бих могла аз да грейна

от земята до небето,

да зарадвам клети деца,

клети деца сиротинки,

що си нямат топли къщи,

топли къщи домовити,

що си нямат майка, татко,

млада елха да накитят.“

 

Де я зачу бяла звезда,

бяла звезда, божа звезда,

спусна стълба — бели лъчи —

та ми слезли ангелчета,

та ми слезли ситни звезди,

накитили младо дърво,

затрепкали в тънки клони…

 

И огряла чудна елха,

чудна елха, божа елха —

от земята до небето —

да зарадва клети деца,

клети деца сиротинки.