Елисавета Багряна
Тополата

Бедната топола

мръзне вънка гола!

 

Вятърът орони

златните й клони,

 

разпиля листата

долу по земята.

 

Вихър я превива,

дъжд студен облива,

 

тя стои, горката,

с корени в земята.

 

В къщи не живее,

с огън се не грее,

 

дрехи си не шие,

топъл чай не пие…

 

А за чудо, здрава

зимата минава —

 

ни се простудява,

ни се разболява, —

 

пролет пък настане ли,

по-висока станала!