Елисавета Багряна
На море

Додето виждаш, все вода —

безкрайно е морето.

Така безкрайно се синее

над него и небето.

 

В игри по пясъка горещ,

минаваха се дните,

във лодката, като във люлка,

се люшках над вълните.

 

Видях и параходи аз —

грамадни и могъщи —

с комини, стаи и салони,

като големи къщи…

 

Кога порасна аз голям,

реших моряк да стана,

със своя параход прославен

да плавам в океана.

 

Но дотогава има, знам,

дванадесет години,

а за сега ви дар донесох —

два джоба раковини…