Клифърд Саймък
Избор на богове (33)

33.

— Каква е тази персона? — попита Ренълдс.

— Казва се Стенли — обясни Джейсън. — Той е робот от Проекта. Казахме ви за Проекта, ако си спомняте…

— О, да — рече Харисън, — супер роботът, построен от неговите по-нисши братя.

— Протестирам срещу вашия тон — каза остро Еремия. — Няма защо да бъдете толкова надменни. Това, което този робот и неговите събратя правят, е напълно в традицията на вашите технологии да се строи все по-мащабно и с все по-голямо въображение.

— Моля — каза Харисън, — но той се втурна тук и…

— Той беше поканен — поясни Джейсън студено. — Той идва отдалеч. Току-що пристига.

— Със съобщение?

— От Проекта — каза Стенли.

— Какво е това съобщение? — попита Харисън.

— Най-напред трябва да поясня нещо — каза Стенли. — От няколко години Проекта е във връзка с висш разум някъде в центъра на галактиката.

— Да — кимна Ренълдс. — Казаха ни за това.

— Съобщението, което нося — каза Стенли, — е от този разум.

— И какво общо има то със ситуацията тук? — попита Ренълдс. — Та това е абсурдно!

— Има нещо общо с вас — отвърна Стенли.

— Но как би могъл да знае? Какво би могъл той да знае за ситуацията тук? Наистина, един мощен извънземен разум не би се тревожил…

— Съобщението, отправено към вас и останалите от вашия екипаж, е следното: „Оставете Земята на спокойствие. Не се разрешава никаква намеса. И Земята е част от експеримента.“

— Нищо не разбирам — сърдито извика Харисън. — Какъв експеримент? За какво говори той? Това изобщо няма смисъл. Наистина имаме право да знаем.

Стенли извади някаква сгъната хартия и я запрати през масата към Ренълдс.

— Има и копие от съобщението, току-що разпечатано.

Ренълдс вдигна хартията и я погледна.

— Така пише. Но не виждам смисъла. Ако пак блъфирате…

— Това е Принципа — промълви Джейсън. — Това предрешава въпроса. Чудехме се, но сега знаем със сигурност. Проекта разговаря с Принципа.

— Принципа! — извика Харисън. — Какво значи всичко това? Ние не знаем нищо за никакъв Принцип. Той не означава нищо за нас.

— Не мисля, че значи нещо за вас — въздъхна Джон. — Трябваше да ви обясним, но имаше толкова други неща да си кажем. Ако се разположите по-удобно, ще ви разкажа за него.

— Поредната измислена история — изрече сърдито Харисън. — Първо, фалшиво съобщение, а сега пък приказки. Хора, вие за глупаци ли ни вземате…

— Сега вече това няма значение — каза Джейсън.

— Няма значение какво мислите вие. Нищо вече не е в нашите ръце, нито пък във вашите.

Джон беше точен в своето предположение, каза си Джейсън. Хората на Земята наистина са част от експеримент. Както или почти както човекът бактериолог или вирусолог би експериментирал с колония бактерии или вируси. А щом това е така, констатира той, изпаднал в лек шок, хората в тази къща и малката група индианци, както и малцината, останали на Западния бряг, не са били пропуснати. По-скоро, те съзнателно са били оставени като част от експеримента, като контролна посявка, може би.

Джон бе казал, че досега Принципа вероятно е разбрал, че човечеството като цяло се развива в правилна посока, но изправен пред последното разкритие, да е осъзнал, че отделните негови части са претърпели мутации. Защото тук имаше три човешки типа — хората от тази къща, индианците и хората от брега. И от тези трите две са били успешни в своята мутация, а другата се бе разпръснала като семена на вятъра. Макар че, не, каза си той, това заключение не е вярно, защото забравям Дейвид Хънт. Като си мислеше за него, той си спомни, че преди една или две седмици музикалните дървета внезапно бяха върнали своята фина настройка, както и невероятния слух, който бе достигнал до него чрез Тачър в същия този следобед. Как така, учуди се той, роботите засичат слуховете преди който и да е друг да ги научи.

А и роботите. Не три различни типа, а четири. Кой от тях бе според замисъла на Принципа, запита се Джейсън развеселено. Той би се обзаложил на каквото и да е (и бе сигурен, че ще спечели), че Принципа не бе взел под внимание роботите. Макар че роботите малко го плашеха. Що за изобретение беше това нещо, което можеше да разговаря с Принципа и да предава неговите послания? И защо Принципа го бе избрал за свой говорител? Просто защото той бе там, под ръка? Или имаше и сходство, разбиране между тях, което не съществуваше между Принципа и човека или която и да е биологическа форма на живот? Той изтръпна при тази мисъл.

— Спомняш ли си — обърна се той към Стенли, — ти най-напред ни каза, че не можете да ни помогнете.

— Спомням си — отговори Стенли.

— Но все пак ни помогнахте.

— Много се радвам — въодушеви се Стенли, — че в края на краищата можахме да ви помогнем. Вие и ние, мисля, имаме много общо помежду си.

— Искрено се надявам да е така — каза Джейсън. — И ви благодаря от сърце.