Робърт Шекли
Само три възможни свята (1)

Едуин Джеймс, Главният програмист на Земята, седеше на трикрако столче пред Изчислителя на възможностите. Беше хилаво човече с удивително некрасиво лице. Над главата му на няколкостотин фута висеше голямото контролно табло, което като че ли още повече го притискаше към земята.

Джеймс отривисто се изправи и разтърка лице. От цепнатината в таблото се показа книжна лента. Главният програмист я откъсна и впи очи в нея. После намръщено поклати глава и бързо излезе от стаята.

Петнадесет минути по-късно влезе в залата за конференции на Световния планиращ съвет. Насядали около дългата маса, го чакаха петимата представители на федеративните окръзи на Земята, повикани на извънредно заседание.

От тази година имаха нов колега — Роджър Бити, представител на двете Америки. Беше висок, малко тромав мъж, с буйна червеникава коса, почнала да пооредява на върха на главата, личеше си, че все още не се чувствува свободно. Със сериозен и съсредоточен вид беше забил нос в „Ръководство по процедурата“ и с бързи къси движения току се долепваше до кислородната си възглавница.

Останалите членове на съвета бяха стари познати на Джеймс, Лан Ил от Пан-Азия, дребничък, сбръчкан и някак си неизтощимо енергичен, разпалено разказваше нещо на своя съсед, високия рус доктор Свег от Европа. Прелестната и нежна мис Чандрагор както винаги играеше шах с Аауи от Океания.

Джеймс включи монтирания в стената кислороден прибор и събралите се с благодарност отдръпнаха своите възглавници.

— Извинявайте, че ви накарах да чакате — каза Джеймс, — но едва сега получих последната прогноза.

Извади от джоба си бележник.

— На миналото заседание спряхме своя избор на възможната линия на развитие ЗБЗСС, която започва от 1832 година. Интересуваше ни животът на Алберт Левински. В Главната историческа линия Левински умира в 1935 година при автомобилна катастрофа. Но тъй като ние превключихме на Възможната линия ЗБЗСС, Левински избягна катастрофата, доживя до шестдесет години и успешно завърши своята мисия. Като резултат в наше време е заселена Антарктида.

Главният програмист разгъна лентата, която извади от Изчислителя на възможностите.

— Пред нас сега стои трудна задача. Според прогнозата Историческата линия предвещава големи усложнения и нямаме подходящи възможни линии, в които бихме могли да се превключим.

Членовете на съвета зашумяха.

— Позволете да ви изясня положението — каза Джеймс. Приближи се до стената и спусна надолу дългата карта. — Критичният момент се свежда до деня 12 април 1959 година и до човек на име Бен Бакстър. И така, ето какви са обстоятелствата.

 

 

Всяко събитие по своята природа може да завърши различно и всеки изход има приемственост в историята. В други пространственовременни светове Испания би могла да претърпи поражение при Лепанто, Нормандия — при Хастингс, Англия — при Ватерлоо.

Да предположим, че Испания е претърпяла поражение при Лепанто…

Испания е разбита напълно. Необходимата турска морска държава би очистила Средиземно море от европейските кораби. Десетина години по-късно турският флот би превзел Неапол и с това би отворил пътя на мавританското нашествие към Австрия…

Разбира се, всичко това би могло да стане само в друго време и пространство.

Подобни умозаключения станаха възможни само след откриването на селектора за време и съответните премествания в историята. Още в 2103 година Осуалд Мейнър и неговата група теоретически доказа възможността да се превключва Историческата линия на други възможни исторически линии. Разбира се, в известни граници.

Например не можем да превключим в далечното минало и да направим така, че да кажем Вилхелм Нормански да загуби битката при Хастингс. Историческото развитие след това събитие би тръгнало по съвсем друг път, неприемлив за нас. Превключването е възможно само при съседни линии.

Тази теоретична възможност стана практическа необходимост през 2213 година, когато изчислителят на Сайкс-Рейбърн предсказа пълната стерилизация на земната атмосфера в резултат на натрупването на радиоактивни продукти. Този процес беше неизбежен и необратим. Могъл е да бъде избягнат в миналото, когато е започнало замърсяването на атмосферата.

Първото превключване беше направено с помощта на новоизобретения селектор на Адамс-Холт-Мартенс. Превключването стана такава необходимост, както профилактиката в медицината.

Но и превключването има свои граници. Настъпи времето, когато нито една достъпна линия вече не може да удовлетвори изискванията, защото всяко бъдеще става неблагоприятно.

 

 

— И така, ето какво ни очаква — продължи Едуин Джеймс. — И този изход е неизбежен, ако нищо не предприемем.

— Вие искате да кажете, — обади се Лан Ил, — че Земята ще свърши зле?

— За съжаление така е.

Програмистът си сипа вода и обърна няколко страници в бележника си.

— И така, изходният обект е някой си Бен Бакстър, умрял на 12 април 1959 година. Трябвало да поживее най-малко още десетина години, за да може да окаже необходимото въздействие на събитията в света. За това време Бен Бакстър ще купи от правителството Йелоустонския парк и ще го запази като парк с тази разлика, че ще внедри там правилно горско стопанство. Наследниците на Бакстър през следващите двеста години ще бъдат собственици на огромни горски площи по цялото Земно кълбо. Техните старания ще запазят на Земята обширни горски райони дори до наши дни. А ако Бакстър умре…

И Джеймс безнадеждно отпусна ръце.

— Със смъртта на Бакстър горите ще бъдат унищожени много преди правителствата да осъзнаят какви последици ще има това. По-късно ще настъпи Великата суша от … 03 година, на която не ще могат да се противопоставят запазилите се все още оскъдни горски зони. И най-после ще дойде нашето време, когато естественият цикъл въглерод — въглероден двуокис — кислород е нарушен и на нас ни остават само кислородните възглавници като единствено средство за запазване на живота.

— Отново засаждаме гори — вметна Аауи.

— Да, но докато пораснат, ще минат стотици години, дори ако се използуват стимулаторите. А през това време равновесието може още повече да бъде нарушено. Ето какво значи за нас Бен Бакстър. В неговите ръце е въздухът, който дишаме.

— Ясно — обади се доктор Свег, — линията, в която Бакстър умира, явно не е подходяща. Но нали са възможни и други линии на развитие?

— Те са много — отговори Джеймс. — Но както винаги по-голямата част отпада. Заедно с Главната остават ни три линии на избор. За съжаление всяка от тях предвижда смъртта на Бен Бакстър на 12 април 1959 година.

Програмистът изтри потта от челото си.

— Казано по-точно, Бен Бакстър умира на 12 април 1959 година през втората половина на деня в резултат на делова среща с човек, на име Нед Брин.

Роджър Бити, новият член на съвета, нервно се изкашля.

— И това събитие се среща и в трите варианта?

— Именно! И във всеки вариант Бакстър умира по вина на Брин.

Доктор Свег тежко се надигна от мястото си. До този момент съветът не беше се намесвал в съществуващите линии на развитие. Но даденият случай изискваше вмешателство!

Членовете на съвета одобрително закимаха.

— Дайте да разгледаме въпроса по същество — предложи Аауи. — Не може ли, доколкото това изискват интересите на Земята, съвсем да бъде изключен Нед Брин?

— Невъзможно е — отговори програмистът. — Самият Брин играе важна роля в бъдещето. Той е успял на борсата да получи преимуществено право на собственост върху приблизително сто квадратни мили гори. И затова му е необходима финансовата подкрепа на Бакстър. Виж, ако може да се попречи на срещата между Брин и Бакстър…

— По какъв начин? — попита Бити.

— Както намерите за добре. Заплаха, убежище, подкуп, похищение — всякакви средства с изключение на убийството. На наше разположение са три свята. Ако съумеем да задържим Брин поне в единия от тях, това би решило задачата.

— Кой метод е за предпочитане? — запита Аауи.

— Хайде да изпробваме всички методи, във всеки свят различен — предложи мис Чандрагор. — Така ще имаме повече шансове. Но кой ще се заеме с тази работа — самите ние ли?

— Защо не, ние в случая сме компетентни лица — отговори Едуин Джеймс.

— В такъв случай — обобщи доктор Свег — нека всяка група да изхожда от това, че другите са претърпели поражение.

— То май и така ще стане — кисело се усмихна Джеймс. — Хайде да се разделяме на групи и да уточним методите на работа.