Паулу Коелю
Дневникът на един маг (13)

Личните пороци

Бяхме в огромна нива, равна житна нива, която се простираше чак до хоризонта. Само една указваща пътя на поклонниците средновековна колона с кръст на върха нарушаваше еднообразието. Когато стигнахме до колоната, Петрус остави раницата си на земята и коленичи. Подкани ме да направя като него.

— Да се помолим. Ще се молим за единственото, което може да провали поклонника, намерил своя меч — личните пороци. Колкото и добре да са го научили Големите учители да борави с меча си, едната му ръка винаги ще е най-лошият му враг. Нека се помолим, в случай че успееш да намериш меча си, да го държиш винаги в ръката, която няма да ти навреди.

Беше два следобед. Не се чуваше никакъв шум и Петрус започна:

— Господи, смили се над нас, защото сме поклонници по Пътя на Сантяго и това може да е порок. Бъди милостив и не позволявай да насочим познанията си срещу нас самите.

Смили се над тези, които съжаляват себе си и се смятат за добри, но онеправдани в живота, защото не са заслужавали да им се случи каквото им се е случило — те никога не ще дръзнат да поведат Справедливата битка. Смили се и над онези, които са жестоки към себе си, виждат само лошото в своите действия и се смятат виновни за несправедливостите по света. Защото те не познават Твоя закон, който гласи: „Дори космите по главата ти са всички преброени.“

Смили, се над тези, които заповядват, и над другите, които прекарват много часове в труд и се жертват в името на едната неделя, когато всичко е затворено и няма къде да се отиде. Но имай милост и към онези, които смятат усилията си за свещени и отиват отвъд своята лудост, и свършват като длъжници или разплати на кръста от своите братя. Понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Бъди мъдър като змия и незлоблив като гълъб.“

Смили се, защото човек може да победи света, но така и да не поведе Справедливата битка със самия себе си. Но прояви милостта си и към онези, които са спечелили Справедливата битка със себе си и сега са из улиците и баровете на живота, защото не са успели да победят света. Защото те не познават Твоя закон, който гласи: „Който слуша моите думи, трябва да си съгради къщата на камък.“

Смили се над тези, които не смеят да вземат перото, четката, инструмента или сечивата, защото вярват, че друг преди тях вече го е правил по-добре, и се смятат за недостойни да влязат в чудния храм на изкуството. Но имай милост и към другите, които вече са държали перото, четката, инструмента или сечивата и са превърнали вдъхновението си в занаят, ала се чувстват по-велики от останалите. Те не познават Твоя закон, който гласи: „Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае.“

Смили се над тези, които ядат, пият и са презадоволени, но са нещастни и самотни в своето охолство. Но повече милост имай към другите, които постят, порицават, забраняват, които се чувстват светци и ще проповядват името Ти по площадите. Понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Ако аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството ми не е истинско.“

Смили се над тези, които се боят от смъртта и не познават многото царства, в които вече са били, и многото смърт, през която вече са преминали. Те са нещастни, защото мислят, че един ден всичко ще свърши. Но повече милост имай към другите, които вече са видели много смърт и смятат себе си за безсмъртни, понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Ако някой не се роди свише, не може да види царството Божие.“

Смили се над тези, които се заробват в името на копринената връзка на любовта и смятат себе си за нечии господари, ревнуват, тровят се, измъчват се, защото не разбират, че любовта е променлива като вятъра и като всичко останало. Но повече милост имай към онези, които се страхуват да обичат и отхвърлят любовта в името на някаква по-голяма любов, която не им е известна, понеже не познават Твоя закон, който гласи: „Който пие от тая вода, повече жажда няма да изпита.“

Смили се над тези, които се опитват да сведат Космоса до едно обяснение, Господ — до някакъв вълшебен еликсир, а човека — до същество с елементарни нужди, които трябва да бъдат задоволявани, понеже те никога няма да чуят божествената музика. Но повече милост прояви към другите, които сляпо следват вярата си и в лаборатории превръщат живак в злато, обградени са с книги за тайните на Таро и силата на пирамидите. Понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.“

Смили се над тези, които освен себе си нищо не виждат и за които останалите представляват просто далечен и неясен сценарий, докато те самите минават по улиците в своите лимузини или се затварят в прохладните си кабинети на високите етажи и мълчаливо страдат от самотата на властта. Но имай милост и към онези, които от всичко са се отказали и са щедро състрадателни, и се опитват да надвият злото само с любов, понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Който няма меч, да продаде дрехата си и да си купи.“

Смили се над нас, Господи, че сме дръзнали да търсим меча, който ни обеща, а и защото сме грешен, но свят народ, пръснат по целия свят. Защото не познаваме себе си и често се мислим за облечени, а се оказваме голи, мислим си, че сме извършили престъпление, а в действителност сме спасили някого. И в милостта си не забравяй всички нас, които сме хванали меча с ръката на ангел и с ръката на демон. Защото ни има на света и ще продължим да живеем в тоя свят и да се нуждаем от Теб. Винаги ще ни е необходим Твоят закон, който гласи: „Когато ви пратих без кесия и без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо?“

Петрус престана да се моли. Беше все така тихо. Очите му обхождаха житната нива около нас.