Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
O Diário de um Mago, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 35гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
kuyvliev(2007)

Издание:

Автор: Паулу Коелю

Заглавие: Дневникът на един маг

Преводач: Вера Киркова

Език, от който е преведено: Португалски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман; биография; пътепис

Националност: Бразилска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Редактор: Снежина Томова

Технически редактор: Людмил Томов

Художник: Shaun Lowe

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-954-120-1; 978-954-769-120-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/405

История

  1. —Добавяне

Бракът

Логроно е един от най-големите градове, откъдето минават поклонниците по Пътя на Сантяго. Преди него единственият голям град, който прекосихме, беше Памплона, но ние не пренощувахме там. Ала онзи следобед, когато пристигнахме в Логроно, градът се стягаше за голямо пиршество и Петрус предложи да останем поне една нощ.

Вече бях привикнал към покоя и свободата на полето, та идеята не ми допадна особено. От случката с кучето бяха минали пет дни. Всяка нощ призовавах Астраин и изпълнявах упражнението с водата. Чувствах се доста по-спокоен, осъзнавах значението на Пътя на Сантяго в моя живот и бях наясно с бъдещето. Въпреки суровостта на пейзажа, въпреки сухата храна и умората от целодневния път аз изживявах сън наяве.

Всичко обаче остана някъде назад, щом влязохме в Логроно. За разлика от горещия, но чист въздух в полето тук беше прашно и пълно с коли, журналисти и телевизионни екипи. Петрус влезе в първия бар, за да разбере какво става.

— Ама вие не знаете ли, господине? Днес се жени дъщерята на полковник М. — отвърна човекът. — Ще има голямо угощение на площада и днес ще затворя по-рано.

Беше невъзможно да си намерим хотел, затова отседнахме у възрастно семейство, което бе забелязало мидата върху раницата на Петрус. Изкъпахме се. Аз обух единствения дълъг панталон, който носех, и излязохме на площада.

Десетки сервитьори в черни дрехи се потяха под навесите и изпипваха последните детайли в подредбата на пръснатите навред маси. Испанската телевизия заснемаше подготовката. Минахме по една уличка, за да стигнем до енорийската църква „Сантяго Ел Реал“, където се канеха да започнат церемонията.

В църквата нахлуваше поток от официално облечени хора. Гримът на жените се бе поразтекъл от жегата, а децата, с бели дрешки, започваха да нервничат. Когато пред входа спря черна лимузина, в небето гръмнаха фойерверки. Пристигаше младоженецът. Не успяхме да влезем в претъпканата църква и решихме да се върнем на площада.

Петрус отиде да пообиколи, а аз седнах на една от пейките и зачаках венчавката да свърши и да започне угощението. До мен някакъв продавач на пуканки чакаше края на церемонията, за да припечели нещо извънредно.

— Й вие ли сте от гостите? — попита продавачът.

— Не — отвърнах. — Ние сме поклонници на път за Ком-постела.

— От Мадрид има директен влак дотам. А ако го вземете в петък, имате право и на безплатен хотел.

— Не, ние правим поклонението пеш. Продавачът ме погледна и внимателно каза:

— Такова поклонение е за светците.

Реших да не споря. Беше възрастен човек, който започна да ми разказва, че вече е задомил дъщеря си, но че тя сега не живее с мъжа си.

— По времето на Франко семейството беше на по-голяма почит — каза. — В днешни дни никой не го зачита.

Въпреки че бях в чужда страна, където не е желателно да се обсъждат теми от политиката, не можех да подмина думите му без коментар. Казах му, че Франко е бил диктатор и че нищо от неговото време не би могло да е по-добро.

Човекът почервеня.

— Кой сте вие, че да говорите така?

— Познавам историята на страната ви. Познавам борбата за свобода на вашия народ. Чел съм за престъпленията от времето на Испанската гражданска война.

— А аз пък съм участвал в тази война. Имам правото да говоря, защото в нея се е проливала кръвта на моето семейство. Историята, дето сте я чели, не ме интересува. За мен е важно случилото се със семейството ми. Аз съм се бил срещу Франко, но след като той победи, моят живот се подобри. Не съм беден и си имам количка за пуканки. Това социалистическо правителство сега не ми е помогнало да го постигна. В момента живея по-зле отпреди.

Сетих се за думите на Петрус, че хората се задоволяват със съвсем малко в живота. Реших да не настоявам и се преместих на друга пейка.

Петрус дойде и седна до мен. Разказах му случката с продавача на пуканки.

— Да се разговаря е много полезно, когато искаме да се убедим в думите си — каза той. — Аз съм от италианската комунистическа партия и не знаех за тая твоя профашистка нагласа.

— Каква профашистка нагласа? — попитах с възмущение.

— Ти си помогнал на стареца да се убеди, че Франко е бил по-добър. Може би той никога не е знаел защо. Сега вече знае.

— Аз пък съм силно изненадан да узная, че италианската компартия вярва в Светия дух.

— Хората се вълнуват какво ще си кажат съседите — рече той.

Отново гръмнаха фойерверки. На естрадата се качи оркестър и музикантите започнаха да настройват инструментите си. Тържеството щеше да започне всеки момент. Погледнах към небето. Мръкваше и се бяха появили звезди. Петрус отиде при един от келнерите и успя да издейства две пластмасови чашки с вино.

— На късмет е да се пийне малко преди тържеството — каза той и ми подаде едната чашка. — Вземи, ще ти помогне да забравиш стареца с пуканките.

— Аз вече и не мисля за него.

— А би трябвало. Защото случилото се символизира грешното поведение. Все се опитваме да спечелим привърженици за нашето обяснение на Вселената. Смятаме, че колкото повече хора са убедени в същото, в което вярваме ние, толкова по-лесно то ще се превърне в реалност. А изобщо не е така.

Огледай се наоколо. Готви се голям празник, предстои грандиозно тържество. Едновременно се честват няколко неща — мечтата на един баща, който е искал да задоми дъщеря си, мечтата на дъщерята, която е искала да се омъжи, и мечтата на младоженеца. Това е хубаво, защото те вярват в своята мечта и искат да покажат на всички, че са я постигнали. Празникът не е, за да убедят някого в нещо, затова е приятен. По всичко личи, че тези хора са провели Справедливата битка на любовта.

— Но ти все се опитваш да ме убеждаваш, Петрус. Ти ме водиш по Пътя на Сантяго.

Той ме погледна хладно.

— Аз те уча на практиките на РАМ, Но ти ще успееш да стигнеш до твоя меч само ако разбереш, че Пътят е в сърцето ти. Заедно с истината и живота.

Петрус посочи към небето, където звездите вече ясно се виждаха.

— Млечният път показва Пътя към Компостела. Няма религия, която да е в състояние да събере всички звезди, защото, ако това се случи, Вселената ще се превърне в едно гигантско празно пространство и ще се изгуби смисълът на нейното съществуване. Всяка звезда, а и всеки човек имат своите индивидуални характеристики. Има зелени звезди, жълти звезди, сини и бели, има комети, метеори и метеорити, има мъглявини и пръстени. Това, което отдолу ни прилича на съвкупност от еднакви точици, в действителност са милион различни неща, пръснати в пространство отвъд човешките разбирания.

Издигна се фойерверк и от светлината му небето притъмня за момент. В небето изригна водопад от зелени искри.

— Преди чувахме единствено звука, защото беше светло. Сега можем да видим и светлините — каза Петрус. — Едничката промяна, към която човекът може да се стреми.

Булката излезе от църквата. Хората захвърляха ориз и нададоха радостни възгласи. Беше слабичко момиче на около седемнайсет години. Държеше за ръка момче в парадна униформа. Всички заизлизаха. Отправиха се към площада.

— Ето го полковник М.! Вижте роклята на булката! Колко е красива! — викаха някакви момичета край нас.

Гостите насядаха около масите, сервитьорите наляха вино и оркестърът засвири. Старецът с пуканките веднага бе наобиколен от тълпа крещящи хлапета, които подаваха пари и ръсеха пуканките по земята. Помислих си как тази нощ за жителите на Логроно останалият свят не съществува. Нямаше заплаха от ядрена война, нямаше безработица, убийства. Вечерта беше празнична, масите бяха на площада за хората и всички се чувстваха важни.

Някакъв телевизионен екип се приближи до нас и Петрус скри лицето си. Но екипът ни подмина и камерата се насочи към един от гостите до нас. Веднага го разпознах — беше Маноло, оглавяваше испанската агитка на Световното първенство по футбол в Мексико. Когато интервюто свърши, отидох при него. Казах му, че съм бразилец, а той се престори на възмутен и заяви, че сме им откраднали един гол на първата ни среща на Световното. Но веднага след това ме прегърна и ме успокои, че Бразилия отново ще има най-добрите играчи в света.

— Как успяваш да следиш мачовете, като си все с гръб към игрището, за да надъхваш агитката? — попитах аз. Неведнъж го бях забелязвал на екрана по време на предаванията от Световното.

— Това ми доставя радост. Да помогна на агитката да повярва в победата.

И заключи мъдро, сякаш и той бе водач на поклонници:

— Агитка без вяра може да доведе отбора до загуба на сигурен мач.

Приятелите на Маноло го повикаха да иде при тях, но аз продължих да разсъждавам върху думите му. Въпреки че никога не бе изминавал Пътя на Сантяго] той също знаеше какво означава да водиш Справедливата битка.

Петрус бе избягал в края на площада, искрено обезпокоен от присъствието на телевизионните екипи. Едва когато прожекторите угаснаха, той се измъкна иззад дърветата и се поотпусна. Поискахме си още две чаши вино. Аз си напълних една чиния с хапки, а Петрус намери маса, където се сместихме до други гости.

Младоженците разрязаха огромна торта и се чуха още по-силни възгласи.

— Те май се обичат — предположих на висок глас.

— То е ясно, че се обичат — каза някакъв господин в тьмен-костюм, седнал на нашата маса. — Виждали ли сте някой да се жени заради друго?

Запазих отговора за себе си, спомняйки си думите на Петрус относно продавача на пуканки. Водачът ми обаче не остави репликата без коментар.

— За какъв вид любов говорите, господине, за Ерос, Филос или Агапе?

Мъжът го погледна неразбиращо. Петрус стана, напълни отново чашата си и пожела да се поразходим.

— На гръцки има три думи за назоваване на любовта — подхвана той. — Днес ти видя проявлението на Ерос, любовта между двама души.

Младоженците се усмихваха пред светкавиците и приемаха поздравления.

— Те май се обичат — каза той за двойката. — И смятат, че любовта е нещо, което расте. Скоро ще започнат сами да се борят с живота, ще изградят дом и ще станат съучастници в едно приключение. От това любовта нараства и се облагородява. Той ще продължи кариерата си в армията, тя ще трябва да може да готви и да бъде добра домакиня, понеже от дете е възпитавана така. Ще го последва, ще имат деца и ако чувстват, че градят заедно нещо, то е, защото водят Справедливата битка. Така, въпреки всички спънки, щастието им никога няма да секне.

Ала в историята, която ти разказвам, може внезапно да настъпи обрат. У него може да се зароди усещането, че не е достатъчно свободен да проявява целия Ерос, цялата любов, която има, и към други жени. В нея може да се роди усещането, че е пожертвала кариера и бляскав живот, за да следва мъжа си. Тогава на мястото на съвместния градеж всеки посвоему ще се чувства ограбен. Ерос, обединяващият ги дух, ще започне да показва единствено лошата си страна. И онова, което Господ е отредил на човека като най-висше чувство, ще се превърне в извор на омраза и разруха.

Огледах се — Ерос присъстваше у много двойки. Упражнението с водата бе пробудило у мен езика на сърцето и аз виждах хората по различен начин. Може да беше поради самотните ми дни в гората, може да се дължеше на самите практики на РАМ. Но аз чувствах присъствието на добрия и на лошия Ерос, точно както ми го бе описал Петрус.

— Виждаш ли колко е странно? — каза Петрус, говорейки за същото. — Независимо дали е добър или лош, лицето на Ерос никога не е еднакво у хората. Също като звездите по небето, за които говорих преди половин час. И никой не може да избяга от Ерос. Всички се нуждаят от присъствието му, въпреки че Ерос често ни кара да се чувстваме изолирани от света, пленници на самотата.

Оркестърът засвири валс. Хората танцуваха на циментовата площадка пред естрадата. Градусът започваше да се покачва и всички бяха по-запотени и по-развеселени. Забелязах момиче, облечено в синьо, което навярно бе очаквало сватбата най-вече заради валса — вероятно искаше да танцува с някого, когото е копняло да прегърне, откакто е пораснало. Следеше с очи едно момче със светъл костюм. То бе заобиколено от приятелите си. Всички те разговаряха весело и не обръщаха внимание на валса. Не бяха разбрали, че застаналото наблизо момиче в синьо настойчиво гледа към един от тях.

Замислих се за малките градчета, за мечтаната от детството женитба с избрания младеж.

Момичето в синьо забеляза погледа ми и се дръпна от дансинга. Точно тогава младежът я потърси с очи. Щом видя, че е с други момичета, продължи оживения си разговор с приятелите.

Насочих вниманието на Петрус към двамата. За известно време той следи играта на погледи, после се върна към виното си.

— Държат се, сякаш е срамно да покажат любовта си. — Това беше единственият му коментар.

Едно момиче пред нас ни гледаше съсредоточено. Вероятно беше на половината на нашите години. Петрус вдигна към него чашата вино. Момичето се засмя засрамено и посочи родителите си в търсене на извинение, че не се приближава.

— Тази страна на любовта е най-красивата — каза Петрус. — Любовта, която отправя предизвикателства, любовта на двама по-възрастни непознати, които са дошли отдалеч, а утре ще си тръгнат. Ще тръгнат към един свят, който това момиче също иска да види.

По гласа на Петрус разбрах, че вече е на градус.

— Днес ще говорим за любовта! — каза моят водач доста гръмогласно. — Ще говорим за онази истинска любов, която нараства и нараства, и движи света, и прави от човека мъдрец!

Една спретната жена близо до нас сякаш не обръщаше ни най-малко внимание на тържеството. Обикаляше от маса: на маса и подреждаше чашите, чиниите и приборите.

— Виж онази жена, която не престава да подрежда — рече Петрус. — Както ти казах и преди, Ерос има много лица. Това е едно от тях. Любовта, претърпяла разочарование. Такава любов намира реализация в чуждото нещастие. Ще целуне булката и младоженеца, но вътрешно ще мърмори, че единият не е подходящ за другия. Опитва се да въведе ред в света, понеже нейният живот е в безпорядък. А там — посочи той друга двойка: жената беше с тежък грим и сложна прическа — виждаш Ерос, приет по принуда. Любов за пред обществото, но без капчица емоции. Тя е приела ролята си и е прекъснала всички връзки със света и Справедливата битка.

— Много си безкомпромисен, Петрус. Никой ли от присъстващите тук няма да се спаси?

— О, напротив. Момичето, което ни гледаше. Танцуващите младежи, които познават добрия Ерос. Ако не се оставят да бъдат повлияни от лицемерната любов, която е завладяла предишното поколение, светът със сигурност ще е по-различен.

Той посочи възрастни мъж и жена, седнали на една маса.

— Онези двамата също. Не допускат да бъдат заразени от лицемерието като много други. Ако се съди по външността им, цял живот са работили на полето. Гладът и нуждата са ги принудили да се трудят заедно. Усвоили са практиките, които ти учиш, без никога да са чували за РАМ. Понеже са извлекли силата на любовта от самия труд. Там Ерос разкрива най-красивото си лице, тъй като е свързан с Филос.

— Какво е Филос?

— Филос е любов под формата на приятелство. Онова, което аз чувствам към теб и към другите. Когато огънят на Ерос не може да гори повече, Филос помага на двойките да останат заедно.

— Ами Агапе?

— Днес не е ден да говорим за Агапе. Агапе е и в Ерос, и във Филос, но това е само едно изречение. Нека се забавляваме на днешното тържество, без да засягаме Все-поглъщащата любов. — И той наля още вино в пластмасовата чашка.

Около нас имаше някаква заразителна радост. Петрус започваше да се напива и отначало това ме шокира. Но си спомних думите, които ми каза един следобед: че практиките на РАМ ще имат смисъл само ако могат да бъдат извършени от обикновения човек.

Тази нощ Петрус ми изглеждаше човек като всеки друг. Беше другар, приятел, който тупаше хората по гьрба и разговаряше с всички наоколо. Не след дълго бе така замаян, че се наложи да го хвана под ръка и да го заведа до хотела.

По пътя си дадох сметка за ситуацията. Аз водех моя водач. Осъзнах, че през целия ни път Петрус не се беше опитвал да се изкара по-мъдър, по-свят или по-добър от мен. Всичко, което бе направил, бе дами предаде опита си, свързан с практиките на РАМ. А и искаше да покаже, че е най-обикновен човек, който изпитва Ерос, Филос и Агапе.

Това ме накара да се почувствам по-силен. Пътят на Сантяго принадлежеше на обикновените хора.