Мими Лат
Адвокати и престъпници (51)

51

Кейт включи копирната машина и сложи изписания лист под гумената подложка. В същия момент вратата зад гърба й се отвори. Сигурно е Дейв, рече си тя и бавно се обърна.

— Чарлс! — Ръката й инстинктивно се вдигна към устата. — Не очаквах… Не очаквах да те видя тук! Защо си дошъл?

— Май не си очарована да ме видиш пак — изломоти той.

— Не… Просто съм изненадана… — Направила отчаян опит да се овладее, тя се усмихна и добави: — Помислих си, че е твоят юридически помощник… Дейв е тук, знаеш ли?

— Вече го няма — ухили се Чарлс. — Пуснах го да си ходи.

При мисълта, че е сама в офиса в компанията на Чарлс, тя усети как кръвта започва да се оттегля от лицето й. Какви обяснения ще му дам, ако забележи какво точно копирам на машината, отчаяно се запита тя.

— Какво правиш?

— Реших да си извадя няколко копия — небрежно отвърна тя и сви рамене. — Съсипана съм и тъкмо мислех да си тръгвам.

— Много добре — рече той, пристъпи крачка напред и я прегърна. — И аз ще дойда с теб.

Дъхът му вонеше на алкохол. Кейт никога не го беше виждала да пие толкова много. Очевидно беше продължил да се налива и в клуба. Изпадна в ужас при мисълта, че може да види какво се копира на машината и направи опит да го изтика към вратата.

Устните му докоснаха шията й.

— Искам да знаеш, че всичко, което правя, е насочено към нашето общо бъдеще — промърмори той.

Тя отчаяно потърси верния отговор. В момента никак не й се искаше да се конфронтират. Мъжът, който призна, че е взел „на заем“ чужди пари, съвсем не приличаше на онзи, когото тя обичаше и мислеше, че познава.

— Обеща да ми дадеш малко време, не помниш ли?

Устните му унило се отпуснаха.

— Колко малко?

— Ден, най-много два…

— Но какво има? — попита недоволно той и очите му се присвиха.

— Нищо — промърмори тя. Даваше си сметка, че колкото по-уплашена изглежда, толкова по-подозрителен ще бъде той.

Окей, Кейт, стегна се вътрешно тя. Това е твоят шанс за „Оскар“, не го изпускай! Трябва да направиш така, че този човек да излезе от помещението!

— Зная, че мислиш за общото ни бъдеще — сладко се усмихна тя. — Но в момента и двамата имаме нужда само от едно: да се приберем у дома и хубавичко да се наспим! — Изтръгна се от ръцете му и се насочи към вратата.

— Хей, забрави си копията — извика той и тръгна към ксерокса.

Тя светкавично се обърна и се втурна да го изпревари. Сърцето блъскаше като чук в гърдите й. Един господ знае какво ще направи, ако вниманието му бъде привлечено от текста! Ръцете й грабнаха купчина бели листа и бързо покриха оригиналния документ.

— Ето, взех си ги — задъхано рече тя. — Хайде да си тръгваме!

В погледа му пролича нещо странно.

— Надявах се, че ще се наспим заедно…

— Не, много съм уморена.

По челото му пробягаха дълбоки бръчки, очите му станаха подозрителни.

— Избягваш ли ме?

На лицето й се появи пресилена усмивка.

— Как можеш да си помислиш такова нещо, скъпи?

Трябва ми време, трябва ми малко време, пропищя един глас в съзнанието й.

— Знаеш ли какво? — погледна го все така усмихната тя. — Защо не отидеш у дома? Нали си носиш ключа?

— Да.

— Много добре. Аз ще отскоча до пощата да изпратя едни документи и веднага се прибирам. Но ще те моля да вземеш такси. Не бих си простила, ако нещо ти се случи по пътя.

Той понечи да протестира, но тя запуши устата му с длан.

— Настанявай се удобно, направи си питие. — В усмивката й имаше нещо победоносно. — И няма да усетиш кога ще бъда при теб!

— За какво ще ходиш в пощата?

— Трябва да изпратя едни инструкции на моята приятелка Рейчъл Шулмън… Нали я помниш, разказвала съм ти за нея… Идната седмица й предстои да защитава човек, обвинен в убийство, и тя направо умира от страх.

— Не можеш ли да сториш това утре?

Кейт погледна часовника си и поклати глава:

— Тя вече ме чака… Моля те, Чарлс! Защо поне веднъж не направиш така, както искам аз?

— Добре — кимна той, после я сграбчи в прегръдката си. Устните му се впиха в нейните с такава сила, че я оставиха без дъх.

Тя се остави в ръцете му. Отвърна на целувката, но умът й беше другаде. Моля те, Господи, проплака тъничък глас в съзнанието й. Моля те да се намери някакво разумно обяснение за всичко това! Дълбоко в себе си обаче съзнаваше, че само истината може да я задоволи. Страшната истина, която се боеше да погледне в очите.

 

 

Нещо чукна по стъклото и Мадлин подскочи. Какво беше това? Потисна желанието си да изкрещи и пипнешком потърси пеньоара си. В същия момент откъм вратата на долния етаж се разнесе ясно почукване. Кой би могъл да я търси по това време?!

Включи осветлението и се насочи към дневната. Пристъпи към входната врата и надникна през шпионката. Господи, та това е Гари! Какво търси тук?!

— Мадлин, отвори — сякаш усети присъствието й той. — Дойдох да ти се извиня!…

— Махай се! — гневно извика тя.

— Моля те, дай ми възможност да ти обясня…

— Не! Махай се!

— Цяла нощ ще седя на прага ти. Не зная как другояче да ти покажа колко много съжалявам… Готов съм да направя каквото пожелаеш!

— Желая да не те виждам никога повече!

— Ако не ми дадеш шанс да изкупя вината си, не виждам защо трябва да живея… — Гласът му бавно заглъхна.

— Не говори глупости! — тръсна глава тя и уви полите на дрехата около тялото си. — Ще си тръгнеш ли, ако ти простя?

— Да.

— Много добре, прощавам ти. А сега си върви!

— Отвори и ми го кажи в лицето. После си тръгвам. Няма да те преследвам, след като не ме искаш.

— Окей. Но не те каня, ясно? Ще си останеш на верандата, ще се извиниш и ще си тръгнеш! Обещаваш ли?

— Обещавам.

Тя дръпна резето, превъртя ключа и открехна вратата. Гари стоеше на верандата с натикани в джобовете на якето ръце, лицето му беше нещастно като на бито кученце.

— Моля да ме извиниш, Мадлин — промърмори той, а зелените му очи умолително проблеснаха. — Имаш пълното право да ми се сърдиш. Искам просто да ти кажа, че съжалявам много за болката, която ти причиних…

— Добре. Сега си върви — изгледа го хладно тя. — И иди да се прегледаш.

— Защо?

— Защото си болен.

Ръцете му се стрелнаха напред с такава бързина, че тя дори не ги видя.

— Не аз съм болният! — изкрещя той. — Нима забрави кой от нас крещеше искам го целия, искам го целия?! — Гласът му се разнесе надалеч в тихата нощ, тялото му я избута навътре.

Мадлин замръзна от ужас. Този човек с очевидни психически отклонения успя да влезе в къщата й!

— Искам веднага да си тръгнеш! — повиши тон тя и рязко се дръпна назад.

На лицето му се появи злобен израз, ръцете му я стиснаха още по-здраво.

— Първо ще ми отговориш на един въпрос! — изръмжа той. — Не ти ли беше поне мъничко приятно, когато си натиках оная работа в задника ти?

— Остави ме! — изгуби самообладание тя. — Махай се оттук!

Ръцете му разкъсаха предната част на пеньоара, тя инстинктивно се сви и отскочи назад.

В този момент някой я повика откъм верандата, след миг на прага се изправи Кейт.

— Извинявай, че идвам в такова време, но… — Очите й обхванаха ситуацията за частица от секундата, изражението й се промени. — Какво става тук? Хей, ти, махни ръцете си оттам!

Гари се извърна да я погледне, в очите му се появи несигурност. Миг по-късно пусна Мадлин, раменете му се смъкнаха надолу.

— Лека нощ, дами — промърмори той и направи опит да заобиколи Кейт, но тя се изпречи на пътя му.

Мадлин беше на ръба на истерията.

— Той е луд! — извика с треперещ глас тя. — Не го прави за първи път! — Ръцете й инстинктивно се вдигнаха да прикрият голотата.

— Обади се в полицията! — заповяда с леден глас Кейт и заплашително пристъпи към нападателя.

— Махай се от пътя ми, кучко! — блъсна я Гари. Нападението беше толкова неочаквано, че тя едва успя да запази равновесие.

— Наистина се обади в полицията! — обади се мъжки глас откъм верандата.

Кейт рязко се завъртя.

— Господи, Филип! — ахна тя. — Изобщо не те чух да идваш след мен!

— Нищо чудно, след като този идиот вдига толкова шум! — изръмжа Филип, пристъпи напред и насочи пистолет в гърдите на Гари. — Мръднеш ли, копеле, ще ти пръсна гадния череп!

Лицето на Гари стана бяло като вар.

— Това е недоразумение — изфъфли той. — Мога да обясня всичко… — Краката му се раздвижиха по посока на Филип.

— Съветвам те да останеш на място, Сътър! — ледено процеди Филип и онзи се закова. — Свършено е с теб, имаме свидетели на гадните ти перверзии. Можеш да кажеш сбогом на кариерата си като прокурор!

— Свидетели на какво? — озъби се Гари. — Адвокатът ми ще отхвърли тези глупости толкова бързо, че…

— Аз видях как нападна Мадлин — обади се Кейт. — Причиняваше й болка!

— Лъжлива кучка! — изрева Гари.

Мадлин все още не можеше да повярва, че всичко това става в действителност. В далечината се разнесе вой на сирени, който бързо се приближаваше. Очевидно Филип се беше погрижил да алармира полицията от телефона в колата си.

След няколко минути на верандата се появиха двама униформени полицаи. Единият позна заместник главния прокурор и почтително го поздрави. Филип прибра пистолета и сложи ръка върху рамото на Мадлин.

— Готова ли си да разкажеш на тези господа какво се е случило?

Мадлин напълни гърдите си с въздух и кимна с глава:

— Да, ще го направя…

Обясни с няколко думи инцидента и настоя Гари да бъде арестуван за насилствено проникване в дома й и опит за физическа разправа. Полицаите взеха показанията на Кейт, после единият се извърна към Гари и щракна белезници около китките му.

— Вършите огромна грешка! — извика Гари. — Аз й казах, че скъсваме и сега тя си отмъщава!

— Ще обясните това пред съда — каза вторият полицай и му прочете правата.

Поведоха го към патрулната кола. Гари се обърна и хвърли злобен поглед към двете жени.

Мадлин изведнъж почувства как краката й омекват, в следващия миг Филип беше до нея и я взе в прегръдката си. Тя с благодарност опря глава на широките му гърди. Господи, какъв късмет, че този човек винаги е до мен! И колко съм била заслепена, за да не го оценя!

Филип внимателно я побутна към дивана и й помогна да седне. В крайна сметка тя се овладя и вдигна глава.

— Ще ми обясните ли как така и двамата изведнъж се озовахте тук?

— След разговора по телефона си дадох сметка, че трябва да ти донеса новите улики още сега — поясни Кейт. — Всъщност страхувах се да ги държа у мен…

— Аз пък имах някакво предчувствие — усмихна се Филип. — Не ми хареса гласът ти по телефона, спомних си колко много се страхуваш от Гари… И реших да наобиколя, просто за всеки случай.

— Не зная как да ви благодаря — почти изхълца Мадлин. — Ако не бяхте вие… — Гласът й секна от вълнение. Помълча и тихичко добави: — Бях парализирана от ужас!

— То се виждаше от километри — кимна съчувствено Кейт, после се извърна към Филип: — Откъде измъкна тоя пищов?

— Имам го още от годините си като начинаещ прокурор — отвърна той. — Тогава ме заплашваха почти всеки ден.

— Все едно и също, а? — усмихна се тя.

— Страхувам се, че е точно така.

Овладяла се напълно, Мадлин вдигна глава.

— И тъй, и тъй сте тук, защо не поговорим за твоите нови улики?

 

 

Един час по-късно Мадлин и Филип знаеха вече цялата история, касетата беше прослушана за трети пореден път.

— Мразя това, което ще кажа — въздъхна най-сетне Мадлин. — Но по всичко личи, че Чарлс е дълбоко замесен в тази история. Все още не мога да определя доколко, но това е въпрос на време…

Свела поглед към ръцете си, Кейт тихо им съобщи най-главното: че двамата с Чарлс имат интимна връзка и в момента той я очаква в апартамента й.

Мадлин й хвърли поглед, изпълнен със съчувствие. Не е лесно да признаеш, че имаш връзка с женен мъж. Неслучайно Кейт никога не споменаваше името на човека, с когото се среща. А Мадлин погрешно беше решила, че големите политически амбиции пречат на приятелката й да си има сериозно гадже.

— Все още не мога да повярвам — въздъхна Кейт. — До вчера бях убедена, че искам да прекарам остатъка от живота си с този мъж. — Главата й мрачно се поклати. — След смъртта на Джеймс д’Арси всичко се обърна с главата надолу.

— Мисля, че е по-добре тази вечер да не се прибираш у дома — обади се Филип.

— Чарлс никога не би ми сторил зло! — възрази Кейт.

— Не — тръсна глава Мадлин. — И аз мисля като Филип. Очевидно в живота на господин Чарлс Римън има неща, които ти изобщо не знаеш. Започвам да се убеждавам, че най-сетне имаме истинския мотив… Това, което е извършил Римън, няма нищо общо с поведението на Томи и Сандра. Макар че разполагаме с тежки улики срещу Томи, а в крайна сметка той самият призна за престъплението. — Замисли се, прехапа устни, после добави: — Може би нещата са се развили именно така, както предполагаш: след като Томи убива Джеймс, Чарлс крие допълнителните клаузи в завещанието, а онзи частен детектив Марти разбира това и започва да го изнудва… При всички случай ние трябва да открием този Марти. — Главата й се завъртя по посока на Филип. — Според мен трябва да запознаем със случая детектив Боуър, при това веднага. Той ще реши как да процедира. А ти, Кейт, ще останеш да спиш при мен!

 

 

Боуър се появи с учудваща бързина. Изслушал Мадлин и Филип, той кимна и се обърна към Кейт:

— Имат право, госпожице. По-добре прекарайте нощта тук. Звъннете на Римън и му кажете, че сте твърде уморена за дългото шофиране, което ви чака… Бъдете любезна, извинете се… Знаете как, по наръчника… — Придърпа панталона си над корема и добави: — Не трябва да събуждаме подозренията му…

— Съгласен съм — кимна Филип.

Боуър се изправи и потърси с очи телефона.

— Нека преди това отдам съответните заповеди — промърмори той.

Кейт погледна Мадлин, в очите й имаше объркване.

— Не зная доколко всичко това засяга клиентката ми — промълви тя.

— Виж какво, нека дадем възможност на полицията да си свърши работата — погледна я открито Мадлин. — Пипнат ли Марти, много неща ще се изяснят. А дали Чарлс е извършил престъпление, или не, тепърва ще се установи.

— Чувствам се като пълен идиот!

— Аз също — усмихна се Мадлин и съчувствено стисна ръката й. — Явно и двете имаме страхотен опит при избора на партньорите си! Нека изчакаме да си тръгнат тези мъже тук, пък после ще си направим по едно горещо какао и ще си поплачем на раменете, искаш ли?

— Добре — усмихна се Кейт. — Приемам…

Боуър остави слушалката и се върна при тях.

— Апартаментът ви е под наблюдение — рече на Кейт той. — Дадох заповед да проследят всяка негова стъпка. Един екип тръгва насам. Кейт, ще се наложи да дадете показания, но това ще стане след изясняването на тази бъркотия. Моля нещата да си останат между нас, поне докато открием Марти.

— О, щях да забравя! — скочи на крака Кейт. — Имам телефон, на който можете да откриете Марти! — Грабна чантичката си, откри листчето, което й даде Чарлс, и го връчи на детектива.

— Отлично! — кимна доволно той. — Нещата ще се ускорят. Позволете да дам съответните нареждания още сега!

Мадлин го изчака да свърши с телефона и подаде слушалката на Кейт.

— Време е да звъннеш на Чарлс.

Кейт започна да набира номера, ръцете й видимо трепереха. Изчака първия сигнал, после затвори и натисна бутона за повторение.

— Това е нашата парола — поясни тя.

Чарлс вдигна веднага.

— Здрасти, аз съм.

— Къде си, за бога? — недоволно изръмжа той.

— Отскочих до Рейчъл и все още съм тук. Имах глупостта да изпия чаша вино и сега съм адски сънлива. Не ми е добре, скъпи. Страхувам се, че изобщо не мога да седна зад волана.

— Вече два часа те чакам, Кейт! Започнах да мисля, че си претърпяла катастрофа! Хайде, прибирай се! Тук аз ще се погрижа за теб.

— Не мога, скъпи. Мисля, че ще остана тук за през нощта.

— Тогава аз ще дойда да те взема!

— Недей, скъпи. Моля те за малко разбиране. Ще се видим утре.

Затвори слушалката, без да изчака отговор.

— Бива те за актриса — изгледа я одобрително Мадлин.

— Това е само част от разностранните ми таланти — направи гримаса Кейт. Изведнъж се почувства толкова съсипана, че не беше в състояние да помръдне.

 

 

Един час по-късно, доста след като Боуър и Филип си тръгнаха, а до отсрещния тротоар паркира кола без отличителни знаци, двете приятелки решиха, че все пак е време за сън.

— Mi casa es su casa — промърмори испанската фраза за гостоприемство Мадлин, после донесе чисти чаршафи и одеяла. Сложи ги на един от столовете, отвори гардероба и извади нощница, халат и меки чехли. — Помогни ми, ако обичаш.

Няколко минути по-късно диванът се превърна в удобно легло.

— Все още не мога да повярвам в собствената си глупост — мрачно въздъхна Кейт, отпусна се на стола и започна да се съблича.

— Твоят случай е от леките, драга — вдигна глава Мадлин. — Ако искаш да знаеш какво представлява истински задник, можеш да ме огледаш на спокойствие! Цял живот съдя мъже, проявили сексуално насилие над жени, но това съвсем не ми попречи да скоча именно на такъв! При това, игнорирайки всички предупредителни сигнали! Опитвах се да не мисля за факта, че Гари не понася децата ми. Обърнах гръб на факта, че поведението му е нестабилно и често изпада в ярост. Дори след като ме нападна веднъж, бях достатъчно глупава пак да му отворя вратата си! И знаеш ли защо вършех всичко това? Защото копелето ме възбуждаше и караше хормоните ми да танцуват! Толкова съм бясна, че ми иде сама да се претрепя!

— Разбирам те много добре — въздъхна Кейт. — Сега предлагам да подремнем, а решаването на световните проблеми да оставим за утре.

— Ако имаш нужда от мен, веднага ме събуди — изправи се Мадлин. — Дори само за да си побъбрим. Окей?

— Благодаря ти.

— Кухнята е на твое разположение. Мисля, че в хладилника все ще се намери нещо за хапване.

— Имам чувството, че никога вече няма да приема храна.

— Зная за какво говориш — направи гримаса Мадлин и тръгна към вратата. На прага се спря, в очите й се появи колебание. — Кейт… Искам да ти кажа още нещо… Знай, че както и да свърши всичко, аз съм на твоя страна и съжалявам за това, което ти се случи. Отношението на Чарлс е тежък удар за теб. А за Сандра можеш да бъдеш спокойна: обещавам да подходя към делото с изключително внимание. Нямам никакво желание да осъдя една невинна жена. Надявам се, че ме разбираш.

— Да, разбирам те.

— Е, тогава, лека нощ.

— Лека нощ — прошепна Кейт. — И пак ти благодаря.

— Аз трябва да ти благодаря! Забрави ли, че тази вечер ми спаси живота?