Мими Лат
Адвокати и престъпници (39)

39

— Как си? — попита Кейт, когато Сандра влезе в адвокатската стая на затвора.

— Добре — сви рамене младата жена.

Но лицето й издаваше противното. Клепачите й бяха подпухнали, сякаш от продължителен плач, кожата на лицето й беше бледа, с тъмни кръгове около очите. Изглежда с десет години по-стара от вечерта, в която я видях за пръв път, помисли си Кейт. И доста отслабнала.

— Днес ще поговорим за предварителното заседание — рече на глас тя. — Какво можеш да очакваш, какво ще стане, какво означава самото заседание…

— Малко ме интересува — равнодушно промърмори Сандра. — Искам само да ме измъкнеш оттук.

— Ще направя каквото мога, вече ти казах.

Сандра се отпусна на стола.

— Добре, можеш да започваш.

— Преди всичко искам да бъдеш облечена скромно. Никакви предизвикателни тоалети.

— Нали няма да има съдебни заседатели? — нацупи се Сандра.

— Няма, но съдиите също се влияят от подобни неща. Искам да бъдем сигурни, че ще направиш добро впечатление.

— Хубаво де, няма проблеми — захапа нокът младата жена.

— Ще отида у вас и сама ще подбера дрехите. Да ти трябва нещо друго?

— Ще отидеш у дома? — изненадано я погледна Сандра.

— Да. Това трябваше да свърши Виктория, но след вчера… — Кейт се осъзна и едва не прехапа езика си.

— Какво е станало вчера?

Нямаше как, беше принудена да й разкаже за посещението на Виктория и Тео.

— Каква кучка! — извика Сандра. — И Тео ли беше на същото мнение?

— Да. Но очевидно се чувстваше неудобно от поведението на Виктория.

— Много важно! — горчиво промълви Сандра. — Не мога да повярвам, че искат това от мен!

Кейт пропусна да спомене за заплахите на Виктория към самата нея. Нямаше смисъл допълнително да обременява клиентката си.

— Иска ми се да вярвам, че правят това заради Джими — обяви с равен глас тя.

Но Сандра не се остави да бъде заблудена.

— Не е това! — рязко вдигна глава тя. — Онези мръсници просто са убедени, че съм виновна!

— Възможно е — кимна Кейт. — Между другото, Томи срещал ли се е с Тео?

— Не — поклати глава Сандра. — Защо?

— Просто попитах — отвърна Кейт и пръстите й забарабаниха по масата. — В нощта на убийството ти се обади на Тео, нали?

— Да. Но го нямаше. Оставих послание на телефонния му секретар.

— Кога стана това? Преди да позвъниш на Чарлс или след това?

— След това. Хей, какво става?

— Нищо. Само уточнявам някои неща. — Кейт измъкна бележника си и тръсна глава. — Сега да се залавяме за работа. Ако съдията на предварителното дело реши да те изправи пред съдебните заседатели, ще имаме достатъчно време да говорим за отношенията ти със семейство Д’Арси. Съгласна ли си?

— Не мога да чакам вечно! Кога ще бъде шибаното предварително заседание?

— След няколко дни или няколко седмици. Зависи от броя на свидетелите, които ще призове обвинението — поясни Кейт. — Сега да поговорим за самото дело. Прокурор по него е Мадлин Гулд, която ще те обвини въз основа на свидетелски показания и други улики, събрани по време на следствието. Всичко това ще бъде стенографирано. После аз ще подложа свидетелите на кръстосан разпит, с цел да омаловажа или отхвърля показанията им. Ще го сторя избирателно, като си запазя правото да разпитам някои от тях направо на процеса.

— Защо?

— Защото така бих запазила най-главните си козове.

— Кога трябва да кажа, че не съм го направила?

— Това няма да стане на предварителното заседание.

Лицето на Сандра потъмня.

— Но аз искам да го сторя!

— Зная. Но ако те изправя на свидетелската банка, прокурорът ще получи възможност да те подложи на разпит. Това е опасно. Тя ще направи всичко възможно да те уличи в лъжа, както стана в случая със срещата ти с Томи на онзи паркинг.

Сандра въздъхна и отново се отпусна в стола.

— Целта на предварителното заседание е да се установи дали има достатъчно основания за завеждане на дело срещу теб — поясни Кейт.

— Как става това?

— Съдията преценява тежестта на уликите и свидетелските показания. Той има право да даде ход на делото или да снеме обвиненията. А моята работа е да открия слабите места в показанията на прокурорските свидетели и да ги разбия на пух и прах, стига да мога… Понякога защитата има късмет и съдията прекратява делото по липса на достатъчно доказателства. Веднага те предупреждавам да не разчиташ на това, тъй като то става много рядко…

Сандра запази мрачно мълчание.

— Преминаваме по-нататък — каза Кейт. — Искам да те предупредя, че ще се наложи да чуеш доста лоши неща за себе си. Няма да е приятно. Прокуратурата използва показанията на хора, които със сигурност ще подкрепят обвиненията й. Затова не можем да очакваме свидетели с благосклонно отношение към нас.

— Това е гадост! Нима нямам право да се защитя?

— Подобно нещо не е разумно, особено на предварително заседание — въздъхна Кейт. — Разбира се, нещата щяха да стоят съвсем другояче, ако ти разполагаше с алиби… — Ръката й направи сдържан жест. — Например, ако можеше да докажеш, че не си имала нищо общо с Томи до момента на арестуването му… Тогава бих могла да изградя защитата ти около този момент и да поискам прекратяване на делото още на предварителното заседание…

— Имам алиби! — оживи се за пръв път от началото на разговора Сандра. — В момента на убийството си бях у дома!

— Не си обвинена като пряк извършител — поклати глава Кейт. — Формулировката на прокуратурата е заговор за предумишлено убийство. И при президента да си била в онази нощ, все тая…

— Но нали хората ще решат, че съм виновна, след като чуят само лоши неща за мен?

— За съжаление е така. По тази причина искам добре да разбереш каква е разликата между предварителното заседание и самия процес. На предварителното заседание прокуратурата се стреми да докаже, че участието ти в престъплението е твърде вероятно. Докато на процеса тя трябва да убеди съдебните заседатели, при това по безспорен начин, че ти наистина си виновна. Нещо, което е значително по-трудно…

— Искам да им кажа, че съм невинна! — упорито тръсна глава Сандра.

— Колкото по-често свидетелстваш, толкова по-голям е шансът да изпаднеш в противоречие. Прокурорът незабавно ще се възползва от това и ще утежни положението ти. Затова е най-добре да говориш само на процеса.

— Каква полза? — присви очи Сандра. — И без това никой не ми вярва!

Кейт се поколеба. Следващите й думи трябваше да бъдат максимално точни.

— Сандра, време е да бъдеш откровена с мен — внимателно подхвърли тя. — Искам да зная, при това още сега, дали Джеймс те е малтретирал!

— Лошо ми става от теб! — подскочи Сандра. — Вече ти казах, че съм невинна! Защо не ми повярваш, по дяволите?

— Не съм казала, че…

— Повръща ми се! — изкрещя Сандра и вените й се издуха. — Чуваш ли? Повръща ми се!

— А защо не ми кажеш истината, да те вземат мътните! — избухна Кейт и юмрукът й се стовари върху масата. — Нима не си даваш сметка, че бих могла да те оправдая? Или, в най-лошия случай, да получиш лека присъда? — Овладя се с огромно усилие на волята и вече по-спокойно добави: — Искам да зная всичко, само по този начин бих могла да мина на варианта „горящо легло“…

— Никакви горящи легла! — изкрещя Сандра. — Каквото и да означава това!

— Става въпрос за едно дело, получило широка известност — поясни Кейт. — Жената била отчаяна до крайна степен от побоищата на съпруга си, не знаела какво да прави. — В крайна сметка подпалила брачното ложе и мъжът й изгорял жив.

— Майтап ли си правиш? — ококори се насреща й Сандра.

— Не — тихо отвърна Кейт.

— И какво й сториха след това?

— Оправдаха я.

Сандра прехапа устни и сведе поглед към ръцете си.

— Не съм го убила… — промълви след известно време тя.

— Добре — въздъхна Кейт. Несигурността в душата й се примеси с надеждата, че тази жена все някога ще й се довери. — Става въпрос за твоя живот…

— За онова, което е останало от него — мрачно добави Сандра.

 

 

Мадлин надникна в кабинета на Филип.

— Здрасти, имаш ли една минутка?

Той вдигна глава и й направи знак да влезе.

— Разбира се.

Веднага забеляза, че обичайната му топла усмивка този път я няма, в поведението му личеше някаква странна сдържаност. Очите й пробягаха по лицето му, напразно търсейки онази младежка жизненост, която се беше изписала върху него в съботната вечер, по време на увлекателната игра с момчетата. Нима ми се сърди за нещо, запита се тя.

— Какво има?

— Току-що приключи срещата ми с Виктория д’Арси Мандевил — поясни тя и накратко му разказа за исканията на богатото семейство.

Филип я изслуша мълчаливо, после поклати глава.

— Това ми звучи като подкуп.

— И аз го приех така — въздъхна Мадлин. — Но после тя започна да се извинява, заговори за стрес, притеснения…

Филип засмука празната лула, красивото му момчешко лице стана замислено.

— Каква беше твоята реакция?

Мадлин му каза.

— Спомена ли отново въпроса с изборите?

— Не. Спомена го само веднъж.

Очите му се спряха върху лицето й.

— Как мислиш да реагираш?

Тя се поколеба.

— Бих искала да го забравя.

— Защо?

— Заради шанса, че тази жена наистина се е изпуснала… Искам да кажа, че може би наистина е в стрес… Брат й е убит, после обвиняват съпругата му и любовника й… — Затрудни се да намери точните думи и приключи: — Семейството вероятно наистина се чувства ужасно от създалата се ситуация.

— А не би ли искала да преспиш, а после да решаваш?

— Да — проясниха се очите на Мадлин. — Май това е най-доброто разрешение.

— Ами направи го. А утре отново ще поговорим… — Пръстите му се заровиха в документите, пръснати на бюрото. — Сега ще те помоля да ме извиниш…

Бузите й пламнаха.

— Да, разбира се. Извинявай…

Втурна се към вратата, изпитвайки странно неудобство. Филип никога досега не беше я отпращал по този начин. Горещо се помоли на Бога да не стане така, че онази съботна вечер да разруши отличните им до този момент отношения. Тя обожаваше този човек, ценеше качествата му. Изведнъж я прониза мисълта, че той е единственият й истински приятел. Как бих живяла без него, запита се тя.

 

 

Кейт и Сандра продължаваха да се занимават с детайлите на предварителното съдебно заседание. От началото на разговора беше изминало доста време. Кейт стана и протегна ръце над главата си, после въздъхна.

— Сега минаваме на най-трудната част… Показанията на Томи срещу теб.

— Той лъже и ти прекрасно го знаеш!

— Защо ще лъже според теб?

— Вероятно са го подплашили и са го принудили да признае…

— Сандра!

— Томи не го е извършил! — гневно извика младата жена. — Просто не го бива за такива неща!

— Ами ако го е направил заради теб?

Сандра вирна брадичка и не отговори.

— Трябва да си подготвена — продължи Кейт. — Пред съда Томи ще повтори всичко, което е признал. Включително разговорите си с теб и общото ви желание да видите Джеймс мъртъв… Нося копие от показанията му, искам да ги прочетеш много внимателно.

— Не е престъпление да кажеш, че искаш някой да пукне…

Кейт изпусна въздуха от дробовете си.

— Време е вече да ми разкажеш повечко за отношенията си с Томи.

— Запознах се с него, спах с него. Толкоз!

Дойде ред на Кейт да закрачи из стаята.

— Не мога да те защитавам, докато отказваш да разговаряш с мен. Искам да зная всичко. И най-незначителната подробност може да се окаже от значение. Но нека това преценя аз, а не ти. — Изправи се пред стола на Сандра. — Ако се наложи да ти тегля думите с ченгел, положително ще осъмнем тук. Затова ти предлагам да започваш!

Сандра измъкна цигара и Кейт й подаде кибрит.

— Срещнах го в курса по аеробика — започна младата жена. — Изглеждаше страхотно, направо като киноартист… Топли сини очи, разкошна руса коса… Заговорихме се…

— Какво ти разказа за себе си?

— Бил от Канзас. Имал майка и сестра, с няколко години по-голяма от него. Баща му починал рано. Растял като буйно хлапе, едва успял да завърши гимназия. На осемнадесет постъпил в армията…

— Продължавай.

— Винаги мечтаел да стане актьор. Уволнил се от казармата и дошъл тук, в Холивуд. Наел едно таванско апартаментче в Нортридж, записал се на курсове по актьорско майсторство, танци и аеробика, след това си намерил работа в някаква строителна фирма. Работел само до три. След това ходел на лекции.

— Какво ти хареса в него?

— Умееше да слуша — отвърна Сандра. — Никога преди това не бях имала истинско гадже. Баща ми не позволяваше да излизам с момчета. — В гласа й се появи горчивина. — Очевидно не искаше да давам на момчетата това, което беше запазил за себе си.

Кейт си представи картинката и почувства, че й прилошава. Нищо чудно, че Сандра е скочила в обятията на Джеймс — един солиден мъж, който предлага така желаната закрила. Да бъде за нея бащата, от когото е била лишена.

— Друго? — попита на глас тя.

— Отначало отивахме да пием кафе, сок… Такива неща. След курса… Говорехме за кино и телевизия. Нищо особено. Очевидно са ми липсвали приятели… Когато се омъжих за Джеймс, бях едва на осемнадесет…

Кейт напрегнато се приведе напред.

— Но Джеймс беше… Беше толкова… — Пръстите на Сандра започнаха да си играят с предната част на дрехата й. — Като изключим Джими, Томи беше единственото хубаво нещо в живота ми…

— Нима животът с Джеймс беше толкова тежък?

— Да — кимна с въздишка тя. — Всичко трябваше да е безупречно: най-вече облеклото ми. Бях длъжна да присъствам, да изглеждам добре, да си държа езика зад зъбите… Той и приятелите му пет пари не даваха за мен. Не ги интересуваше какво говоря, какво харесвам или не харесвам… Изобщо не допускаха, че мога да имам свое мнение.

— А Томи беше различен, така ли?

— Да — размърда се в стола тя. — Разговаряхме дълго, по цели часове… Станахме нещо като… като добри приятели. С него съм споделяла неща, за които не съм говорила с никой друг.

— Каза ли му за сексуалното насилие на баща си?

— Да — сведе поглед Сандра.

— Как го прие той?

— Каза, че човек, който е способен да стори подобно нещо с дъщеря си, не заслужава да мърси въздуха, който диша…

— А не обвини ли и теб?

— О, не! — гордо вирна брадичка тя. — Той ми вярваше!

— Кога се задълбочиха отношенията ви?

Сандра сви рамене и се закашля.

Кейт понечи да каже, че не бива да пуши, после се отказа.

— Моля те, Сандра, продължавай — меко промълви тя. — Справяш се чудесно!

— Започнахме да се разхождаме в парка… Лягахме на тревата и си говорехме. Един ден той ме целуна… — Гласът й потрепна и заглъхна.

— И?

— Беше хубаво…

— После?

— После… започнахме да натежаваме, нали знаеш… — Очите й избягваха лицето на Кейт. — Възбудата ни ставаше все по-неудържима…

— Къде го направихте за пръв път?

— В колата му, на задната седалка. Лежахме си на тревата, после изведнъж заваля… Смеехме се като луди, помня, че почти подмокрих гащичките си… Едва успяхме да се доберем до колата… Дрехите ни бяха подгизнали…

— Продължавай — настоя Кейт.

— Е, знаеш как става… Едното нещо води след себе си и другото…

— После? Какво стана след първия път?

— Започнахме да се виждаме в дома му…

— И го вършехте цели четири месеца без прекъсване?

— Не. Понякога ходехме на кино или да хапнем по един хамбургер.

— Как мислиш, Джеймс подозираше ли, че имаш любовник?

— Господи! — възкликна тя и без да се усети, добави: — Нали би ме убил! — Овладя се почти веднага и понечи да обясни: — Искам да кажа, че…

— Ясно. Не е нужно да се преструваш…

— Исках да кажа, че вероятно би ме убил…

— Разбирам — кимна Кейт. Не задълба по този въпрос, по-важно беше разказът на клиентката й да продължи. — Чувстваше ли се виновна?

— Знаех, че една омъжена жена не трябва да спи с други мъже — сви рамене Сандра. — Но с Томи ми беше добре. В същото време не лишавах от нищо Джеймс. Никога не съм му отказвала секс, нито пък каквото и да било друго.

Странен начин да обясниш интимните отношения със съпруга си, въздъхна Кейт.

— Добри ли бяха сексуалните ти контакти с Джеймс? — попита на глас тя.

Сандра не пожела да отговори и тя смени тактиката:

— Говорехте ли си за любов с Томи?

— Той казваше, че ме обича…

— А ти?

— Предполагам, че и аз го обичах…

— Не мислехте ли за брак?

Сандра видимо се обезпокои.

— Рядко говорехме по този въпрос… Той каза, че иска да се ожени за мен… Но аз му обясних, че Джеймс ще ми отнеме Джими и никога няма да ми даде развод.

— Откъде си знаела това? Питала ли си го?

— Да. Веднъж, след огромен скандал… Вече не помня за какво се скарахме. Казах му, че го мразя и искам развод.

— А той какво отвърна?

Сандра видимо пребледня.

— Изсмя се… Каза да подам молба веднага, нямало да ме спре… — В очите й изведнъж се появиха сълзи.

Кейт й подаде салфетка и търпеливо зачака.

— Държа се като истинско копеле! — подсмръкна Сандра. — Каза, че ако се махна по дяволите от живота му, ще ми даде много пари, далеч повече, отколкото предвижда предбрачният ни договор… — Гласът й се превърна в шепот. — Но в замяна поиска да му оставя детето си!

Господи, смаяно въздъхна Кейт. Повярва на тези думи безусловно, просто като си спомни поведението на Джеймс на онова парти. Същите думи излетяха от устата му и докато говореше с брат си.

— И това те изплаши, така ли? — попита тя.

— Да — въздъхна Сандра и избърса очите си. — Обясни ми най-подробно, че всички съдии на Лос Анджелис са в джоба му и никой няма да ми присъди детето.

— Това не е истина — спокойно рече Кейт.

— Така ли? — изненадано я погледна Сандра.

— Да. Просто се е опитвал да те изплаши.

— Мръсник!

— Разказа ли това на Томи?

— Не. Просто му казах, че нищо не може да се направи…

Освен ако не прибегнете до убийство, допълни в себе си Кейт.

— Слушай ме внимателно, Сандра — започна тя. — В закона съществува текст, според който заплахата да се отнеме детето от майката се счита за престъпление. Това е така нареченото устно насилие, което често е не по-малко опасно от физическото. Обикновено двете вървят ръка за ръка…

Сандра не каза нищо.

— Вече ти споменах за доктор Келси — отчаяно въздъхна Кейт. — Утре ще дойде да те види… Моля те да й разкажеш това, което сподели с мен. Всичко, Сандра!

— Добре — тихо отвърна младата жена, изведнъж заприличала на безпомощно дете.

— Утре ще продължим — изправи се Кейт и тръгна към вратата.

В офиса я чакаше телефонно съобщение от Франк. Не беше оставил нито адрес, нито номер за обратна връзка. Тя се почувства разстроена, но после си спомни за изричните инструкции, които беше дала на Мери. Никой във фирмата не трябваше да знае, че Франк вече е в Мексико. Може би липсата на номер за обратна връзка е добър знак. Кейт въздъхна и се помоли на Бога да открият Мария, преди да е станало твърде късно…