Мими Лат
Адвокати и престъпници (35)

35

Осъзнала се от изненадата на разкритията, Кейт започна да дава инструкции:

— Намери прислужницата на Д’Арси — извърна се тя към Франк. — Трябва ми свидетел на семейните скандали. Случаят може да се промени основно, ако се докаже, че Джеймс е имал грубо поведение към съпругата си.

— Самозащита? — вдигна вежди Франк.

— Може би, но ще бъде много трудно. Тезата за „горящото легло“ може да мине само в случай, че жената убива съпруга си сама, обхваната от ужас… Но не и когато наема човек за тази работа.

Вратата се отвори и в процепа се показа главата на Мери — секретарката на Кейт.

— Трябва да тръгваш — предупреди тя. — Време е за срещата с Абигейл д’Арси.

Петнадесет минути по-късно икономът я въведе в стаята на възрастната дама, която не намери за необходимо да си губи времето с поздрави.

— Научих, че правите постъпки за пускането на снаха ми под гаранция — вдигна глава тя.

— Да.

— Не желая да го правите.

— Страхувам се, че не ви разбирам — смръщи вежди Кейт.

— Не желая Сандра да се озове на свобода. Тя е убийца. Внукът ми вече няма нищо общо с нея.

— Госпожо Д’Арси…

Старата дама я спря с повелителен жест:

— Никога няма да й простя за това, което направи на сина ми!

Кейт потръпна от хладната омраза в гласа й.

— Моите уважения, но вие издавате присъда, преди да е приключило делото — отбеляза тя.

— А вие си спестете красноречието за репортерите и съдебните заседатели! — троснато отвърна Абигейл.

— Имах впечатлението, че искате да защитавам Сандра…

— Фактът, че тя има право на юридическа защита, не означава, че не мога да си направя някои заключения — рязко отвърна Абигейл. — От наученото досега съм твърдо убедена, че снаха ми е виновна.

— Не бива да правите заключения на базата на вестникарски предположения…

Тънките устни на Абигейл се разтегнаха в хладна усмивка.

— Подценявате ме, Кейт. Имам достъп до по-достоверна информация.

Кейт се почувства нервна. Нима някой шпионира в собствената й служба? От тази мисъл й стана зле. Кой би могъл да го направи? Може би Диксън, който има достъп до папките по делото… Но защо би го сторил? А може би тук е замесен самият шеф Франклин Манинг, чиито приятелски връзки с Абигейл и покойния й съпруг Уилям датират от десетилетия? Не, това е твърде малко вероятно, въздъхна в себе си тя. Тогава остава Чарлс… Той има ежедневни контакти с Абигейл. Но нима не би ме попитал направо? Объркването й беше пълно. Всеки от изброените би могъл да измъква информация за случая, но здравият разум изключваше подобен акт.

Очите й се спряха върху лицето на Абигейл.

— Ако ползвате услугите на някой, който наднича в папките по делото, това е грубо нарушение на юридическата етика! Ще бъда принудена да изразя решителен протест против подобен акт.

— Мила моя — изгледа я снизходително Абигейл. — Защо не се концентрирате върху защитата на снаха ми? Оставете моите източници на мира, те не ви засягат.

По дяволите, въздъхна Кейт и с мъка преглътна острите думи, които бяха на върха на езика й. За каква се мисли тази бабичка?! После си спомни, че има и друга цел на посещението си в този дом. Облегна се назад и направи опит да се държи дипломатично:

— Моята клиентка се оплаква, че подслушвате разговорите със сина й и му нареждате кога да ги прекъсне.

Гласът й беше равен и лишен от напрежение.

— Това е вярно.

Кейт изненадано я погледна. Беше очаквала, че старата дама ще отрече.

— Моля ви, не го правете повече. Ако не заради Сандра, то поне заради детето. То вероятно е доста объркано от това, което става. Баща му е мъртъв, полицията арестува майката пред очите му… Представяте ли си как е рухнало всичко, което съставлява света на едно дете?

Върху изненадващо гладкото лице на Абигейл се появи високомерие, ръката й царствено се повдигна.

— Искам да ме слушате внимателно, млада госпожице — рече тя. — Синът ми е мъртъв и за това трябва да благодаря на жена му. В резултат внукът ми действително е травмиран, но това съвсем не означава, че светът му е рухнал! — Гримасата й беше презрителна. — Напротив, той е щастлив, защото за пръв път в живота си получава достойни грижи и отношение. Докато беше жив, синът ми не пожела да се вслушва в съветите ми по отношение на детето. Той дори беше убеден, че тази жена е добра майка. Но сега нещата ще вървят така, както искам аз.

Абигейл замълча за няколко секунди, пое си въздух и продължи:

— Бях лишена от сина си, но това не означава, че ще бъда лишена и от внука си. Той ще получи най-добрата гувернантка и най-доброто образование. Джеймс-младши ще бъде отгледан така, както трябва да бъде гледан всеки член на семейство Д’Арси. И в този процес няма да се месите нито вие, нито който и да било друг!

Кейт с мъка се сдържа. Тази жена действително я изкарваше от кожата й.

— Трябва да ви напомня, че Сандра не е осъдена, а само обвинена — процеди тя. — И това означава, че е запазила всичките си права!

— Пет пари не давам за нейните права! — отсече Абигейл. — За мен е важен само малкият Джеймс, тъй като друг внук няма да имам!

Кейт изненадано я погледна. Откъде е толкова сигурна, че няма да има друг внук? Въздъхна и поклати глава, осъзнала, че така няма да стигне доникъде.

— Госпожо Д’Арси, искам да обсъдя с вас и един друг, изключително важен въпрос — смени темата тя. Поколеба се само за миг, после реши да продължи. И без това нещата се развиваха по неблагоприятен начин, едва ли й оставаше какво да губи. — Имате ли представа, че Джеймс е проявявал грубост по отношение на Сандра?

Възрастната дама леко се стресна, ръката й, с която в момента си наливаше чай, едва забележимо потрепна. Когато я погледна, в очите й се четеше хладна омраза.

— Не, разбира се! — отсече тя. — Това е поредната гнусна лъжа! Сандра ли твърди подобно нещо?

— Не — поклати глава Кейт. — Но аз имам сериозни основания да мисля, че е било именно така.

— Разговорът приключи — обяви Абигейл и махна по посока на вратата. — Можете да съобщите на Сандра, че ако продължава да разпространява подобни гнусни клевети, вероятно ще се наложи сама да ви плаща хонорарите!

— Госпожо Д’Арси…

— Моля ви, вървете си! — стисна устни възрастната дама.

Кейт се изправи и закова хладен поглед в лицето й.

— Искам да бъда разбрана максимално ясно, госпожо Д’Арси! — каза тя, а гласът й неволно се повиши с една октава: — Няма никакво значение кой ме е помолил да поема защитата на Сандра. Приех да бъда неин адвокат едва след като тя лично ме помоли за това. Което означава, че съм наета от Сандра, а не от вас или някой друг. В качеството си на такъв, аз ще защитавам нейните и само нейните интереси. Ако продължавате да се намесвате в разговорите между нея и детето, ще бъда принудена да внеса жалба в съда! — Напълни гърдите си с въздух и заби последния пирон. — А в случай, че успея да я освободя под гаранция, детето автоматически ще се върне при нея!

Разкривено от гняв, лицето на Абигейл най-сетне издаде годините й.

— Вън оттук! — задавено извика тя.

Кейт напусна имението разтреперана от гняв. В гърдите й се образува пулсираща топка. Тази старица си въобразява, че е Господ! Направи опит да се успокои, но успя да го стори едва след няколко минути. Гневът е непродуктивно чувство.

Подкара към затвора, от гърдите й се откърти тежка въздишка. Каква ирония е животът понякога! Преди дни, дори преди часове тя се чувстваше разстроена от факта, че е принудена да поеме защитата на Сандра. Честно си призна, че беше подходила към клиентката си с предубеждение — просто защото беше твърде млада, за да бъде съпруга на богат, но доста възрастен мъж, какъвто е бил Джеймс д’Арси. Но сега, открила някои подробности от миналото на Сандра, тя вече можеше да разбере стремежа й да свърже живота си със зрял мъж. А и тази коварна Абигейл! Как Сандра би могла да се справи с чудовище като нея?

Трябва да спечеля доверието й, въздъхна Кейт. Трябва да я накарам да ми разкаже за всичко, което е ставало в онзи богат дом.

Излезе на магистралата и изведнъж разбра, че е готова да се бори със зъби и нокти за Сандра. В душата й нарастваше убеждението, че ще намери начин да й помогне и да я отърве от желязната прегръдка на правосъдието.

 

 

Франк я откри по мобифона с новината, че докато двамата са били в Бейкърсфийлд, полицията е направила обиск в жилището на Сандра.

— Открили ли са оръжието? — попита Кейт.

— Не.

— Благодаря — кратко отвърна тя и прекъсна разговора. Това беше първата новина, която съобщи на Сандра в стаята за свиждане.

— Нали ти казах, че пистолетът изчезна? — сви рамене тя.

— Да — кимна Кейт. — Сега искам да поговорим за Бейкърсфийлд. Ходих там и разговарях с родителите ти.

— Сигурна съм какво са ти казали — вирна брадичка Сандра. — Че не искат да имат нищо общо с мен.

— За съжаление е така — въздъхна Кейт. — Ти беше абсолютно права.

Чертите на младата жена се разкривиха в презрителна гримаса.

— Представям си какви са ги надрънкали милите ми родители!

В поведението й пролича желание да прикрие наранената си гордост. Кейт ясно усети, че зад маската на безразличието пулсира болката. Очевидно това момиче се страхуваше да покаже колко е уязвимо. След срещата с тираничния Ед Дентън и покорната му съпруга, Кейт получи доста по-ясна представа за униженията, на които е била подложена тяхната дъщеря. И разбра как се е създала дебелата защитна обвивка в душата й. Всяко дете се нуждае от сигурност, от изолация срещу хората, които са длъжни да му дават закрила, но вършат точно обратното…

— Честно казано, останах с впечатлението, че майка ти е склонна да ни помогне… — започна тя, изчака реакцията на Сандра, която обаче остана с наведена глава. — Но тя изпитва ужас от баща ти… Все пак пожела да види снимката на Джими и остана доволна…

— Сигурно — сви рамене Сандра, без да вдига глава.

— Разговаряхме и с някои от твоите учители — смени тактиката Кейт. — Особено интересна се оказа госпожа Люис…

В очите на Сандра се промъкна сянка на безпокойство.

— От нея научихме, че си била подложена на сексуално насилие от баща си…

— Нямаш право да вършиш подобни неща! — скочи на крака Сандра и по лицето й изби необичайна руменина.

Униформената надзирателка разтревожено надникна през решетъчното прозорче. Кейт й направи знак да не се безпокои и посочи стола на Сандра.

— Имам право! — решително отвърна тя. — Като твой адвокат аз съм твърдо решена да те защитавам по най-добрия начин, а това означава да открия всичко за теб. Дори онова, което не желаеш да споделиш!

Тялото на Сандра гневно се размърда върху стола.

— Това вече е без значение, нали?

— Не съм много сигурна — въздъхна Кейт. — Надявам се, че ти ще ми разкажеш всички подробности…

— Но той се измъкна, нали? Никой не ми повярва!

— Да — призна Кейт, доловила горчивината в гласа на младата жена. — Наистина се е измъкнал, но все пак има хора, които са ти повярвали. Учителката и лекарката. А също и жената, която ти е дала подслон…

— И с нея ли се видя?

— Да. Праща ти сърдечни поздрави. — Не пропусна да отбележи как лицето на Сандра се смекчава и в чертите й се промъква някаква младежка безпомощност. — Моля те, разкажи ми! — прошепна настоятелно тя.

— Няма нищо за разказване! — Дебелата черупка обаче не хлопна на мястото си. Сандра скочи на крака и започна да шари из килията. — Бях десетгодишна, когато баща ми започна да идва в стаята ми… На дванадесет вече ме караше да правя секс с него…

Кейт потръпна от безжизнения й глас.

— А ти как реагира?

— Никак. Бях твърде уплашена. — Ръката й се размаха в безнадежден жест. — Години преди това той все се търкаше в мен, опипваше ме, уж случайно… Мама не забелязваше нищо. После започна да идва в банята, докато се къпех…

В гласа на младата жена се появи някаква особена твърдост, примесена с небрежност. Сякаш говореше за нещо съвсем в реда на нещата.

— Вратата не се заключваше… В тази къща ключовете бяха забранени. Той стоеше на прага, на лицето му се появяваше отвратителна усмивка… Понякога си вадеше члена и си играеше с него, докато ме гледаше… — Замълча, после изведнъж проплака: — Нямаш представа колко омърсена се чувствах!

— Съжалявам — прошепна Кейт. Имаше чувството, че всеки миг ще й прилошее. — Не се ли опита да кажеш на майка си?

Младата жена замръзна на място, гласът й прозвуча като плясък на камшик:

— Майка ми знаеше, но си мълчеше!

— Сигурна ли си?

Сандра кимна с глава.

— Един ден я нямаше и той ме накара да го направим на дивана в хола. Беше отгоре ми, аз стисках очи. Изведнъж чух някакъв шум и ги отворих. Тя стоеше на прага и ни гледаше. Дори се зарадвах. Сега ще види какво ме принуждава да върша, рекох си. И ще го спре…

Кейт въздъхна, доловила болката в гласа на момичето.

— И какво стана?

— Нищо. Изгледа ме така, сякаш аз съм виновна, после се обърна и излезе. По-късно изобщо не повдигна този въпрос, но аз останах с чувството, че не може да ме понася…

Кейт направи опит да си представи жената, която беше срещнала в Бейкърсфийлд. Какво ли й е минало през ума, когато е видяла мъжа и дъщеря си върху дивана? Как е останала да живее с такова чудовище? В душата й нахлу жалост, прииска й се на всяка цена да направи нещо за Сандра.

— Знаеш ли, четох в една книга, че повечето майки знаят за сексуалното насилие над децата си, но рядко предприемат нещо. Просто се чувстват безпомощни… А след това идва ред на омразата. По странен, бих казала дори перверзен начин, те мразят не мъжете, а дъщерите си, сякаш те са виновни…

— Май си е точно така — поклати глава Сандра.

— А ти си проявила голяма смелост, като си проговорила.

Сандра сведе очи към ноктите си, помълча, после въздъхна:

— Дълго време се страхувах да споделя това с когото и да било… Бях сигурна, че всички ще обвинят мен. После госпожа Люис и лекарката… — Гласът й потрепна: — Бяха толкова мили, за пръв път изпитах чувството, че някой ме разбира…

— Аз също те разбирам — промълви Кейт и горещо се помоли на Бога думите й да достигнат до сърцето на Сандра. — И ясно си представям как си се почувствала, когато са те върнали насила у дома, без да намерят доказателства на твърденията ти…

— Той стана още по-отвратителен! Още при първата възможност ме прикова към стената и изръмжа: „Нали ти казах, че няма кой да ти повярва?“.

— Мръсно копеле! — неволно се изпусна Кейт, помълча малко, после вдигна глава. — Тогава ли започнаха наистина сериозните лъжи?

— Предполагам — сви рамене Сандра. — Това беше единственият начин да им го върна… Започнах да крада пари от джобовете им, продавах разни вещи. Знаех, че трябва да се измъкна, преди да… — Гласът й потрепна и заглъхна.

— Преди да го убиеш, нали? — довърши мисълта й Кейт. Не я обвиняваше, беше изцяло на нейна страна. Родителите трябва да закрилят децата си, а не да ги насилват.

— Нещо такова — сви рамене младата жена, отправила поглед в стената. — Но тя трябваше да ми помогне, нали?

— Може би се е страхувала…

— Все тая! — гневно извика Сандра. — Майката трябва да закриля детето си! Аз бих убила всеки, който се опита да нарани Джими!

Какво ли е ставало между нея и Джеймс, запита се Кейт. Дали сега не е времето да попитам, докато предпазната черупка все още е вдигната? Беше дълбоко убедена, че трябва да научи всички подробности, колкото и ужасни да са те. В противен случай не би могла да защитава това момиче в съда.

— А как се държеше Джеймс с теб и детето? Проявяваше ли склонност към насилие?

Върху лицето на Сандра сякаш се спусна плътен воал.

— Не разбирам какво искаш да кажеш…

— Сандра, опитвам се да ти помогна! — прошепна Кейт. — Моля те, помогни ми и ти! Трябва да зная дали е бил груб с теб…

— Не мога да отговоря на този въпрос — отвърна младата жена и се извърна към стената.

— Не можеш или не искаш?

— Остави ме на мира! Достатъчно мръсотия разровихме за един ден!

— Разговарях с градинаря — подхвърли Кейт, сякаш не беше чула последните думи. — Той е чувал крясъците на Джеймс, виждал е синини по лицето ти.

Сандра мълчеше.

— Настоявам да чуя истината! — повиши тон Кейт.

— Нафукана адвокатка! — избухна Сандра. — Можеш да настояваш каквото си искаш, но нищо няма да получиш!

Мигът беше прекалено критичен за проява на нерви и Кейт добре го съзнаваше.

— Ако си била малтретирана от Джеймс и по тази причина си го убила, това ще бъде солиден мотив за защитата ти!

Сандра се завъртя към нея, в очите й блестеше ярост.

— И ти си като всички останали! — изкрещя тя.

Кейт остана смаяна от силата на омразата, която се излъчваше от тази жена.

— Не те разбирам… — объркано промълви тя.

— Мислиш, че след като ме е малтретирал, аз съм била длъжна да го убия!

— Просто ти обяснявам нещата от гледна точка на закона.

— Не съм убила шибания си съпруг и вече ми писна да го повтарям!

Той е мъртъв, защо би искала да го прикрива, запита се объркано Кейт. Страхува ли се от нещо? Не знаеше дали може да й повярва, особено след доказателствата за многобройните й лъжи. Тръсна глава и се стегна. Все още не беше разказала на клиентката си за току-що приключилата среща с Абигейл и за скандалния й край. Напълни дробовете си с въздух и започна.

— Мръсна кучка! — избухна Сандра, едва изчакала края на историята. — Мразя я! — После изведнъж избухна в сълзи. — Знаех си аз! Знаех си, че ще се опита да ми отнеме детето!

— Чувствам се ужасно, Сандра — погледна я съчувствено Кейт. — Но за момента Джими е добре. Знаеш, че никак не се обичаме с Абигейл, а и едва ли имаме друг избор по отношение на детето. Ти не би искала да го приемат твоите родители, нали? Особено след като знаеш какъв е баща ти и как му се покорява майка ти…

— Но аз бях момиче… — прошепна Сандра и изтри сълзите си с юмрук.

— Това не означава, че детето ти ще бъде в безопасност — поклати глава Кейт и й подаде книжна салфетка. — Знаеш, че има различни форми на физическо насилие.

Сандра си издуха носа в салфетката и попита:

— Тогава какво да правя?

— Първо ще трябва да те измъкнем оттук — отвърна Кейт, забелязала как булото на отчуждението се връща върху лицето на клиентката й. Много й се искаше да я притисне за Джеймс, но си даде сметка, че моментът едва ли е подходящ. По-добре да изчакам, рече си. И утре е ден. — Трябва да се връщам в кантората, Сандра — въздъхна тя. — Утре пак ще поговорим. Мисля, че при създалите се обстоятелства ще е най-добре да поискаме отлагане на предварителното следствие.

— Не! Вече ти казах: никакво отлагане!

Кейт отчаяно поклати глава. Отказът на Сандра означаваше, че времето й за подготовка намалява драстично. А и основният проблем си оставаше: тя не беше наясно как ще я защитава, без да знае какво точно е ставало между нея и Джеймс.