Мими Лат
Адвокати и престъпници (19)

19

Кейт се озърташе сред хората, събрали се в зала „Уестсайд“ на хотел „Сенчъри плаца“. Обикновено очакваше с интерес политическите събрания, но този път не беше така. Просто не можеше да се отърве от мисълта, че Чарлс заминава за Ню Йорк в компанията на Ан.

Спря един от преминаващите келнери и взе от подноса му чаша вино, третата поред за вечерта. Май искам да се напия, помисли си мрачно тя. Но алкохолът предизвикваше вцепенение, което й беше приятно. Освен това облекчаваше болката в наранената й душа, помагаше й да запази леката усмивка на лицето си.

Усети нечий поглед и вдигна глава. Срещна очите на Андрю Стюарт, който я гледаше втренчено. В следващия миг той вече си пробиваше път към нея, тя отново отбеляза приятното му лице и стройното тяло, облечено в безупречен костюм. Ходи като спортист, помисли си тя. И без съмнение е такъв. За това свидетелстваха широките му рамене и тесният таз.

Отпи глътка вино и установи, че сърцето й ускорява ритъма си. Отдавна не беше изпадала в положението да харесва друг мъж, освен Чарлс. Но защо пък трябва да е точно този? Ако искам да забравя предателството на Чарлс, в тази зала има десетки други интересни мъже. Нямам желание да навлизам в запазения периметър на Лорин…

— Извинете — прекъсна мислите й Андрю, хвана лакътя й и ловко започна да маневрира сред навалицата. Когато се отдалечиха достатъчно, той се наведе над нея и прошепна: — Най-сетне ви открих…

— И какво от това? — вдигна глава Кейт. С лека изненада установи, че я облива приятна топлина, вероятно предизвикана от докосването му.

Дългите му пръсти хванаха рамото на минаващия край тях сервитьор и свалиха две чаши вино от подноса.

— Това е за вас — подаде й едната той.

— Вече си имам — показа му чашата в ръката си Кейт.

— Добре де, изпийте я и вземете тази — усмихна се той.

— Струва ми се, че вече пих достатъчно. Чувствам се леко замаяна…

— Това е добра новина.

— Означава ли това, че искате да ме напиете, господин Стюарт?

— Ако виното ще ви направи по-благосклонна към поканата ми за вечеря, настоявам да опразните тази чаша. — Сините му очи блеснаха. — И ви моля да не ме наричате „господин Стюарт“, тъй като това ме възбужда…

— Ще се опитам да не забравя — усмихна се Кейт.

— Може би действам прекалено директно?

— Добър въпрос. Но от известен адвокат като вас едва ли може да се очаква друг начин на поведение…

— Моля ви, кажете, че ще вечеряте с мен! — настоя той.

— Мислех, че се виждате с една от моите приятелки…

— Ако говорите за Лорин, отговорът е да, но нищо сериозно.

— Аз пък останах с обратното впечатление — погледна го внимателно тя.

— Излизахме няколко пъти и толкоз. Нищо сериозно.

Дали и Лорин мисли така, запита се Кейт. Още във факултета тя сменяше партньорите си със завидна лекота, просто защото никой мъж не успяваше да я заинтригува. Но дали това правило важи и за този разкошен мъж? Тръсна глава и каза:

— Може би друг път… Тази вечер вече имам ангажимент. — Хвърли поглед към часовника си и добави: — Ще ме извините, нали?

— О, не! — простена Андрю. — Този номер вече ми го приложихте веднъж!

— Трябва да проведа един телефонен разговор.

— Но обещавате да се върнете, нали? — Усмивката му беше почти умолителна.

— Добре — засмя се тя. — Обещавам.

Обърна му гръб и се насочи към дамската тоалетна, където имаше телефонен автомат. Някъде в ранния следобед беше успяла да плъзне една бележка на Чарлс, в нея го предупреждаваше, че ще го потърси в седем часа.

Краткият разговор с Андрю й помогна да се съвземе, вече се чувстваше достатъчно стабилна. Болката стихна, на нейно място се появи радостното нетърпение. Моля те, Господи, безгласно въздъхна тя. Дано всичко да е било грешка или просто недоразумение! Не искам той да пътува за Ню Йорк с жена си!

Чарлс вдигна още на първото позвъняване.

— Ало? — В гласа му се долавяше нетърпение.

— Аз съм…

— Как върви коктейлът?

— Добре, пълно е с народ…

— Аз пък все още работя — въздъхна той. — Разчистих едната страна на бюрото, но купчината върху другата е все така огромна!

— Остави я за утре — подхвърли с преднамерена небрежност Кейт. — Искам да поговорим, Чарлс… Тази вечер.

— Не мога — въздъхна той. — Току-що позвъни Уорън. Налага се веднага да отлетя за Ню Йорк…

Името на Уорън Торнтън — президент на „Съни индъстриз“, я накара да застане нащрек.

— За Ню Йорк? — В долната част на корема й се образува болезнена топка.

— Да. Изглежда управителният съвет не приема нашата схема за бъдещите покупки на компанията… Уорън мисли, че ще мога да ги убедя…

— Кога ти го каза?

— Само преди два часа и точно в това е проблемът… Ще трябва да летя още тази вечер.

— Тази вечер?

Значи няма намерение да признае, че ще пътува с Ан, помисли си тя и неволно докосна фибата с брилянти, която беше получила подарък от него, символ на обичта им…

— Зная, че искаш да поговорим — прошепна той и в гласа му се появи топлота. — Липсваш ми… Последните няколко седмици са трудни и за мен… — Помълча в очакване на отговор, после продължи: — Животът и на двама ни се усложни след смъртта на Джеймс… Изгубих най-добрия си приятел точно в навечерието на важната сделка със „Съни“… Уорън обаче няма да позволи на никой друг да поеме нещата…

Пак очаква съчувствие, въздъхна Кейт. Но този път няма да го получи…

— Кейт, там ли си?

— Да, Чарлс.

— Помислих, че връзката е прекъснала — промърмори той, прочисти гърлото си и продължи: — При други обстоятелства бих те взел със себе си, но сега това е невъзможно… — Нова пауза, после в гласа му прозвуча недоумение: — Чуваш ли ме, Кейт?

— Да, Чарлс — тихо отвърна тя.

— Защо тогава мълчиш? — попита с леко раздразнение той. — Имам чувството, че си говоря сам!

— Трябва да те видя тази вечер, Чарлс. Дори само за един час… — „Защо му се моля, господи?“

— Аз също изгарям от нетърпение да се видим, скъпа… Моля те да проявиш малко търпение. Ако хвана нощния полет, ще свърша бързо с Уорън, ще говоря на заседанието на управителния съвет и веднага се връщам…

Да върви по дяволите, гневно въздъхна Кейт. Прекрасно знаеше, че Уорън е тук, в Калифорния, и възнамерява да остане за уикенда. Само преди няколко часа беше разговаряла с него. Добре, ще му дам един последен шанс, реши тя.

— Сега е седем — проговори в слушалката тя. — Можем да се видим за малко и пак да хванеш нощния полет. Готова съм лично да те закарам на летището…

Кажи да, Чарлс, помоли се безгласно тя. Кажи да, в името на Бога!

— Ако е толкова важно, защо не говориш сега?

— Не искам по телефона.

— Исусе! Очаквах да проявиш някакво разбиране!

— Нима забравяш, че аз бях жената, която обичаш и за която искаш да се ожениш? — повиши тон Кейт. — И въпреки това не искаш да ми отделиш един мизерен час?

— Кейт, не зная какво ти става, но тази вечер просто ми е невъзможно! Невъзможно, разбираш ли?

— Сбогом, Чарлс! — отвърна тя и затръшна слушалката. Малко преди това успя да долови гневния му вик: „Кейт!“.

Огледа се и с облекчение установи, че дамската тоалетна е пуста. Трепереше от нерви, радваше се, че никой не е чул думите й. Господи, как смее да ме лъже така?! Очите й механично пробягаха по отражението й в огледалото. Майната ти, Чарлс! Прекалено дълго ти позволявах да си играеш с мен! Е, сега вече ще видиш! Сложи малко парфюм на китките си, поправи червилото и се върна обратно сред гостите.

Андрю се беше облегнал на бара близо до изхода.

— Наистина се върнахте! — извика той и лицето му светна от задоволство.

— Нали обещах — хладно го изгледа тя, после побърза да окачи на лицето си любезна усмивка. — Та докъде бяхме стигнали?

— Помолих ви да вечеряме заедно, но вие казахте, че вече сте ангажирана…

— Ангажиментът ми току-що отпадна — обяви тя. — Но няма да говорим за случая Д’Арси, нали?

— Обещавам — широко се усмихна той. — Къде бихте желали да отидем?

— Всъщност изобщо не съм гладна — излъга тя. — Хапнах доста от ордьоврите, които поднасят тук… — Не искаше да признае на този красив мъж, че е разстроена и й се повдига дори само при мисълта за храна. — Бих предпочела да се раздвижа физически…

— Това ми е специалността! — ухили се широко Андрю.

— Какво намеквате? — сви вежди тя. — Нима искате да се възползвате от мен?

— Напротив — отвърна той. — Надявах се вие да пожелаете да се възползвате от мен!

Беше ред на Кейт да се разсмее.

— Имах предвид съвсем друго — рече тя. — Партия тенис или малко бягане по плажа…

— Не предполагах, че обичате джогинг — изненадано я погледна той.

— Обичам го, при това много. Помага ми да си запазя ума… — Ръката й махна към официалната рокля. — По шорти се чувствам далеч по-удобно, отколкото в тези дрехи…

— Тогава да тръгваме — остави чашата си той. — Аз самият тренирам няколко пъти седмично и държа екипа си в колата. Къде искате да потичаме?

— На брега край дома ми. Живея в Санта Моника.

След което веднага прехапа устни. Но какво правя, господи, запита се тя. Почти не познаваше този човек, който на всичкото отгоре открито я сваляше…

— Хей! — изгледа я внимателно той, очевидно прочел мислите й. — Какво по-невинно от малко джогинг?

— Правилно — усмихна се тя. — Да вървим.

Той я хвана за ръка и я поведе към ескалаторите. След миг бяха навън. Кейт откри колата си съвсем наблизо.

— Ще карам след вас — подвикна Андрю и се насочи към дъното на паркинга.

Не след дълго пристигнаха пред къщата на Кейт в Санта Моника. Андрю паркира ловко до нея, после изскочи и изтича да й отвори вратата. Тя влезе във вестибюла и щракна осветлението, после се насочи към терасата и дръпна плъзгащата се врата.

— Прекрасно е! — пристъпи след нея Андрю и подсвирна от възхищение.

Тя махна с ръка към вградения шкаф в коридора.

— Там има чисти хавлии, вземете каквото ви трябва…

Влезе в банята и няколко минути по-късно се появи отново, облечена в широк анцуг от тънка памучна материя. Андрю я чакаше по жълта фланелка и къси черни гащета. Мускулестите му крака бяха обсипани с къси руси косъмчета. Излязоха навън и се насочиха към мократа ивица пясък — единствената следа от скорошния прилив.

С изненада научи, че в семейството на Андрю са израснали осем деца.

— Едно типично многолюдно семейство на добри католици — усмихна се той след краткия разказ за детството си, прекарано в долината Сан Фернандо. Майка му била домакиня, заета изцяло с отглеждането и възпитанието на децата, баща му работел в завода на „Дженерал Мотърс“, разположен в околностите на Ван Найс. Андрю бил първото дете от семейството, успяло да завърши колеж. Кейт изведнъж го почувства по-близък, вероятно защото престана да мисли за него като за нехранимайко от богато семейство…

— Моят баща умря, когато бях на осем години — кой знае защо каза тя.

— Съжалявам — хвърли й състрадателен поглед той.

— Това е доста силен удар за едно дете — сви рамене тя. — Мама се омъжи за втори път, когато бях на десет… Така и не успях да обикна втория си баща. След това се родиха двамата ми братя, но и с тях не станах близка… Контактувах единствено с мама… Аз също бях първото дете от семейството, завършило колеж… Но бях принудена да напусна дома, тъй като вторият ми баща не одобряваше това…

— А майка ви?

— Тя беше на моя страна, но не смееше да му се противопоставя… — По лицето на Кейт пробяга гримаса. — А когато се записах в юридическия факултет, и двамата ме обявиха за луда!

Той се засмя:

— Но сега положително се гордеят с вас, нали? Зная, че е така, нашите ще се пукнат да се хвалят с мен…

Тя замълча, очите й се сведоха към пясъка. Измина няколко крачки, после кимна с глава:

— Ако беше жив, баща ми наистина щеше да се гордее с мен… — Мисълта за баща й неволно я върна към Чарлс и неговото предателство. Във въздишката й прозвуча болка. — Хайде, няма ли да започваме?

Затичаха един до друг. Темпото определяше Кейт. Предпочете широката крачка, вместо обичайното за джогинга леко и разтоварващо бягане. След няколко минути дишането им влезе в ритъм, дълбоко и равномерно. Кейт не се щадеше, скърцането на кецовете и дишането им дълго време беше единственото нещо, което чуваха. Тя бягаше бързо, не й се искаше Андрю да намалява темпото заради нея. Бягаше с отчаяна решителност, сякаш да се прочисти от натрупаната в душата й отрова. Всяка крачка придружаваше с безгласно проклятие. Нещастен лъжец, крещеше на Чарлс Римън тя. Мразя те! Но повече мразя себе си, защото ти повярвах! Ех, защо ми трябваше да се захващам с женен мъж!

До момента, в който Чарлс каза, че би искал да я вземе със себе си, Кейт все още се надяваше да получи разумно обяснение за пътуването на Ан до Ню Йорк. Нещо от сорта на внезапно починал роднина или бог знае какво… То едва ли щеше да оправдае резервацията на младоженския апартамент в хотела, но тя беше готова да повярва на всяко разумно оправдание…

Защо не успя да запази нивото в нашите отношения, запита се горчиво Кейт. Защо не ми каза истината? Тя положително нямаше да ми хареса, но поне щях да го уважавам за откровеността… Но не! Предпочете да лъже, да измисли тази среща с Уорън Торнтън, да й хвърли в лицето лицемерните си съжаления, че не могат да пътуват заедно… Усети как очите й се насълзяват. Затича още по-бързо, сякаш искаше да прогони от съзнанието си Чарлс и задушаващото чувство на безсилен гняв…

Така изминаха почти три километра, после Кейт изведнъж спря. Сърцето блъскаше в гърдите й като чук, въздухът излиташе от дробовете й с болезнен съсък. Анцугът й се оказа подгизнал от пот.

— Предаваш ли се? — подразни я Андрю.

— Сигурно е от виното — задъхано призна тя. — Ще се наложи да спра…

Направиха няколко упражнения за разкършване и затичаха обратно, вече доста по-бавно. Скоро преминаха в ходене, придружено с нова серия упражнения за разхлабване на мускулите. Плажът беше пуст. Кейт спря и се наведе напред с отпуснати ръце. Чувстваше се напълно разглобена.

Андрю сложи ръце на кръста и направи няколко завъртания. Когато тя се изправи, лицето му беше на сантиметри от нейното.

— Ще ми простиш за това, Кейт — прошепна той. — Но просто не мога да сторя нищо друго… — Здравите му ръце я притеглиха до разгорещеното тяло, устните му се впиха в нейните.

Прониза я изгаряща топлина, тя позволи на тялото си да се притисне в неговото, отчаяно поиска да забрави за Чарлс и болката, която й причини.

Но нещо вътре в нея я спря, ръцете й го отблъснаха. Стори го толкова рязко, че той изгуби равновесие и се просна на пясъка, повличайки и нея. Устните му отново се впиха в нейните, оставяйки я без дъх. Този път тя отвърна на целувката, телата им се сляха във вечната химическа реакция на природата…

— Искам да те любя! — тихо прошепна той, а устните му се плъзнаха по шията и раменете й.

Думите му достигнаха до съзнанието й някъде отдалеч, бледи и недействителни. О, господи! — проплака душата й. Защо ме излъга Чарлс?! Прониза я остра болка, но тя направи опит да я прогони и да се концентрира към мъжа, който я стискаше в прегръдката си. Това ли искам, запита се Кейт. Страст и нищо повече? Защо пък не, въздъхна примирено тя. Това може би ще прогони болката…

Твърдите му мускули я притискаха здраво, ръката му бавно се плъзна под влажния екип. По гърба й пробягаха тръпки на възбуда, ръката й докосна гърдите му…

Той се отдръпна за миг, очите му надникнаха в нейните.

— Още когато те целунах, знаех, че ще бъде толкова хубаво — прошепнаха едва чуто устните му.

А тя осъзна, че независимо от това, което изпитва в момента, утре ще се чувства отвратително. Въпреки това нямаше желание да спре…

— Нека да остана при теб! — опари я дъхът му.

— Само за тази нощ, за да видиш какво можеш да получиш от мен?

— Да — кимна той, скочи на крака и й подаде ръка. — Тази нощ няма да мислим за нищо друго…

 

 

Застана под душа, затвори очи и подложи лицето си на струята. Настоя да се къпят отделно и се почувства малко глупаво, но Андрю го прие, без да му мигне окото. Съзнаваше, че освен Чарлс има и достатъчно други причини да не си позволява интимност с този мъж. В крайна сметка Андрю е адвокат на Томи Бартоломю по наказателно дело и интересите на клиента му с положителност ще се различават драстично от интересите на Сандра д’Арси… Но тази вечер Кейт просто отказваше да мисли рационално.

Ще се справя, рече си тя. Ще успея да издигна висока стена между работата и удоволствието. Имам право на това! Желае ме един красив и представителен мъж, който тръгна с мен, въпреки че можеше да получи компанията на практически всяка жена от онова парти…

Подсуши се, среса косата си и облече копринена нощница. Върна се в спалнята и угаси осветлението, тъй като навън имаше пълнолуние и сребърните лъчи хвърляха достатъчно светлина в тихата стая.

Разнесе се тихо почукване, после на прага се изправи Андрю и сърцето й ускори ритъма си. Беше гол, само с една кърпа около слабините. Тялото му наистина беше безупречно.

Пристъпи към леглото, отпусна се до нея и я прегърна. Сякаш това беше най-естественото нещо на света. После се отдръпна и в очите му светна желание.

— Толкова си хубава!

Тялото й неволно потръпна, пръстите й погалиха ръката му. Напрежението все още я сковаваше.

— Потичахме добре — рече.

Той се наведе и я целуна, прегръдката му стана още по-здрава.

— Така е по-добре — промърмори. После вдигна глава, усетил как тялото й се сковава. — Какво не е наред?

— Нищо — колебливо отвърна тя. — Просто съм нервна…

— Не се страхувай от мен — прошепна той и целуна косите й. После й помогна да се изправи и я отведе до прозореца. — Виж каква луна. — Застана зад нея и устните му нежно докоснаха тила й.

Тялото й отново потръпна. Искаше да изключи разума си, да се остави на вълните на удоволствието. Толкова е хубаво! Имам нужда от нежност, от гальовно докосване…

— Кейт, не излизаш от мислите ми — прошепна той. — Сякаш си ме омагьосала…

— Сигурно съм бърчила нос повече, отколкото трябва — усмихна се тя. Беше доволна да усеща миризмата на здравото му тяло, да се отпуска в силните му ръце. Но най-много я радваше тактичността, която прояви…

— Обещавам да спра, когато кажеш, но искам да те любя до полуда! — прошепна той.

Тя се извърна с лице към него, очите й пробягаха по красивото му лице.

— Това ми харесва…

Устните им се сляха в пламенна целувка, тя потръпна и осъзна, че се връщат към леглото.

Андрю се отпусна до нея, пръстите му започнаха да се плъзгат по контурите на лицето и гърдите й с влудяваща нежност. Очите й се насълзиха, тялото й отново потръпна.

— Аз не…

— Тихо! — сложи пръст на устните й той. — Никакви думи, никакви обяснения! Сега сме само двамата, аз и ти… — Устните му докоснаха гърлото й, после ръцете му се плъзнаха под голия й гръб.

Тя се изви като дъга, гърдите й се притиснаха в него.

— Толкова си хубава! — Бузата му докосна гърдите й и устните им отново се сляха.

Езикът й се плъзна в устата му, той простена, ударите на сърцето му се сляха с нейните. Тишината ги обграждаше отвсякъде, тя усещаше как възбудата й взема връх и всичко се разтопява в нея. Останаха единствено ръцете му, устните му, стегнатото му тяло… Докосвай ме, обичай ме, накарай ме да забравя, безгласно проплака тя и зарови пръсти в русата му коса, станала бяла под лунните лъчи.

Усети натиска на гладките му мускули, в слабините й нещо помръдна. Ръката й се плъзна надолу и обхвана възбудата му през тънката материя на кърпата. Чувството за нереалност се усили, като насън… Езикът му пробяга по зърното на гърдата й и то щръкна от възбуда. Устата му го покри, зъбите леко захапаха. Тялото й се разтърси.

Той отметна полите на копринената нощница и се притисна в голата, гладка като алабастър кожа. Ръката му се плъзна надолу, към влажната й пламнала женственост, която трепетно го очакваше. За миг замръзнаха неподвижно, сякаш увиснали във въздуха. Езикът му пробяга по ребрата й, дланта й усети могъщите пулсации на члена му, скрит под тънката материя на презерватива. Устата му се насочи надолу, към слабините й, от нейната излетя възбудено стенание, ноктите й потънаха в раменете му.

Той взе в длан ръцете й и ги вдигна високо над главата. Другата му ръка се плъзна под таза й и рязко го вдигна нагоре. В следващия миг потъна дълбоко в нея, телата им се сляха.

— Толкова много те искам! — прошепна задавено той, докато тялото му работеше като машина, на бавни и дълбоки тласъци. Бедрата й неволно се повдигнаха, следвайки ритъма на таза му, миг по-късно вече се сключиха около кръста му.

Темпото се усили, мускулите в слабините й започнаха да се свиват и разпускат в очакване на върховния миг. Тялото й се разтвори, сякаш искаше да го погълне. И този миг скоро настъпи. Тя издаде тих писък и цялата се разтърси. Не можа да се успокои дори когато го чу да пъшка, а семето му опари вътрешностите й. После я обзе чувство на невероятно спокойствие.

Времето течеше, но Кейт не можеше да заспи. Обърна се, внимателно отмести ръката на Андрю от рамото си и безшумно се измъкна от леглото. Не съжалявам, помисли си тя, докато бавно пристъпваше към прозореца. Исках да ме люби… Вдигна глава към звездите, от гърдите й се изтръгна тежка въздишка. Къде ли е сега Чарлс? Дали изобщо се сеща за мен?

 

 

— Опитайте още веднъж! — нареди на телефонистката Чарлс. Говореше тихо, с ръка пред устата си. През полуспуснатите капаци на прозорците се промъкваше сивата светлина на нюйоркското утро. Водата в мраморната баня спря. Това означаваше, че Ан всеки момент ще се появи.

Насреща отново се включи телефонният секретар на Кейт и той гневно затръшна слушалката. Къде ли се намира в този късен час, по дяволите?