Мими Лат
Адвокати и престъпници (16)

16

Интеркомът зажужа и Кейт натисна бутона.

— Би ли отскочила до мен? — разнесе се гласът на Чарлс. — Искам да поговорим.

— Разбира се — отвърна тя, надявайки се най-после да разбере защо не са се виждали от Каталина насам. — Имам да проведа един телефонен разговор и веднага идвам…

Няколко минути по-късно затвори вратата зад гърба си и седна на стола пред бюрото му.

— Слушам те.

— Ще обсъдим един строго поверителен въпрос — започна той, отмести хартиите встрани и я погледна в очите. — Не искам да го свързват с нас, особено след като го надушат репортерите…

— Разбирам.

Тя внимателно огледа красивото му лице, питайки се откъде изскочи тази тайнственост. Очевидно нямаше предвид отношенията помежду им, още повече че през последните дни такива просто нямаше.

— Нали ти казах, че Сандра има връзка с някакъв строителен работник? Сега обаче може да се окаже, че този малък флирт е бил нещо далеч по-сериозно. По всяка вероятност полицията разполага с улики срещу Томи Бартоломю и ще го обвини в убийството на Джеймс.

— Ясно.

— Нещата са доста неприятни — продължи той. — Разговарях с Абигейл д’Арси. Стигнахме до заключението, че Сандра не бива да говори с полицията без присъствието на адвокат.

— Правилно — кимна Кейт. — Но защо едва сега?

— Никой не предполагаше, че ще отвори проклетата си уста — въздъхна Чарлс и поклати глава. — А тя тъпо настоява, че нямала какво да крие… Не е от лесните, проявява доста голямо твърдоглавие. Предупредих я да престане да се среща с този младеж, но тя го прие предизвикателно…

Кейт извика в съзнанието си образа на младата вдовица, която беше виждала няколко пъти след смъртта на Джеймс. Беше от сорта, който положително би казал „да“ на всеки мъж с пари, но дали е способна на убийство? При това на хладнокръвно, предварително планирано убийство? Защото смъртта на Джеймс едва ли можеше да се причисли към престъпленията от любов…

— Имаш ли информация, която те кара да мислиш, че полицията я подозира? — попита на глас тя.

— Не — призна той. — И се надявах, че ти може би ще откриеш нещо от тоя сорт…

— Ще се опитам.

— Абигейл се тревожи за шума, който ще се вдигне… Нещата изглеждат доста зле, дори ако се окаже, че Сандра няма нищо общо… Мога да си представя заглавията на първа страница: „Младата съпруга поддържа романтична връзка с убиеца на мъжа си“, или нещо от тоя сорт. Няма да е никак приятно…

— Наистина — кимна тя.

— Във всеки случай Абигейл д’Арси иска ти да поемеш юридическото представителство на Сандра — погледна я в очите Чарлс.

Кейт неволно въздъхна. Нима той е забравил колко е претрупана?

— Много съм поласкана, Чарлс — рече. — Но нали знаеш, че работя по няколко изключително тежки случая? — В очите й се появи укор. — В момента трима от най-солидните ти клиенти са следствени. Единият за промишлен шпионаж, вторият за търговия с поверителна информация, а третият — за незаконно изхвърляне на токсични отпадъци. Не мислиш ли, че е по-добре да се концентрирам върху тези дела?

Чарлс стана, заобиколи бюрото и се облегна на ръба срещу нея.

— Всичко това е вярно, мила — въздъхна той. — Но аз също съм претоварен и наистина имам нужда от помощта ти за Сандра. Не можеш ли да прехвърлиш част от работата на някой от отдела?

— Разбира се, че мога! — отвърна тя, малко по-остро от необходимото. — Но ти и Франклин настоявахте с определени клиенти да работя лично… А Сандра очевидно има нужда точно от лично отношение. Не пискам срещу претоварването, но всяко нещо си има граници! — Главата й леко се поклати. — Между четири часа сън в денонощие и никакъв сън все пак има съществена разлика, нали?

— На мен ли го казваш? — въздъхна Чарлс. — Виж какво ще те посъветвам… Потърси някой на хонорар, поне на първо време…

— Господи, Чарлс — усмихна се тя. — Аз нямам време да дишам, а ти ми говориш да се занимавам с търсене на обяви по вестниците…

— Обади се на онзи ловец на мозъци, с когото работихме няколко пъти.

— Това пак означава да провеждам интервюта с кандидатите — поклати глава Кейт. — Часове изгубено време, които за съжаление нямам…

— Направи каквото можеш. Окей?

Тя въздъхна. Имаше и друга причина да не иска допълнителна работа — техните лични отношения, които май отиваха в глуха линия.

— Зная, че искам твърде много от теб — промълви той, после ентусиазирано добави: — Но представяш ли си какво може да изскочи от всичко това? Ако се заведе дело срещу Бартоломю и излязат наяве връзките му с вдовицата, това ще бъде страхотна сензация! Няма да е зле, ако снимката ти е на първа страница и раздаваш интервюта за телевизионните канали! Подобна реклама ще е много полезна за амбициите ти в политическо отношение, при това безплатна!

— Това са първите думи, които ми харесват откакто съм тук — усмихна се тя, представила си ясно какво би й донесла шумотевицата около този случай.

— Има и друго — продължи Чарлс. — Полицията може да обвини Сандра в съучастие. Ако се стигне до съдебен процес, хонорарът за защитата й ще възлезе на неколкостотин хиляди, а може би и на милион долара. Абигейл вече обеща да поеме разноските. А ние не можем да си позволим да изпуснем толкова много пари, просто ей така…

— Не зная — поколеба се тя.

— Кейт, в рамките на месец-два „Манинг & Андерсън“ ще избере своя нов старши партньор… Ако поемеш Сандра, това ще ти даде допълнително предимство пред Лорин… Не забравяй, че Сандра все пак е Д’Арси! — Усмивката му беше топла и едновременно с това убедителна. — А старшите партньори трябва да покажат, че притежават достатъчно качества да носят тлъсти хонорари на фирмата и на самите себе си, нали? Не бива да се отказваш от нещо, което носи очевидни облаги за всички в тази кантора…

Двойствеността на посланието никак не й хареса. Ако искаш това, направи онова… Замисли се, очите й се насочиха към небостъргачите на Сенчъри билдинг отвъд прозореца. Залогът е голям. На карта е поставено не само нейното бъдеще, но и това на Сандра…

Докато беше прокурор, нещата изглеждаха прости и ясни: работи за държавата и от нейно име се бори жертвата на съответното престъпление да получи възмездие. В частната практика обаче нещата не изглеждаха толкова категорични. Адвокатът по наказателни дела често защитава човек, който е виновен. Ами ако се окаже, че и Сандра е виновна? Ако наистина е влязла в заговор за убийството на мъжа си? Кейт не беше сигурна как би се почувствала в подобна ситуация. Съвсем не беше приятно да се окаже защитник на виновен клиент, при това точно преди изборите за местна законодателна власт. Нали една от основните точки в предизборната кампания е именно твърдата ръка срещу престъпността?

— А как според теб ще се отрази на кариерата ми един изгубен процес? — попита най-сетне тя.

— Ако вложиш цялото си умение, всичко ще е наред — отвърна Чарлс.

Много го бива да заобикаля конкретните въпроси, въздъхна в себе си тя.

— Между другото, скарах се много сериозно с Диксън — подхвърли той.

— Защо?

Той накратко й разказа за срещата със зет си.

Кейт се замисли, после вдигна глава.

— А ако се окаже, че Тео е замесен в убийството на брат си?

— Какво те кара да мислиш така?

— Не съм сигурна в нищо — вдигна ръце тя. — Просто имам впечатлението, че около това завещание се вдига прекалено много шум… И това ме кара да допускам, че залозите са големи…

— Възможно е — кимна Чарлс, после тръсна глава. — Но сега зная едно — ти трябва да поемеш случая. Както за благото на фирмата, така и заради личната си кариера.

 

 

Филип Уайт влезе в сградата на областната прокуратура веднага след Мадлин. Видя я да се спира за малко при дежурния полицай, лицето на човека светна от задоволство. Много я бива в контактите, рече си той. Достатъчно е само да се усмихне и да подхвърли две-три думи, за да спечели хората на своя страна. Веднъж сподели това с нея, а тя само сви рамене и каза, че у всеки човек има стремеж към разбиране…

Днес изглежда страхотно, рече си той, докато оглеждаше стройната й фигура. Носеше червена рокля, морскосин жакет от фина вълна се полюшваше в свивката на ръката й, стиснала задължителното кожено куфарче.

Спомняше си много случаи, при които в тази сграда пристигаха недоволни от получената призовка свидетели, бесни от дългото висене из коридорите. Но озовали се в кабинета на Мадлин, тези хора изведнъж се улавяха, че разговарят с нея по въпроси, които изобщо не са имали намерение да обсъждат… Към това трябва да се прибави и доверието, което унижените и психически нестабилни жертви на различни престъпления моментално изпитваха към младата прокурорка…

— Това си е дар божи — споделяше Филип с колегите си. — Мадлин е в състояние да разприказва дори камък…

Мислите му се върнаха в настоящето. Ускори крачка и хвана вратата пред нея, на която пишеше „Само за служители“.

— Благодаря, Филип — топло му се усмихна Мадлин.

Тръгнаха заедно по дългия коридор. Една врата се отвори, в процепа надникна главата на Гари Сътър.

— Мадлин! — повика я той.

— Извинявай — спря се тя, извърна се към Филип и подхвърли: — Ще се видим по-късно.

Загледан в отдалечаващата се фигура, Филип усети как сърцето му се изпълва с тъга. Едно е когато търпеливо я чакаш да забележи чувствата ти, но съвсем друго — когато я гледаш как затъва с човек, който изобщо не я заслужава, въздъхна с горчивина той.

Филип беше единственият, който се обяви срещу назначението на Гари Сътър в областната прокуратура на Лос Анджелис. Нямаше конкретни възражения срещу професионалните му качества, изявени в продължение на няколко години в прокуратурата на Сан Франциско, просто едно вътрешно усещане… Сътър не притежаваше чувство за хумор, държеше се прекалено сериозно, дори досадно… За Филип работата в прокуратурата задължително изискваше наличието на чувство за хумор, просто защото самата работа беше доста мрачна… Но основното беше, че той не харесваше този човек, и толкоз…

Мадлин пристъпи в тесния и претрупан с бумаги кабинет и се тръшна на стола. Чантата й се стовари на пода едновременно с тежкото куфарче.

— Ох, направо съм съсипана! — въздъхна тя. — И пак не успях да свърша!

— Всички сме претоварени — съгласи се Гари.

— Най-много ме тормози липсата на помощен персонал — оплака се тя. — Тази сутрин съм дошла по тъмно, за да напиша на машина обвинителния си акт!

— Наистина не е честно…

— Много по-лесно е да кажа на съдията, че секретарката ми е болна — криво се усмихна тя. — „Ваша чест, секретарката ми лепна грип, бихте ли отложили делото?“

Той отвърна със съчувствена гримаса.

Мадлин му хвърли кратък поглед и отново си помисли, че Гари е най-възбуждащият мъж, когото беше познавала. Зеленикавите очи под тежки клепачи, чупливата кестенява коса и пълните чувствени устни неизменно ускоряваха пулса й. Да не говорим за безупречната му фигура.

— На всичко отгоре трябва да направя промени в програмата си — добави тя. — Филип ми възложи случая по убийството на Д’Арси.

— Чух — рече той и по лицето му пробяга сянка. — Някои хора са си родени с късмет…

Мадлин се запита дали в гласа му не се прокрадва завист.

— Филип е изключително справедлив в работата си — забързано рече тя. — Сигурна съм, че и твоят ред ще дойде.

— Дано — нацупено промърмори той и вдигна глава. — И докъде стигна следствието по процеса на годината?

— Готови сме да арестуваме любовника, но данни за евентуално съучастие все още липсват — поясни Мадлин. — Главен кандидат за свободното място продължава да е съпругата. Ако съм човек на залозите, без съмнение ще посоча нея. Просто с червата си усещам, че е виновна!

— Без нея хлапето няма мотив…

— Аз съм на същото мнение. И ще я пипна, ще видиш!

Той взе ръката й между дланите си, погали я и я вдигна към устните си.

— Убеден съм в това. Но сега мисля само за съботната вечер…

— Аз също — отвърна Мадлин и усети как я обливат топли вълни. Хвърли поглед на часовника си и с неудоволствие се изправи. — Трябва да бягам, ще се видим по-късно…

 

 

Получили заповед за арестуване, Боуър и Доналдсън се насочиха към апартамента на Томи Бартоломю в Нортридж. Боуър натисна звънеца, изчака няколко секунди и повтори упражнението.

— Идвам — разнесе се глас отвътре. — Кой е?

— Полиция, отворете.

— По дяволите, момчета! Казах ви всичко, което зная.

— Отваряй, Бартоломю! — обади се Доналдсън. — Иначе ще влезем заедно с вратата!

Ключалката прещрака и в процепа се появи озадаченото лице на Томи.

— Какво става, по дяволите?

— Арестуван си по обвинение в убийството на Джеймс д’Арси — съобщи официално Боуър и изпусна лека въздишка на облекчение, когато младежът покорно подаде ръцете си за белезниците и изслуша правата си.

— Окей, да тръгваме — рече той и побутна Бартоломю към изхода.

Доналдсън седна зад волана, а Боуър се настани отзад заедно с арестанта. Опитаха се да завържат разговор, но Бартоломю упорито мълчеше.

Скоро стигнаха в управлението. Изчакаха формалностите по ареста, после Боуър позвъни на Мадлин Гулд и вкара младежа в една от стаите за разпит.

— Искаш ли да направиш някакво признание? — попита възрастният полицай.

— Не — поклати глава Томи и тикна юмруци в джобовете на джинсите си. — Нямам нищо общо с убийството на Д’Арси.

— След като е така, вероятно няма да имаш нищо против и да отговориш на няколко въпроса.

— Какви по-точно?

— Бихме искали да запишем показанията ти на магнетофон.

— Не съм много сигурен…

— Нали току-що каза, че си невинен? Или искаш да промениш нещо в това изявление?

— По дяволите, не! — изръмжа Томи и кимна с глава. — Добре, записвайте…

Доналдсън включи магнетофона, а Боуър започна да изрежда имената на присъстващите, датата, часа и мястото на разпита. Приключил с това, той отправи първия си въпрос към младежа:

— Имате ли нещо общо със смъртта на Джеймс д’Арси?

— Не, нямам нищо общо.

— Но сте бил влюбен в съпругата на Д’Арси, нали?

— Да. И какво от това? — погледна ги предизвикателно Томи.

— Не ви ли се прииска да отстраните съпруга й от пътя си?

— Какво искате да кажете? — размърда се в стола Томи.

Боуър постави пистолета си върху масата.

— Да сте споменавали пред Сандра д’Арси, че искате да видите съпруга й мъртъв?

— Мога ли да получа една цигара?

— Само ако отговаряте искрено на въпросите ни.

— Добре, разбира се…

Боуър му подаде цигара и се наведе да щракне запалката.

— Искам истината, Бартоломю. Казали ли сте думите „бих искал да го видя мъртъв“, дори и неволно?

— Да. Но не беше сериозно. Нищо не сме направили…

Боуър и Доналдсън размениха изненадани погледи.

— Значи сте говорили на тази тема?

— Да, но какво от това? Нима законът забранява приказките?

— Кога за последен път се видяхте с госпожа Д’Арси?

— Вчера.

— Къде?

Томи разказа за срещата на паркинга пред супермаркета.

— Защо се срещнахте с нея именно там?

— Заради нея — сви рамене Томи. — Притеснявала се от снаха си. Аз нямах нищо против…

— Предаде ли ви нещо по време на срещата?

Кафявите очи на младежа се спряха върху лицето на Боуър.

— Какво искате да кажете?

— Тя даде ли ви някакви пари? Или самолетен билет? Нещо от тоя сорт…

— Да — кимна той. — Даде ми пари.

— Колко?

— Хилядарка.

— Разговаряли ли сте с госпожа Д’Арси за евентуален развод от нейна страна?

— Да, непрекъснато. Но полза нямаше…

— Защо?

— Той заплашваше да й отнеме детето.

— Тя как приемаше тази заплаха?

— Зле. Беше много нещастна…

— По-точно? Каза ли какво би искала да му стори?

— Каза, че би дала всичко на света да се отърве от тоя нещастен брак — криво се усмихна Томи.

— Госпожа Д’Арси показвала ли е пистолета си пред вас?

— Да, веднъж…

— Помните ли къде го държеше?

— В спалнята си — отвърна Томи, замисли се за миг и вдигна глава. — Хей, накъде биете? Това не ми харесва!

— Взехте ли от нея този пистолет?

— Не!

— Кога госпожа Д’Арси ти даде пистолета, Бартоломю? — изостави любезностите Боуър.

— Какво говорите? — тревожно попита младежът. — Никога не ми е давала пистолет!

Боуър се отпусна на края на бюрото, на лицето му се появи приятелска усмивка.

— Бартоломю, защо не ни разкажеш по-подробно за нощта, в която беше убит Д’Арси? Къде беше, какво си правил…

— Вече ви казах. Отидох в бара, някъде към четири следобед… Изпих няколко бири. Бях ядосан, защото Сандра каза, че няма да се виждаме…

— Барманът видя ли те?

— Да.

— В показанията си обаче той твърди, че не помни да те е виждал…

— Но аз бях там! Питайте го за човека, който седеше до мен. Той ме почерпи една-две бири и положително ме помни!

— Как се казва този човек?

— Не съм много сигурен — колебливо отвърна Томи. — Май беше Винсънт…

— После какво се случи?

— Стана ми лошо. Имах чувството, че ще припадна… Този човек, Винсънт… прояви съчувствие. Предложи да ме закара у дома. Дадох му ключовете от колата си. Последното нещо, което си спомням, е, че ми помогна да се прибера в спалнята…

— Защо не ни кажеш истината? — прогърмя внезапно Боуър, решил да изостави приятелския тон. — Защо не признаеш, че си подкарал към имението на Д’Арси, изчакал си го да се появи на портала и си го застрелял? Защо не обясниш как госпожа Д’Арси го е принудила да спре и да слезе от колата? Хайде, започвай!

Лицето на Томи се разкриви от страх.

— Мисля, че е най-добре да говоря в присъствието на адвокат — промърмори той.

— Имаш това право — пристъпи напред Доналдсън и заплашително се наведе над стола. — Но защо не си довършиш приказката, която започна да ни разказваш толкова увлекателно?

Боуър хвърли един тревожен поглед към партньора си. Доналдсън не може да не знае, че в момента си превишава правата. Когато заподозреният пожелае адвокат, полицаите са длъжни да прекратят разпита. В противен случай рискуват обвинение в нарушаване на конституционните му права.

— Мисля, че трябва да имам адвокат — упорито повтори Томи.

— Окей — въздъхна Боуър, съзнал, че няма право на избор.

Доналдсън му хвърли един гневен поглед и се насочи към изхода. Вратата се затръшна зад гърба му.

 

 

Томи беше уплашен. Нещата очевидно се развиваха зле. Не можа да се сети за никой, освен за Бърт — човека, който държеше гимнастическия салон.

Бърт лично вдигна слушалката. Изслуша го и обеща да му потърси адвокат. После се свърза с един букмейкър в центъра, до чиито услуги прибягваше понякога. Онзи веднага му предложи едно име.

 

 

Пейджърът на Андрю Стюарт издаде призивен сигнал, той стана и се насочи към телефона. Изслуша съобщението, в душата му се надигна триумф. Късметът си е късмет, рече си той. Добре че не тръгнах към следственото преди пет минути. Там отдавна го очакваше поредният клиент…

Беше убеден, че куп адвокати ще се натискат да поемат случая Томи Бартоломю. Никой не бяга от безплатната реклама на шумен процес. Част от колегите му изпитват мазохистичното желание да защитават обвиняемите в тежки престъпления, други търсят парата. Самият Андрю желаеше и двете.

Ако Томи се окаже неплатежоспособен, разноските по защитата му ще се поемат от щата. Обикновено щатската администрация предпочита да назначи служебен защитник, но нерядко се обръща и към адвокати на свободна практика.

Съществува и друга възможност — Томи да има семейство. Андрю винаги се изненадваше от това, което могат да направят за един арестуван неговите родители, братя и сестри. Семейството неизменно е убедено, че човек от тяхната плът и кръв не е в състояние да извърши убийство, понякога са готови да заложат къщите, колите си, всичко, което притежават, за да платят хонорарите на добър (в техните очи) адвокат.

Медиите вече започваха да раздухват случая, най-вече жълтите вестници. Те не бяха преставали с версиите си върху мотивите за убийството, а когато научат за ареста на Томи, с положителност ще полудеят. Андрю ясно си представи каква реклама ще получи като адвокат на единствения арестуван по делото. Необходимо беше да се регистрира като официален защитник на Томи и нищо повече. След това не могат да го мръднат никакви съдии, единствено самият обвиняем можеше да се откаже от него.

Вътре в себе си съзнаваше, че шансовете на Томи са нищожни без помощта на първокласен юрист, при това човек с връзки и тежест в обществото. Защото семейство Д’Арси без съмнение ще окаже натиск върху прокуратурата за тежко наказание. Това автоматически би могло да превърне младежа в жертвено агне. А Андрю считаше себе си именно за такъв юрист и беше убеден, че може да помогне на Томи. Винаги беше мечтал за такъв процес, особено когато се налага да е в центъра на вниманието…

Тръгна по дългите коридори на предварителния арест и веднага си даде сметка, че новината вече е гореща. Навсякъде се мотаеха репортери, които търсеха допълнителна информация. Един от тях го позна и попита дали той ще бъде защитник на арестувания младеж.

— Нямам коментар — усмихна се Андрю, отвори вратата на дежурната стая и сухо поиска да види клиента си. Дежурният офицер го познаваше и веднага нареди да доведат Томи Бартоломю.

Младежът скоро бе доведен в стаята за посещения, върху лицето му личеше объркване. Андрю си сложи една от най-сърдечните усмивки и протегна ръка:

— Здравей, Томи. Аз съм Андрю Стюарт, адвокатът, който ти е бил препоръчан от приятелите на Бърт…

Томи въздъхна, очите му внимателно опипаха шития по поръчка костюм и скъпите кожени мокасини на Андрю.

— Нямам пари за адвокат — рече притеснено той.

— Не мисли за това — успокоително рече Андрю. — Ще направим нещо. Имаш ли семейство?

— Майка и сестра — кимна Томи. — Живеят в Канзас.

— Къде живеят? — попита Андрю. — В къща или в апартамент?

— Къща — объркано отвърна Томи. — Защо?

— Просто питам. Вероятно е собственост на майка ти…

— И на банката — отвърна Томи. — Хей, да ти се намира цигара?

Андрю отвори куфарчето си и извади сребърната табакера, която държеше там за клиенти.

Младежът запали, подаде обратно кибрита и попита:

— Ще искаш от нея да плати, така ли?

— Засега само ще й се обадя да поговорим…

— Нищо няма да излезе — поклати глава Томи и изпусна струйка дим. — Ние с майка ми не се разбираме много…

— Дай ми телефона и ме остави да поговоря с нея.

— А какво ще стане, ако откажа?

Андрю търпеливо обясни, че ако се окаже неплатежоспособен, съдът ще му назначи служебен защитник.

— Какво означава това?

Получил кратко разяснение, Томи разтревожено вдигна глава.

— Добри ли са тези адвокати?

— Някои да, някои не… — отвърна Андрю. — Но всички са претрупани с дела като твоето. Докато аз, в случай че ме вземеш за свой защитник, ще се занимавам само с твоето дело…

Томи дръпна няколко пъти от цигарата със сведени към масата очи.

— Окей — въздъхна най-сетне той. — Ще ти дам номера. — Продиктува го, после нервно вдигна глава. — А сега какво ще правим?

— Първо ще поговоря с майка ти по финансовата част на въпроса — отвърна Андрю. — Ето ти моята картичка с телефони и всичко останало. Ако някой те пита, ще ме посочиш за свой адвокат. Няма да съжаляваш…

— Окей, значи вече си мой адвокат — пое картичката Томи. — И какво?

— Искам да не разговаряш с полицията без моето присъствие.

— Вече им надрънках куп глупости…

— Какви по-точно? — намръщи се Андрю.

— За връзката ми с онази жена и разни други работи…

— Я седни спокойно, Томи — смени тона Андрю. — Искам да си изясним някои неща. Ако аз ще бъда твой защитник, ще искам неотклонното ти внимание. Това е важно, може да ти струва главата… — Пръстът му красноречиво мина през гърлото. — Сега искам да помислиш, а след това да повториш пред мен всичко, което си им казал…

От наежеността на Томи не остана следа, на стола в ареста седеше един уплашен до смърт хлапак. Започна да говори, а Андрю стана и закрачи из стаята.

— Прочетоха ли ти правата? — попита накрая той.

— Да.

— Кога? Преди да им разкажеш тези неща или след това?

— Преди.

Андрю попипа брадичката си, после се извърна към Томи с усмивка на уста:

— Предполагам, че не си ги разбрал правилно… — Седна зад масата и започна да пише в бележника си. — Ще направим опит да убедим съда, че тези показания са невалидни…

— Хубаво. Но аз наистина не съм го убил…

— Разбира се, момче. Както кажеш…

 

 

В „Манинг & Андерсън“ започнаха да звънят репортери. Научил за това, Чарлс се отби в кабинета на Кейт.

— Можеш ли да влезеш във връзка с някой твой човек в областната прокуратура? — попита той. — Трябва да разберем какво става.

— Разбира се — отвърна Кейт и набра някакъв телефонен номер. Зададе три-четири въпроса в слушалката, благодари и затвори. — Томи Бартоломю е арестуван по обвинение в убийството на Джеймс д’Арси. Засега нямат предвид други арести.

— Трябва да го съобщя на Франклин и Абигейл — загрижено рече Чарлс. — След това ще се свържа със Сандра и ще й кажа, че ще поискаш среща…

— Не забравяй, че не съм приела да бъда неин адвокат — напомни му Кейт. — Ще го сторя след евентуалната ни среща.

Чарлс кимна и се върна в кабинета си. Натисна бутона за вътрешна връзка и потърси Франклин. Секретарката обясни, че е извън офиса, на преглед при своя доктор. Чарлс помоли да му предадат съобщението да се обади и мрачно поклати глава. Нямаше друг избор, трябваше да съобщи лично тревожните новини на Абигейл…

— Изпрати ми Кейт — кратко заповяда Абигейл. — Искам да поговоря с нея, преди да се срещне със Сандра.

— Добре. Веднага ще й кажа.

После набра номера на Сандра.

— О, господи! — проплака тя, чула новината за арестуването на Томи.

— Всичко ще бъде наред — успокои я Чарлс. — Помниш моята сътрудничка Кейт Александър, нали? Присъства на отварянето на завещанието…

— Да.

— Тя ще ти се обади, трябва да се видите. Моля те да бъдеш пределно откровена с нея.

— Няма ли ти да си мой адвокат?

— Аз не съм специалист по наказателно право, Сандра.

— Аз пък не съм престъпник и искам теб!

— Нямам възможност — отказа с категоричен тон Чарлс. — Вече говорих с Абигейл, и двамата сме на мнение, че Кейт е най-добрият адвокат, който може да те защитава.

— Не искам някаква проклета фуста за адвокат! — извика гневно младата жена.

— Виж какво, не си в положението да даваш заповеди! — повиши тон Чарлс, но веднага се овладя. — Хайде, Сандра, бъди разумна… Кейт се съветва с мен за всичко, постоянно ще бъда в течение. Обещавам ти. В случай, че имаш нужда от мен, само свирни!

Отговори му мрачно мълчание.

— Значи се разбрахме — побърза да добави той. — Ще си уредиш среща с Кейт, нали?

— По дяволите! — процеди Сандра и затръшна слушалката.