Мими Лат
Адвокати и престъпници (44)

44

Диксън обиколи заседателната зала и благодари лично на Арнолд Миндъл, Нейтън Орнстейн и Харисън Емъри — трима от старши партньорите на „Манинг & Андерсън“, които се бяха отзовали на внезапната му покана за това заседание. След това представи високия мъж с тъмни коси, когото беше довел:

— Това е господин Пол Кентър от юридическата кантора „Ливингстън & Кентър“. Той пожела да се запознае с онези от нас, които ще влязат в управителния съвет на двете обединени компании. Разбира се, това ще стане след оттеглянето на баща ми, когато аз поема функциите на президент. Мога да ви уверя, че този момент е по-близо, отколкото някои хора си представят.

Помълча за миг, после продължи:

— Извинявам се за късния час на това заседание, но исках да бъда сигурен, че останалите служители на „Манинг & Андерсън“ вече са си тръгнали. Моят приятел Пол е информиран, че част от колегите считат бъдещото обединение за погребение на нашата стара и уважавана фирма, а не начало на нови, още по-бляскави успехи… — На лицето му се изписа усмивка. — Всъщност време е да започваме… Пред всеки от вас има папка с основните точки на предстоящото обединение. Бих желал да обърнете внимание на параграф четири…

 

 

Кейт отвори вратата на заседателната зала и с изненада установи, че вътре са се настанали Диксън и трима от старши партньорите, а на другия край на масата седи непознат човек.

— Извинете — смути се за миг тя. — Не знаех, че залата е заета. — После любопитството й надделя, очите й пробягаха по лицето на Диксън. — Мислех да използвам масата за подреждане на документите по едно обемисто дело…

Изчака Диксън да я представи на непознатия, бързо усети, че той няма намерение да го стори и протегна ръка:

— Здравейте, аз съм Кейт Александър.

— Здравейте — изправи се мъжът. — Пол Кентър.

Името беше напълно достатъчно. Това беше един от собствениците на адвокатската кантора от Ню Йорк, която проявяваше интерес към обединение с „Манинг & Андерсън“.

— Радвам се да се запозная с вас. Моля да бъда извинена за прекъсването… — Оттегляйки се към вратата, тя успя да хвърли поглед към разтворената папка пред госта. Почти не повярва на това, което видяха очите й.

Диксън я настигна в средата на коридора.

— Бих желал да запазиш за себе си това, което видя — изръмжа той. Дори на слабото осветление Кейт успя да забележи притеснението в очите му.

— Аз пък бих желала да престанеш да ме заплашваш! — отсече тя.

— Нещата са твърде сериозни! — предупредително я изгледа той. — Далеч отвъд представите на някои колежки, които използват леглото, за да си пробият път към върха!

Въздишката й приличаше на стенание.

— Много си далече от истината!

— И така да е — изръмжа той. — Но шансът е против теб, Кейт. Тази фирма е създадена от баща ми. Ако му се наложи да избира, той едва ли би се спрял на теб.

— Не съм длъжна да слушам това! — отсече тя и се извърна да си върви. Но ръката му се стрелна напред, тя неволно се спря, тъй като купчината документи почти я накараха да изгуби равновесие.

— Няма да ти помогне дори прекомерната привързаност на баща ми към Чарлс! — изсъска Диксън. — Затова отново ти предлагам да помислиш върху напускането си. В това отношение мога да ти бъда полезен — ще ти осигуря най-изгодните условия…

Тя рязко се дръпна, равновесието й окончателно изчезна. По мокета се разпиляха документи.

— Ако само още веднъж ме заплашиш, ще те дам под съд за злоупотреба със служебното положение! — извика тя с гневно блеснали очи. После се наведе, събра пръснатите хартии и се отдалечи.

— Помни какво ти казах! — подвикна подире й Диксън.

— Върви на майната си! — процеди през стиснати зъби Кейт.

 

 

Просната върху койката си в затворническата килия, Сандра се чувстваше много зле. Гърлото й беше възпалено, обливаха я горещи вълни, сменящи се с пристъпи на вледеняващ студ. Придърпала одеялото до шията си, тя затрака със зъби и прошепна:

— Студено ми е!

— Имате висока температура — поясни сестрата, която бяха изпратили да я наглежда. — Току-що ви направих инжекция с антибиотици, сутринта положително ще се чувствате по-добре.

— Какво ми е?

— Тежък бронхит. Докторът предупреждава, че може да се превърне в пневмония, затова трябва да внимавате. Защо не пийнете още малко?

Сестрата поднесе чашата с вода към устните й, но Сандра поклати глава:

— Не мога. Боли ме, като преглъщам.

— Трябва — настоя жената с бяла престилка.

Болката, която прониза гърлото й, беше толкова остра, че Сандра неволно простена. Господи, как се стигна до този кошмар? Как можа да кажеш всички тези неща в съда, Томи? Защо те беше страх да ме погледнеш в очите?

 

 

На другия край на града Кейт забързано се насочи към колата си. Документът, който успя да зърне в заседателната зала, беше проект за сливане на двете юридически кантори. Не знаеше какво да прави, особено в светлината на факта, че Франклин и Чарлс са категорично против подобно начинание. Дали Чарлс ще съумее да я защити от отмъщението на Диксън, в случай че сподели новината именно с него? Естествено, тя имаше и нещо друго в резерв, но не й се искаше да го използва срещу Диксън. Просто защото подобен акт би се разминал с понятието „конфиденциалност по отношение на клиент“. Не, не бих могла да наруша професионалната етика, въздъхна тя. За нещастие обаче, заплахата на Диксън звучеше съвсем непосредствено. Все пак трябва да кажа на Чарлс, реши тя. Това поне му го дължа…

Никак не й се искаше да го търси у дома. Но случаят беше спешен. Включи мобифона в колата си и набра номера му.

— Ало?

Хайде, действай, рече си Кейт, разпознала гласа на Ан Римън.

— Госпожо Римън, обажда се Кейт Александър.

— Какво желаете? — долетя хладният глас на Ан.

— Извинявам се за безпокойството, но искам да говоря с Чарлс.

— С моя съпруг?

— Да, моля. Много е важно.

— Ще попитам дали желае да разговаря с вас.

След малко в слушалката прозвуча разтревоженият глас на Чарлс:

— Какво има?

Кейт дочу меко изщракване и разбра, че Ан е вдигнала допълнителната слушалка. Наложи се да съобразява бързо.

— Можеш ли да дойдеш в „Сибил Бранд“? — попита тя. — Състоянието на Сандра се влошава…

— Ние… — В гласа му прозвуча колебание: — Ние имаме гости…

— Имам нужда от помощ, Чарлс!

— Добре, тръгвам. Ти в затвора ли си?

— Не, в колата. Току-що напуснах службата.

— Кажи къде се намираш.

— На кръстовището между „Уилшайър“ и „Санта Моника“.

— След десет минути ще бъда там.

Тя изчака няколко минути и набра номера в колата му.

— Чакам те пред службата, на паркинга на банката — информира го тя. — Влез със загасени фарове. Ще ти обясня по-късно.

Скоро колата на Чарлс се появи на входа на паркинга. Кейт отвори вратичката, изскочи навън и забърза към него.

Когато научи какво става горе, лицето на Чарлс потъмня от гняв, това се видя дори в тъмното.

— Мръсни копелета! — изръмжа той.

Тя притеснено сподели и за заплахите, които й отправи в коридора Диксън.

— Само да ти стори нещо, тоя мръсник! — скръцна със зъби Чарлс. — Ще го убия!

— Добре съм, успокой се — погледна го загрижено Кейт.

На лицето му изплува мрачно изражение.

— Ако се кача горе, Диксън веднага ще разбере кой ме е информирал — процеди той. — Но в същото време трябва да се докопам до този документ, той би бил силен коз срещу гадното копеле.

— Не би ли могъл просто да информираш Франклин?

— Ще го сторя — кимна Чарлс. — Но ако докопаме и документа, ще бъдем напълно спокойни. — Стисна зъби, очите му се насочиха навън. После рязко се извърна към нея. — В момента си разстроена и едва ли си даваш сметка, че тази работа може да се окаже изгодна за нас. Не мога да повярвам, че Диксън е проявил подобна глупост!

— Чарлс, зная, че мнението на Франклин за бъдещето на фирмата съвпада с твоето — въздъхна тя. — Но не забравяй, че Диксън е негов син. Този факт винаги ще тежи…

— Зная това, не се безпокой — кимна той. — Но Франклин ще изтълкува това заседание като удар в гърба. Сигурен съм. А ти просто трябва да ми се довериш, Кейт. Няма да позволя на Диксън да ти стори зло!

Кейт си представи какво може да направи Диксън и неволно потръпна.

— Той вече знае, че съм свидетел на тайното заседание — въздъхна тя. — Ако мислиш, че трябва да се изправиш срещу него точно в този миг — действай!

— Благодаря, скъпа — усмихна се той, притегли я към себе си и я целуна. — Аз ви обичам, госпожице Александър!

— И аз ви обичам, господин Римън — отвърна тя, после притеснено добави: — И ви желая късмет!

 

 

Чарлс рязко отвори вратата на заседателната зала и се огледа. Пол Кентър и един от старши партньорите вече си бяха тръгнали.

Диксън смаяно вдигна глава.

— Това е закрито заседание — изломоти той. — Запазил съм залата предварително, моля те да напуснеш…

Чарлс не му обърна внимание. Озовал се на два скока до масата, той сграбчи една от папките и я размаха над главата си.

— Пет пари не давам кой е запазил шибаната зала! — прогърмя той, а очите му заплашително се насочиха към двамата старши партньори. — Изненадан съм от присъствието ви тук, господа! Не вярвах, че ще се поддадете на обработката от страна на моя… — Устните му презрително се разкривиха. — Високоуважаван роднина! Убеден съм, че Франклин ще прояви подчертан интерес към това тайно заседание!

Харисън се надигна с протегнати напред ръце:

— Виж какво, Чарлс… Ние имаме право да се срещаме когато намерим за добре…

— И това право включва заговор зад гърба на останалите съдружници, така ли? — презрително го изгледа Чарлс.

Лицето на човека видимо пребледня.

— Трябва да тръгвам — извърна се към Диксън той, след което забърза към вратата.

— Един от плъховете вече напусна кораба ти, Диксън — усмихна се подигравателно Чарлс.

Дойде ред и Миндъл да се изправи.

— Май ще е най-добре да изясните нещата насаме — промърмори той и също се насочи към изхода. — Ще се видим утре, Диксън.

— Нямаш право да се бъркаш в моите срещи! — извика извън себе си Диксън.

— Имам и още как! — гневно отвърна Чарлс. — Знаеш, че това обединение ще убие баща ти!

— Нищо подобно. Ще свикне. Особено когато види уважението в очите на старите ни клиенти и опашката от нови, струпала се пред офиса! Ще бъдем втора или трета по големина юридическа кантора в целите Съединени щати!

— Това със сигурност ще гали самочувствието ти и ще напомпа банковата ти сметка, нали? — присви очи Чарлс. — А за клиентите изобщо не ти пука. Нито за старите, нито за новите…

— Ти пък откога стана толкова загрижен за интересите на фирмата? — озъби се Диксън. — Доколкото съм информиран, нямаше нищо против парите на сестра ми!

— Как ще се почувстваш, ако изтрия лайняната усмивка от лицето ти? — изръмжа Чарлс и заплашително пристъпи напред.

Лицето на Диксън се опъна, краката му бързо започнаха да отстъпват.

— Не смей да ме докосваш!

— Тук сме само двамата, няма кой да те спаси! — хладно се усмихна Чарлс и размаха папката. — Но ще бъде излишно да си цапам ръцете с теб… Ще покажа това на Франклин и край. Свършено е с влиянието ти в тази фирма.

Лицето на Диксън почервеня.

— Аз пък ще му кажа за теб и Кейт! — изкрещя той. — Тогава с теб ще бъде свършено! Ще трябва да се махаш!

— Ще отрека всичко — поклати глава Чарлс и стовари папката върху масата. — А след това тук той няма да повярва на нито една твоя дума! Това споразумение е предателство, то означава удар срещу всичко, което Франклин е изграждал в живота си. Удар срещу мечтите му!

— Ще се погрижа Ан да се разведе с теб и да те остави без стотинка! — изръмжа Диксън.

— След което здраво място няма да ти остане, плъх такъв! — отвърна Чарлс и тръгна към вратата.

— Върни ми документа! — извика Диксън.

— Как не — усмихна се подигравателно Чарлс и затръшна вратата зад гърба си.

 

 

Гари отвори вратата, на красивото му лице се беше изписало нетърпение.

— Защо се забави толкова?

— Трябваше да си събера нещата — започна Мадлин и изведнъж млъкна, усетила, че се оправдава.

— Не обичам да те чакам — оплака се той. — Това мачка самочувствието ми…

— Нима не се радваш да ме видиш? — вдигна вежди тя. — В крайна сметка ти настоя да дойда, нали?

— Не настоявам никога и за нищо — хладно отвърна той.

— Хей! — изгледа го внимателно тя. — Вечерта започва зле. Или сменяме системата, или си тръгвам. Днес вече получих порцията си нерви…

— Права си — внезапно се усмихна той. — Извинявай, скъпа… — Ръцете му се разтвориха за прегръдка, устните му докоснаха бузата й.

Макар и все още скована, тя бавно се отпусна в силните му ръце. Топлият му дъх бързо стопи леда в душата й. Устните му се плъзнаха надолу, към деколтето на тънката блузка, главата й неволно отскочи назад.

— Прости ми — промърмори той. — Разстроих се, защото видях, че Филип остана да те чака в службата.

— О, Гари! — прегърна го тя. — Филип просто искаше да научи какво е станало на делото. При шумни процеси това е наша практика. — На лицето й се появи възбудена усмивка. — Да беше видял претъпканата зала и тълпите репортери! Истински цирк!

— Няма смисъл да ми напомняш — промърмори той. — Всички знаем, че водиш най-интересното дело на годината.

Тя рязко се отдръпна.

На лицето му се появи усмивка, очите му станаха топли.

— На мен обаче изобщо не ми пука за разни дела! Важното е, че моето момиче е тук! Защо не облечеш нещо по-удобно? Например моя копринен халат. През това време ще сложа да се варят спагети и ще ти поднеса чаша вино.

— Това би било чудесно — въздъхна със задоволство тя.

— Ела тук — рече той и я притегли към себе си. Целувката им беше страстна и продължителна. Сърцето на Мадлин се разтуптя и тя усети как остава без дъх.

Ръцете му пробягаха по гърба й, после се спряха върху гърдите й. Зърната й моментално се втвърдиха.

— Искаш ли да вечеряме по-късно? — промърмори той.

— Да — прошепна тя и устните им отново се сляха.

Прегърнати, двамата бавно се насочиха към масата в средата на кухнята. Възбуденото му тяло плътно се притискаше в нейното. Ръцете му измъкнаха жакетчето, преметнато върху лакътя й, после нетърпеливо вдигнаха роклята. Едната му ръка ловко започна да смъква чорапите й, другата нежно докосваше голото бедро. Пръстите му се плъзнаха под тънкия ластик на бикините, от устата й излетя възбуден стон. Устните му покриха щръкналото зърно на гърдата й, стонът се превърна в протяжен вопъл…

Ръцете му полудяха. Бикините отлетяха встрани, безнадеждно разкъсани. Устата му жадно се впи в нейната, джинсите се разделиха с тялото му неусетно, със смайваща ловкост. Мадлин усети голотата му и възбудата й нарасна. Ръцете й сграбчиха тениската му и я вдигнаха нагоре, въздишката на задоволство излетя от гърдите й едва когато усети голата му кожа.

— Гари! — осъзна се с мъка тя. — Трябва да си сложиш нещо!

— Бил съм само с теб, скъпа, кълна ти се!…

Преди да каже каквото и да било, тя усети как тазът й се повдига нагоре и той прониква в нея с цялата си сила.

— О! — простена тя, а краката й се увиха около кръста му. Ръцете му обхванаха задните й части, тласъците му станаха дълбоки и влудяващо чувствени. — Искам го, Гари! — изкрещя тя. — Искам го целия! Толкова е хубаво!

Той неочаквано я вдигна на ръце, членът му пулсираше дълбоко в нея. Понесе я към спалнята, положи я по очи и мина зад нея.

— Недей, Гари! — едва се осъзна тя. — Боли ме!

— Спокойно, отпусни се — промърмори той. — Няма да те боли, обещавам…

Тя направи безуспешен опит да се освободи.

— Моля те, скъпа — дишаше в тила й той. — Много искам да го направя!…

— Гари, аз…

— Отпусни се. Няма да мърдам, докато не свикнеш…

— Не, моля те! Не искам…

— Но аз искам! — извика той, очевидно изгубил търпение. После потъна в нея докрай.

Колкото повече викаше тя, толкова по-дълбоко проникваше в ануса й той. Ръцете му я сковаваха в желязна прегръдка, тя не беше в състояние дори да помръдне. Имаше чувството, че тялото й се разкъсва на две, болката беше непоносима.

— Исусе!… Исусе!… — задъха се той, а тласъците му станаха толкова силни, че главата й започна да се тресе над ръба на дивана.

Най-накрая избухна в нея и бавно измъкна члена си. От ануса й протече нещо лепкаво. Зашеметена от болката, тя се сви на дивана. Унижението обаче беше по-силно от болката. Не искаше да плаче, но сълзите сами се търкулнаха по скулите й. Той се върна с някаква кърпа и направи опит да я избърше.

— Не! — изкрещя тя. — Не ме докосвай, махай се!

— Стига, Мадлин! — нацупи се той. — Време е да пораснеш…

— Как посмя?! — извърна се към него тя и направи опит да се прикрие с кърпата. Внезапно изпита срам от голотата си. — Нямаш никакво право да вършиш подобни неща!

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Казах ти да спреш, защото боли…

— Странно — ухили се той. — Аз пък чух нещо друго… Че го искаш целия!

— Копеле! — изгледа го през сълзи тя. — Знаеш, че това беше друго!

— Но и то ти хареса, нали?

— Мръсник! Ти ме изнасили!

— Аз пък мисля, че те любих — отвърна той и в гласа му прозвуча хладина.

— Любил си ме? Ти дори не знаеш значението на тази дума! — Мадлин скочи на крака и изтича да вземе дрехите си. — Искаш да ме подчиниш, а не да ме любиш!

Трепереща от гняв, тя се заключи в банята. Господи, никога не беше допускала, че ще стане обект на перверзиите, за които се беше наслушала на съдебните процеси. Не съм очаквала това от Гари, въздъхна отчаяно тя. Пък и от всеки друг…

Започна да се мие, в главата й се подреждаха фантастични картини на отмъщение. Мръсник! Възползва се от възбудата й, за да си позволи всичко!

— Не се дръж така, скъпа — почука на вратата Гари. — Извинявай, ако съм ти причинил болка… — В гласа му се появи кадифена мекота. — Излез, обещавам да те любя както ти пожелаеш…

В душата й нахлу отвращение. Втренчена в огледалото, от което я гледаше разстроено и състарено лице с размазан грим, тя изведнъж разбра, че вече никога няма да му позволи да я докосне. Никога! Освен това ще се наложи да иде на преглед. Изобщо не вярваше на приказките му, че е бил само с нея…

— Отвори! — започна да блъска по вратата той.

По гърба й пробяга ледената тръпка на страха. Промените в настроението на Гари бяха прекалено резки, за да бъдат нормални. Поведението му беше странно, очевидно нещо в главата му не е наред…

Гласът му стана груб и тя замръзна от ужас. Мъж, който е в състояние да постъпи по такъв гаден начин с нея, положително е способен и на още по-отвратителни неща. Очите й пробягаха по малкото помещение и се спряха на прозорчето. Дали не би могла да се измъкне оттам? С положителност ще опитам, реши тя.