Хенинг Хеске
Три небесни тела

Още докато набирам адреса ти, Джейл, пред мен като на филм се явяват сцени от нашето време. Зимен пръстен, това съвсем нормално име на проклетата ни космическа станция, се превърна за мен в магическо наименование. Повече от една година не сме чули нищо един за друг, така че вече не зная дали все още живееш на Зимен пръстен. Но всъщност ти винаги си се чувствала щастлива на него, затова съм сигурен, че все още живееш там. Ти и Анди, разбира се. Вие сте щастливи на Зимен пръстен. За мен това е също толкова ясно, колкото е ясно небето над полетата с туро над Зимен пръстен. Така че ще получиш писмото ми.

Прости ми, Джейл, че ти пиша. Но имам нужда още веднъж да ти кажа всичко. От седмици изпитвам тази необходимост. Непрекъснато пред мен изникват картини от миналото, не ми дават да спя. Затова вече не издържам.

Не се бой, това ще е моето първо и последно писмо.

Две години ти беше Слънцето, а ние — две планети, които кръжат около теб. В продължение на две проклети чудесни години. Спомняш ли си все още как започна всичко?

В мензата на нашия ужасно анонимен, но авторитетен бетонен университет. Бях в предпоследния си семестър, и то точно пред един от безсмислените, късащи нервите изпити. И докато ровех в чинията с изключително точно премерената храна, вие седнахте на масата ми. Ти, Анди и още един, когото също познавах. Той нямаше понятие от нищо! Чрез него завързахме разговор. Разговор, който продължи около две години. И нещата изглеждат така, сякаш аз трябва да имам последната дума накрая, както доста често си ме упреквала. Трябваше да му цапнем един на този тип, който нищо не подозираше.

От този момент нататък често се срещахме, когато обядвахме. Русите ти коси, твоят смях в университетската столова сред всички онези очилати типове бяха достатъчно силен наркотик, който ме караше да продължавам. А първата целувка, с която ме дари, когато изкарах първата шестица на изпит! Изпитът и всичко свързано с него съм забравил отдавна, но все още помня как ти стана, погледна ме и ме целуна по лявата буза. В тая менза, лишена от каквато и да било романтика. О, Джейл, в погледа ти се четеше нещо особено: гордост. Ти мъничко се гордееше с мен, поне така си въобразявах. И сигурно това е била причината, поради която започнах да чета като луд и взех всичките си останали изпити с отличен. И тогава изневиделица ми дадоха специална стипендия. Но освен това трябваше да напусна Зимен пръстен. Аз отказах предложението, за което ти ми беше малко сърдита. Но да не отивам толкова далече.

Преди това убедих Анди да участва в нашия отбор на математиците по куортърфилд. Бяхме много добър отбор. Когато ние, математиците, ги бихме на полуфинала, студентите от спортния институт доста се шашнаха. Но загубихме финалната среща с 3:4 срещу арогантните медици. Ти се обиждаше, когато говорехме така за твоите колеги. Но те действително бяха арогантни. Анди и аз се скъсвахме да се стараем, когато идваше да го вземеш или ни чакаше двамата. Ала ти изобщо не поглеждаше, предпочиташе да си четеш книга и ти беше все едно дали някой от нас ще отбележи гол. Но ние играехме рядко заедно, най-често единият сменяше другия. Анди идваше от терена и заемаше моето място до теб, а аз го сменях като ляв нападател. Беше доста комично положение.

След една спечелена среща по куортърфилд Анди ме взе със себе си, въпреки че ти беше поканила само него на обяд. Как ме гледаше тогава, Джейл! С поглед, който ме осъждаше, но ми беше толкова мил, че просто си загубвах ума.

Тримата започнахме да излизаме по-често. Топлите нощи на Зимен пръстен станаха наш дом. Но да остане до сутринта имаше право само един. Това беше Анди. Ти беше приятелка с него още отпреди, затова нямаше нищо нередно. Но колкото повече време прекарвахме заедно, толкова по-силно се стремях към теб. Положително и ти го беше забелязала. Защото тогава ти го направи. И до днес не знам защо. В момент на настроение ли стана, или го беше премислила?

Беше през лятото, когато големият развлекателен кораб беше кацнал на Зимен пръстен. Ние двамата бяхме вече леко замаяни, защото опитахме всички екзотични питиета, които се предлагаха в това кълбо. Анди, този истински „анти“, беше съвършено трезвен. Не му беше приятно, отличното ни настроение малко го дразнеше и затова поиска да си отиде. И ти наистина го пусна да си върви. Тогава изведнъж се озовахме у вас. Хиляди пъти съм рисувал всичко в съзнанието си, мечтал съм го. И действително беше като в приказките.

Мислех си, че от този момент нататък нещата ще се променят. Но не стана така. По държанието ти не можеше да се разбере нищо. Анди също изобщо не се промени. Никога не разбрах дали всъщност знаеше. Така че и аз си останах същият. Но се чувствах малко по-добре. Вероятно ти си искала тъкмо това.

Приятелството ни продължи още цяла година. Ваканцията в Нова Холандия заедно със сестра ти беше прекрасна. Нощните ни разходки край изкуственото море бяха наистина чудесни.

Но дойде време да започна моята глупава работа. Новоизпечен абсолвент — и веднага в апарата. Всъщност не беше толкова зле. Но последваха обеди и вечери заедно с колегите, на които се ходеше със съпруг/съпруга или приятел/приятелка. Два-три пъти ти дойде, най-често ходех сам. Колегите разказваха тъпи вицове, колежките правеха най-напред привлекателни предложения, след това разказваха още по-тъпи вицове. Но аз те желаех тебе и никоя друга!

Работата започна да ми досажда, забележките все повече ме дразнеха. От ден на ден ставах все по-недоволен. И ти ме наблюдаваше с непрекъснато нарастваща грижа, но не можеше да ми дадеш съвет. Забелязах, че не може да продължава така. Трябваше да се случи нещо. Тогава се запознах с Джордж.

Джордж беше специалист по генно инженерство в една голяма фирма, с която имах служебни контакти. Защо ти разказвам всичко това, Джейл? Ти знаеш защо. Може би просто имам необходимост да разкажа всичко някому. А най-много обичах да разказвам на тебе. Затова извинявай, че се връщам отново към отминали неща. Но в сърцето ми те са живи, сякаш са се случили вчера, и се страхувам, че ще останат винаги такива.

Джейл, моя мила Джейл!

Ужасна беше вечерта с Джордж в проклетото казино. Бяхме пийнали малко и стана това, което трябваше да се случи. Разказах му всичко. Джордж ме изслуша, действително ме изслуша, което ме учуди, защото в действителност не вярвах, че ще го стори. И след това ми направи предложение, като поиска от мен абсолютна дискретност. Направи ми предложението. Негова беше идеята, Джейл, да се измъкна по този начин от безизходното си положение! И аз, марсианският козел, приех дяволското му предложение!

О, Джейл, ужасно съжалявам. Но тогава не бях на себе си. Самотата постепенно ме изяждаше. Освен това ми беше втръснало колегите и колежките, които те ревнуваха, да ми подхвърлят, че съм заместител на мъжа ти.

Извини ме, че те излъгах, когато те помолих за клетка от тялото ти. Една седмица не разговаря с мен, преди да разбереш какво става. Но след като си поговорихме, разбрахме, че желанието и на двама ни е всичко да бъде наред. Но не беше толкова просто!

След двадесет и три седмици бързо стареене ти беше готова. Но не ти, а Джина, моята собствена Джейл. Тя беше първият обект, клониран „на черно“ от Джордж. Той беше успял. Представихме я като твоя сестра близначка, дошла от Нова Холандия. Но това беше почти единственият вариант, който ни хрумна.

Вечерите, които прекарвахме четиримата, бяха мъчителни. Ние вече не бяхме две страни на равнобедрен триъгълник, а две страни, които се наслагват една върху друга. Ти не се разбираше с Джина, аз вече не се разбирах с тебе, а Анди доста се отдръпна.

Въпреки това в началото бях въодушевен. Най-после имах Джина, която беше само моя. Докато забелязах, че Джина не си ти и че винаги в нея съм виждал тебе. Действително тя изглеждаше точно така, както изглеждаш ти, характерът й приличаше на твоя, но тя просто беше Джина, а ти — Джейл. Когато осъзнах, че нито ти, нито Джина търпите втора жена до себе си, исках да върна всичко, както беше преди. Но аз бях причината Джина да се появи на този свят и затова бях отговорен за нея. А с всички свои действия тя ми напомняше този факт. Беше много по-лошо, отколкото преди. Не можех вече да издържам, поисках да започна работа на Цветна ваза и ме приеха. Без всякакъв шум Джина и аз напуснахме Зимен пръстен.

Първата година на Цветна ваза мина бързо. Аз бях разумен член на обществото, ожених се и бързо пораснах служебно.

Тогава дойдоха мечтите.

Много бих искал да узная как се чувствате двамата. На мен съжителството със съпруга не ми харесва, въпреки че ти си моята жена. Но всъщност ти не си жена ми. Ала не само това е причината, защото Джина се старае много. И все пак не сме щастливи. Днес зная, че тогава на Зимен пръстен съм бил щастлив с вас, дори когато си мислех, че ми липсва нещо, за да бъда истински щастливец.

Чудесно време беше, когато тримата живеехме на Зимен пръстен. Дали причината се крие във факта, че Зимен пръстен е осветяван от три небесни тела? Едно Слънце, една планета и една Луна? Ти беше слънцето, от което живеехме, но кой беше луната? Джейл, аз си мисля, че три е ужасно хубаво число за връзки между хората. Другите все още не са го осъзнали. Или пък апаратът не го иска? Той разби нас тримата! А ние не бяхме достатъчно здрави, за да се защитим. Или това се дължи на факта, че Земята се влияе само от две небесни тела?

Джейл, мислиш ли си понякога за мен?