Кристофър Ънвил
Глухата стена

Бостън, 2 септември 1976 година. Доктор Р. Милтън Шумър, професор по социология при Уелсфордския колеж, изнесе вчера лекция пред аудитория от хиляда и двеста души в Суътън хол.

Професор Шумър заяви, че Америка, някога страна на свободата, днес вече представлява „обиталище на стереотипния масов човек, формиращ се още от детските си години от примитивно-шаблонни телевизионни програми, булевардни вестници и списания и всепроникващата реклама, която те носят. Резултат на това е серийният американец от взаимозаменяеми части и вградена машинна програма.“

Хората на тази страна, каза доктор Шумър, се нуждаят от „свободата да бъдат различни, от свободата да бъдат оригинални“. Но, добави в заключение той, „… силата на инерцията е твърде голяма. Посоката на общественото развитие, както и посоката на морския прилив, не може да бъде обърната обратно с усилията на човека. Остава ни само да настръхваме при мисълта какво може да ни донесе най-близкото бъдеще.“

Ратлънд, щат Върмонт, 16 март 1977 година. Доктор Дж. Пол Хюз, внук на покойния изобретател Евърет Хюз, демонстрира днес прибор, който неговият дядо е пазил в строга тайна поради вероятните му опасни странични ефекти. Приборът е получил от доктор Хюз името „екран на уединението“. По-долу цитираме доктор Хюз: „Дядо ми беше експериментатор-чудак. Неговите фантастични изстрели обаче попадаха поразяващо често в десетката. В момента вие виждате пред себе си прибор, който не може да бъде обяснен от нито една логична научна теория, но е напълно пригоден за търговско използуване. Приборът звукоизолира ефективно материални повърхности като: стени, врати, подове и други такива и следователно може да се окаже повече или по-малко полезен при съществуващите днес условия.“

Доктор Хюз обясни, че действието на прибора почива на някакъв „принцип за тъждествеността на квазиелектроните, които, както е смятал моят дядо, освен разпространението на звука в твърдите тела осъществяват различни други неясни функции. Но съвсем не е необходимо да се отнасяме към това обяснение твърде сериозно.“

Ню Йорк, 12 май 1977 година. Днес бе съобщено за създаването на корпорацията „Хюз. Глуха стена“.

Президент на новата фирма е Дж. Пол Хюз, внук на покойния изобретател Евърет Хюз.

Ню Йорк, 18 септември 1977 година. Представител на компанията „Хюз. Глуха стена“ сподели: „Уединението е онова, от което нашата страна се нуждае днес най-много. Фактически ние живеем един-друг в джобовете си и ако на нас не ни остава нищо друго, то «Глуха стена може поне да изолира звуково тези джобове».“

Говори се, че блоковете „Глуха стена“, които се продават в компактен вариант по 289 долара и 95 цента броя, носят на агента по продажбата им и на производителя солидни печалби. Но кой би могъл да каже, че избавлението от шума на чуждите телевизори, грамофони, скандали и пищящи деца не струва 289 долара и 95 цента.

Детройт, 23 декември 1977 година. Днес Дядо Мраз достави тук един малко ранен подарък на автомобилната промишленост.

По време на изпитания върху заледената писта експерименталната кола, снабдена с блок „Хюз. Глуха стена“, се занесе и преобърна три пъти. Водачът-изпитател се измъкна от нея потресен, но цял и невредим. Самата кола, лека малолитражка, се оказа фактически напълно здрава.

Изпробването при челен удар показа поразителния факт, че колата с включен блок не получава дори драскотини. Нещо повече: дори предното стъкло въпреки страхотния удар си остава непокътнато. Капачката на бензиновия резервоар не е могла да се отвинти, сгъваемият гюрук не можел да се вдигне и нито прозорците, нито вратите се отваряли, ако предварително не се изключел блокът. При изключен блок колата отново придобивала обикновените си качества.

Ню Йорк. 26 декември 1977 година. Дж. Пол Хюз, председател на съвета на директорите на корпорацията „Глуха стена“, заяви днес пред репортерите, че фирмата няма намерение да продава блоковете „Хюз. Глуха стена“ за монтирането им в леки коли.

Хюз нарече съобщенията за изпитателния автомобил в Детройт, снабден с блок на неговата фирма и неполучил повреди, неправдоподобни.

Хартфорд, 8 януари 1978 година. Независимо от опроверженията на корпорацията „Хюз. Глуха стена“ в мащаба на цялата страна се осъществяват експерименти по използуването на блоковете за звукова изолация като предпазни устройства в колите. В щабквартирите на националните застрахователни компании постъпват многобройни писма и телеграми; телефоните не замлъкват нито за минута.

Хартфорд, 9 януари 1978 година. Опитите, осъществени от сътрудници на „Ню стандард иншуърънс груп“, са показали, че първите съобщения от Детройт са били абсолютно верни.

Колите, снабдени с блокове „Глуха стена“, е невъзможно да бъдат деформирани, разбити, одраска ни и въобще да им се навреди по някакъв начин с обикновени инструменти.

Остин Дж. Рем, отговорен секретар на „Ню стандард груп“, заяви пред репортерите:

„Дявол знае какво е това. Ние получихме от хора във всички краища на страната толкова искания да монтираме на колите им блокове «Глуха стена», че решихме да проверим всичко сами.

Върху опитен автомобил изпробвахме камъни, ковашки чукове и прочие. Като не получихме с тези средства никакви резултати, взех бормашина със свредел четвърт дюйм, а Стив Уилъубри, нашият президент, си опита щастието, удряйки с кирка по предното стъкло. Кирката рикошираше от стъклото. Моята бормашина просто се хлъзгаше по повърхността, без да може да засегне метала.“

Ню Йорк, 10 януари 1978 година. Майрън Л. Семс, който смени на поста му президента на корпорацията „Хюз. Глуха стена“ Дж. Пол Хюз, днес обяви, че в цялата страна са пуснати в продажба специални приспособления за колите.

Далас, 12 януари 1978 година. След едночасово преследване една банда, която току-що била ограбила банка, се измъкнала безнаказано посред бял ден с камион заедно с 869 000 долара в налични пари и ценни книжа. Градът от куршуми, изстреляни срещу бандата, не са й нанесли никаква вреда.

Предполага се, че колата им е била снабдена с един от блоковете „Хюз. Глуха стена“.

Лас Вегас, 19 януари 1978 година. Тук бе ограбен „Клуб на сребърния долар“. Престъпниците влезли в клуба с колички, снабдени с леки похлупаци от алуминий и прозрачна пластмаса, и завързали престрелка със служителите на клуба. Кратката схватка показала, че на леките похлупаци на количките не може да се направи дори и драскотина. Залавяйки посетителите и служителите на клуба като заложници, главорезите получили исканата от тях сума, пресекли тротоара и се вмъкнали в очакващия ги камион, който напуснал града, разрушавайки издигнатата на бърза ръка преграда върху пътя. В яростната престрелка с полицията не пострадал никой, тъй като полицейските коли били снабдени с блокове „Глуха стена“. На значително разстояние от града камионът стигнал до втора преграда. Бандитите се опитали да се промъкнат през изглеждащата доста крехка преграда, но камионът внезапно спрял. Барикадата, снабдена с блок „Глуха стена“, не помръднала.

На „Клуб на сребърния долар“ били върнати 250 000 долара и Лас Вегас така или иначе се успокоил.

Ню Йорк, 23 януари 1978 година. На спешно свиканото екстрено съвещание Дж. Пол Хюз, председател на съвета на директорите на корпорацията „Хюз. Глуха стена“, призова федералното правителство да се намеси и спре дейността на корпорацията.

Като подчерта, че той се е опитвал безуспешно да прекрати деловите операции на компанията, доктор Хюз заяви, че като учен той смята за свой дълг да предупреди обществеността на страната за опасните насоки, които взима техническата революция.

Засега не е последвал никакъв отклик от Вашингтон.

Ню Йорк, 24 януари 1978 година. Президентът Майрън Л. Семс днес потвърди достоверността на съобщенията, че в корпорацията „Хюз. Глуха стена“ се води ожесточена борба за власт.

Спринг Кърнърс, щат Айова, 26 януари 1978 година. Оскар Б. Нълд, живеещ в покрайнините на града, издигна барикада, задръстваща движението по главната автомагистрала на щата на протежение двадесет мили.

Наскоро искът на мистър Нълд да бъде възмезден за вредите, причинени му от изграждането на автомагистралата, е бил отхвърлен. Автомагистралата разделила неговата ферма на две неравни части: от едната й страна са се оказали неговият дом и стопанските му постройки, а от другата — обработваемата земя.

Барикадата се състои от бензинови варели, магарета за рязане на дърва и бодлива тел. Варелите и магаретата е невъзможно да бъдат мръднати от местата им — те сякаш са заварени към замръзналата земя. Барикадата е направена в два реда от тези непреодолими препятствия, като между тях е оставен проход с широчина двадесет фута, свързващ двете разделени части на фермата. Тази сутрин мистър Нълд е бил видян да преминава през тях през шосето със своята тороразпръсквачка. Местният агент на „Глуха стена“ си спомни, че наскоро той е продал на мистър Нълд няколко малки блока.

Ню Йорк, 27 януари 1978 година. Корпорацията „Хюз. Глуха стена“ е реорганизирана напълно и сега се нарича „Глуха стена инкорпорейтед“. Майрън Л. Семс зае длъжността президент и председател на съвета на директорите. Дж. Пол Хюз, внук на Евърет Хюз, прие поста на един от директорите.

Спринг Кърнърс, щат Айова, 28 януари 1978 година. Движението по главната автомагистрала на щата е възстановено.

Тази сутрин армейска самоходна инсталация за пробиване на скали излезе на автомагистралата и проби до барикадата поредица от сондажи с диаметър шест фута всеки. И двете секции на барикадата бяха свалени изцяло.

Шерифът, началникът на полицията в Спринг Кърнърс и федералните агенти на прокуратурата правят опити да арестуват Оскар Б. Нълд, собственик на ферма, прилепена до автомагистралата. Домът и постройките на мистър Нълд обаче са снабдени с блокове „Глуха стена“, управляеми отвътре.

Бостън, 1 февруари 1978 година. Доктор Р. Милтън Шумър, професор по социология при Уелсфордския колеж и суров критик на нашето общество, днес вечерта заяви пред репортери, че някои особености на блоковете „Глуха стена“ обещават проблясък на надежда в дългата борба на личността срещу държавата. Независимо от това доктор Шумър не вярва, че „… една проста техническа новост е способна да окаже влияние върху мощните тенденции в общественото развитие“.

Спринг Кърнърс, щат Айова, 2 февруари 1978 година. Ограда с четирифутова височина от бодлива тел, намотана около поставени кръстовидно железопътни релси, блокира главната автомагистрала на щата близо до фермата на Лерой Уивър, чиито владения наскоро са били прерязани от автострадата.

Не е възможно да се получи коментар от мистър Уивър, тъй като неговият дом и стопански постройки са снабдени с блокове „Глуха стена“ и нито шерифът, нито федералните чиновници са в състояние да проникнат в неговото владение.

Вашингтон, окръг Колумбия, 3 февруари 1978 година. Бюрото за стандарти. Изпитанията на блоковете „Глуха стена“ са показали, че те всъщност са „стасис-устройства“. С други думи, те възпрепятствуват измененията във всяка материална повърхност, към която са приложени. Под тяхно въздействие веществото става фактически несвиваемо.

Представители на Бюрото за стандарти предложиха многобройни приложения на това устройство. По-специално тънки обелки от ябълки и круши, поместени в поле на устройството „Глуха стена“, за три седмици не са претърпели никакви изменения.

Спринг Кърнърс, щат Айова, 4 февруари 1978 година. Армейската самоходна инсталация за пробиване на скали отново отстрани препятствието, преграждащо главната автомагистрала на щата. Но огромното съоръжение сега само е лишено от подвижност, очевидно един или няколко скрити стасис-устройства (блокове „Глуха стена“) са го извадили от строя.

Поради обстоятелството, че инсталацията за пробиване на скали тежи над тридесет тона, а всички колела на влекача и ремаркето й са блокирани, привеждането й в движение представлява сериозен проблем.

Лос Анжелис, 5 февруари 1978 година. Местната полиция съобщи за залавянето след четиридесет часова битка на леговище на наркомани и други съмнителни личности.

Леговището, известно под името „Клуб на мъгливата мъка“, е било снабдено с шестнадесет стасис-устройства, производство на „Глуха стена инкорпорейтед“. Полицията е успяла да влезе в клуба, след като е бил изключен от електрическата мрежа целият градски район, в който той се намира.

Ню Йорк, 5 февруари 1978 година. Майрън Л. Семс, президент на „Глуха стена инкорпорейтед“, съобщи днес за намаляването на цените на всички видове продукция на компанията.

Сега кабинетен модел на „Глуха стена“ ще се продава по 229 долара и 95 цента вместо 289 долара и 95 цента. Специалните малки стасис-блокове, пригодни за укрепване на огради, придаване здравина на стени и осигуряване безопасност на жилищата, ще се продават на дребно само по 19 долара и 95 цента. Носят се слухове, че и тази цена при усъвършенствуване на методите за производство ще донесе значителни печалби на всички заинтересовани лица. Поради това е вероятно и по-нататъшно намаляване на цените.

Спринг Кърнърс, щат Айова, 6 февруари 1978 година. Летящ кран днес измести неподвижната инсталация за пробиване на скали от Главната автомагистрала на щата.

От влекача и ремаркето на инсталацията засега са размонтирани четиринадесет малки стасис-блокове.

Ситън Бридж, щат Айова, 9 февруари 1978 година. Главната автомагистрала на щата отново е блокирана, този път чрез стена от кравешки тор, дълга осемдесет и три фута, широка в основата си четири фута и висока два и половина фута, вероятно стабилизирана чрез скрити стасис-блокове. Отряди от националната гвардия патрулират по ситън-бриджския участък от пътя от двете страни на преградата.

Ню Йорк, 10 февруари 1978 година. Както съобщиха представители на „Глуха стена инкорпорейтед“, изследването на стасис-устройствата, снети от инсталацията за пробиване на скали в Спринг Сентър, щат Айова, е показало, че това „не са устройства, произвеждани от «Глуха стена инкорпорейтед», а груби, евтини и незаконни имитации. Независимо от това те са ефикасни.“

Спринг Сентър, щат Айова, 12 февруари 1978 година. Главната автомагистрала на щата бе блокирана още на три места от снежни преспи по време на вчерашната виелица. Посетили мястото репортери съобщават, че огромните хълмове изглеждат като снежни преспи, но са твърди като бетон. Кирките и лопатите не оставят по тях никаква следа, а опитите да се разтопи снегът с огнемети са се оказали неуспешни.

Ню Йорк, 15 февруари 1978 година. Доктор Дж. Пол Хюз, директор на „Глуха стена инкорпорейтед“, призова отново правителството да забрани стасис-устройствата. Той припомни предупреждението на своя дядо, изобретателя Евърет Хюз, и съобщи за своето намерение да прекара остатъка от живота си в опити да компенсира щетите, причинени от този прибор.

Ню Йорк, 16 февруари 1978 година. Майрън Л. Семс, президент на „Глуха стена инкорпорейтед“, съобщи днес, че една муха-дрозофила се е намирала в стасис двадесет и един дни без каквато и да е видима вреда за нея. Учени-изследователи от „Глуха стена инкорпорейтед“ са споделили, че сега работят върху проблема за отглеждането в стасис на малки животни. В случай на успех, каза Семс, тези експерименти могат да открият път към „едностранно пътешествие във времето“ и да дадат на хората, страдащи от сериозни заболявания, възможност да дочакат откриването на подходящи средства за лечение на заболяването им.

Де Моин, 21 февруари 1978 година. Правителството на щата Айова след безуспешната обсада на четири ферми близо до Главната автомагистрала на щата съобщи за ново гледане на делото по изплащането на компенсации на собствениците на земя, отчуждена при строителството на автомагистралата.

Стъутън, щат Върмонт, 23 февруари 1978 година. Хайрам Смит, преподавател в средно училище в пенсия, през миналата есен получил заповед да напусне родния си дом, в който неговото семейство се е заселило още преди революцията. В съседство трябвало да бъде построена язовирна стена и къщата на мистър Смит щяла да се окаже върху залятата територия.

Тази сутрин при опит да изпълни заповедта за изселването шерифът бил спрян с предупредителен изстрел от дома на Смит. След изстрела от къщата излетяло малко моделче на самолет с батерийки, очевидно управлявано по радиото, което се спуснало около старата ябълкова градина на около две хиляди ярда от къщата.

Мистър Смит извикал на шерифа да излезе от колата си, ако тя не е снабдена със стасис-устройство, да легне на земята и в никакъв случай да не гледа по посока на градината.

Последвала ослепителна експлозия, рязък тласък и грохот. Шерифът погледнал към градината, която била слабо осветена от розово зарево и закрита от облачни кълба, състоящи се очевидно от превърнал се в пара сняг.

Тогава мистър Смит извикал на шерифа да се маха от неговата земя, защото в противен случай следващата „бомба-мигач“ ще бъде насочена върху него.

Ню Йорк, 25 февруари 1978 година. Мистър Майрън Л. Семс, президент на „Глуха стена инкорпорейтед“, заяви днес, че „стъунтънският взрив не е свързан по никакъв начин със стасис-блок. Стасис-блокът е средство изключително за защита и не може да бъде използувано за нападателни цели“.

Ню Йорк, 27 февруари 1978 година. Доктор Дж. Пол Хюз тази вечер заяви, че „бомбата-мигач“, избухнала вчера в Стъунтън и както сега стана известно, образувала радиоактивен кратер, „вероятно е била свързана със стасис-блок“. Очевидно блокът е бил поставен в лек метален контейнер, съдържащ незначително количество радиоактивно вещество. Ако стасис-блокът бъде приведен в действие чрез радиосигнал или темпорално реле, частиците с висока енергия, излъчвани от радиоактивното вещество, не могат да напуснат контейнера. Когато концентрацията на частиците с висока енергия в затвореното стасис-поле достигне максимума си, радиоактивното вещество — независимо от количеството си — достига до критично състояние. В този момент полето се изключва и последва взрив.

Мънтпилиер, щат Върмонт, 28 февруари 1978 година. Губернаторът на щата обяви днес преустановяването на работите по изграждането на стъутънската язовирна стена за периода, в който ще се разгледат многобройните жалби на местните собственици на земя.

Спринг Кърнърс, щат Айова, 16 май 1978 година. Съобщава се за възстановяването на движението по главната автомагистрала на щата по цялото й протежение. Под пътя вече са изградени тунели, за да могат фермерите да преминават свободно от едната страна на другата.

Стъутън, щат Върмонт, 4 юли 1978 година. Губернаторът и законодателната комисия съобщиха, че се отказват от проекта за изграждането на голямата Стъутънска язовирна стена и за решението си да се изградят вместо това редица малки стени съгласно плана, от който преди са се отказали.

Вашингтон, 30 септември 1978 година. Тази сутрин Министерството на финансите отдели специална „команда“ в състав от около осемдесет души. Тяхната задача е да проникнат със сила в разрастващата се не с дни, а с часове Антиданъчна лига, която, както се говори, сега наброява около един милион бизнесмени-фанатици. Членовете на лигата усложняват крайно работата на чиновниците от Министерството на финансите, блокирайки чрез стасис-устройства счетоводни книги и картотеки, затваряйки се в стасис-сградите на своите учреждения от съдебните изпълнители и използувайки стасис-обзаведени коли, които излизат от стасис-защитени гаражи, свързани с гореспоменатите сгради, и се прибират в снабдените си със стасис-блокове домове, където съдебните изпълнители не могат физически дори да стъпят в градинските им участъци.

Принстън, щат Ню Джърси, 5 октомври 1978 година. Съобщава се, че на конференцията на водещи учени, които се събраха днес тук, за да разменят мнения относно природата на стасис-блока, са възникнали сериозни разногласия. Една от причините за разногласията е обстоятелството, че стасис-блокът позволява на обикновената светлина да прониква през прозрачните тела, но възпрепятствува разпространението на някои други видове електромагнитни излъчвания.

Бостън, 2 септември 1979 година. Доктор Р. Милтън Шумър, професор по социология в Уелсфордския колеж, се изказа вчера вечерта срещу „галопиращия индивидуализъм“ пред аудитория от шестстотин души в Суътън хол.

Професор Шумър заяви, че Америка, някога страна на обединени усилия, сега представлява всъщност кипящ разсадник на свирепствуващи индивидуалисти, бунтари, фантастично разбогатели майстори на стасиса, всякакъв род минитмени, насила теглещи страната все по-далеч и по-далеч от предишното й състояние.

„Тази страна — каза доктор Шумър — се нуждае сега от съгласуваност в стремежите, единство в целите и отстраняване на разногласията. Но, завърши той, противодействието е твърде силно. Посоката на общественото развитие, както и посоката на морския прилив не могат да бъдат преобърнати от усилията на човека. Остава само да настръхваме от мисълта какво още може да ни донесе най-близкото бъдеще.“