Александър Белтов
Матрикант (4)

3.

Следващите дни, прекарани в компанията на тези млади хора, бяха белязани от едно основно чувство в мен и то бе досада.

Говорене. Безсмислено, еднообразно и скучно. Плоски истории, повечето от които за кратко време научих наизуст.

Жорж, с неговите телевизионни предавания, се опитваше да си придаде тежест в групата. Разбира се, ставаше дума за клюки от кухнята на развлекателния бизнес, изобщо не бяха интересни. Каква пошлост! Ако все пак видях нещо положително в Жорж, то бе всеотдайността, с която всяка сутрин правеше гимнастика — лицеви опори и коремни преси. Упорито, до зачервяване на грубото му лице и пълно физическо изтощение.

Галя? Скука. Седеше кротко встрани от нас, усмихваше се и мълчеше. Да я бяха сменили с кукла, никой нямаше да разбере. По-прибран човек не бях срещал в живота си. Четката за зъби, след всяко използване, се прибираше в специално твърдо калъфче. Използваните прибори, след старателно измиване и подсушаване, се увиваха в току-що разпечатана книжна салфетка и се прибираха по местата си. Отделно от всички, сякаш бяхме прокажени. Макар самият аз понякога да определях поведението си като затворено, не харесвах другите с подобен характер.

Лила? Е, това вече е друга тема. Можех да прекарвам с нея часове, стига да не се домъкне някой навлек от останалите съквартиранти.

Двамата с Лила имахме безкраен избор от интересни и за двама ни теми. Като започнем от история, съвременно изкуство, минем през спорта и стигнем до литература, и още, и още. Безкраен низ от вълнуващи беседи, при които не усещахме как времето забързваше своя ход. Това бе тя — Лила. Любознателна и с широко отворени очи за света около нас. Усещах как постепенно се отдалечаваме от другите съквартиранти, но не защото го искахме, а защото не се вписваха в нашия кръг.

Не бях сигурен, но мислех, че Жорж ревнува. Може би бе само подозрение от моя страна, но ще разбера. Не ми харесваше начинът, по който гледаше към нас, когато се опитвахме да разговаряме, отделени от другите.

За жалост трябваше да бъда любезен и да спазвам добрия тон, така че жертвах часове с останалите двама, опитвайки се да поддържам баланс в групата. В противен случай виждах накъде отиват нещата.

Дали това бяхме хората, достойни за матрица на човешкия интелект? Та ние бяхме минали предварителен подбор!