Александър Белтов
Матрикант (31)

30.

На връщане влизах в различни магазини и рискувах да се движа по малки улички, където всичко можеше да ми се случи, само за да се убедя, че никой не ме следва. Това започна да ми тежи. Исках по-скоро да си върна живота, който си бях подредил, преди да вляза в тази проклета група. Предвид обстоятелствата, бях обнадежден от разговора със Стефан — друг Антон няма. Имало е — но вече не.

Не трябваше да се радвам за това, но какво пък — онова е било просто едно тяло, което така или иначе все някога се предава във времето и загива.

Аз съм Антон. Аз съм същността на Антон — неговите мисли, неговите решения, неговите действия.

Какво трябваше да направя?

Отговорът бе колкото елементарен, толкова и безалтернативен: Хората, които бяха забъркали това ужасно дело, трябваше да забравят за случая.

Или просто да изчезнат.