Александър Белтов
Матрикант (49)

48.

По-късно през нощта изоставихме таксито в разхвърляно предградие на столицата и когато най-после се придвижихме до центъра с раздрънкан трамвай, се покрихме в човешкия поток.

Намерихме подходящ евтин хотел, където никой не задаваше въпроси, и далеч от района на ченгето. Таня отлично знаеше къде не трябва да ходим и това би трябвало да е добра гаранция, че няма да го срещнем. Излизахме на улицата само когато имаше нужда от това. Аз продължавах да нося маската против прах, а тя бе младо русоляво момиче с прости дрехи, почти хлапе, хванала ме под ръка, внимаваща къде стъпва. Бяхме обикновена двойка, която по нищо не биеше на очи — или поне така ни се искаше да изглеждаме. Обичайният поток от хора, кръстосващ центъра на столицата. В миналото всячески го избягвах, а сега се бе превърнал в наш закрилник.

След като Таня взе нещата в свои ръце и посетихме два-три адреса, няколко дни по-късно разполагахме с нови документи, в които бяхме женена двойка. Нищо не е невъзможно, стига да имате необходимите пари и да познавате точните хора. Таня без съмнение познаваше такива, а аз имах необходимите пари. Бяхме перфектната в такъв случай комбинация.

Докато излизах в тълпата за дребни продукти, на няколко пъти забелязвах очертанията на огромен кит, реещ се високо в газовите облаци над града. Никой не му обръщаше внимание. Мислено вдигах пушка, прицелвах се и стрелях по него. Представях си как стремглаво пада, обгърнат в пламъци и оставящ сива пушечна опашка след себе си, а от това ми ставаше по-леко.