Александър Белтов
Матрикант (37)

36.

Тази нощ сънувах, а на сутринта си спомних.

Бях гълъб и летях над зелени ливади, а на крачето ми бе завързано листче, навито на малко руло. Виждах добре ловците, препускащи под мен в ниското, но аз се издигах още, и още — там, където стрела не може да достигне. И се носех напред, порещ ефира, по-бърз дори от сокола, пляскащ енергично криле зад мен. Сърчицето ми заби учестено.

Не след дълго хищната птица остана назад, протегнала напразно кривите си нокти.

Бях вестител и някой някъде ме чакаше.