Александър Белтов
Матрикант (25)

24.

Малко по-късно същата вечер галех меките златни коси на момичето. Бе положила глава в скута ми, а погледът й обхождаше грапавата и мръсна повърхност на някогашния бял таван. Не можеше да се очаква кой знае какъв стандарт в този хотел. За толкова пари обаче бях доволен. Най-вече от възможността да съм в столицата инкогнито.

Разкопчаната й риза се бе разтворила на мястото на гърдите и отдолу в нежни извивки грееше тънката й розова кожа. Бе се изпотила и миниатюрни капчици маркираха мястото на порите. С мъка се удържах да не прилепя устни към притегателното място. Общото й състояние все още бе недобро, а аз не желаех да се възползвам от нейните прелести в такъв момент.

Усетих между пръстите си откъснат косъм. Погледнах го отблизо. Не много дълъг човешки косъм с малко бяло коренче. Както всичко в живата материя изниква от коренче, живее известно време и макар човек да полага грижи за него — умира. После пада, за да отстъпи място на друг. Не зная защо, но се пресегнах и го прибрах в джоба на ризата си. Постарах се тя да не забележи това и мисля, че успях.

— Утре ще си почиваш, а в другиден ще те повозя на метро.

Подутите й устни се изкривиха в насилена усмивка и след това затвори очи.

Аз направих същото.