Александър Белтов
Матрикант (2)

1.

Високи сини планини,

реки и златни равнини,

небето — нежно от коприна

това е моята Родина.

(българска песен, текст — Младен Исаев)

Това ли е моята родина? Обърнах се на хълбок и помагайки си с лакти се изправих на леглото. Постоях няколко секунди така и после бавно провесих боси крака на студения под. Разтърквайки сънени очи, се приближих до прозореца и вдигнах щората. Гледката пред мен не бе в синхрон с песента, която припявах наум. Там, където гордата осанка на Витоша планина трябваше да зарадва погледа ми, бе разпростряна сивкава мъгла. Ако съм по-точен, всъщност не бе чак там — погледната отвътре, този ден натискаше стъклото на прозореца. Стори ми се, че различавам контура на огромно тяло с форма на кит, такъв, какъвто съм виждал рисуван в книжките от моето детство. Нещо в очертанията му проблесна за миг и после този мираж бързо изчезна така, както се бе появил. Приближих лице до стъклото и усетих студената му повърхност, но не видях нищо повече. Мъгла, смог или просто ситен прах, вдигнат високо от внезапен порив на вятъра. Налагаше се да включвам осветлението денем. Този град, тази държава и, в крайна сметка, този свят трябва да се спасяват. Но как? Възприемах себе си като млад и честен политик. Трябва хората да ни повярват и да ни подкрепят в нашите начинания.

Само ако можех да обърна посоката на времето!

„Е-е-х, детство! Всичко бе толкова различно… И толкова хубаво.“

Затътрих мързеливите си крака към малкото тъмно помещение, пригодено за баня.

Пуснах водата, за да измия недоспалите си очи и погледнах в огледалото — пред мен стоеше сякаш друг човек. С изморено и съсипано лице. Носът ми бе странно изтънял и щръкнал неприлично, а страните — леко хлътнали и потъмнели. Последните седмици бяхме работили интензивно и това ми се бе отразило зле. Имах нужда от почивка, това бе сигурно.

Попипах с пръсти бузите си, а после ги разтрих с дланите на ръцете си. Подейства ми добре и ме освежи.

Чакаха ме досадните приготовления, а след това — да срещна неизвестното.

27 май — денят, в който всичко свърши. Или може би едва започна?