Александър Белтов
Матрикант (12)

11.

На следващия ден, малко след закуска, събрах смелост и се запътих да посетя доктор Добрева. Исках да разбера какво става, ако наистина Стефан инкогнито е посещавал института. Стигнах дотам, необезпокояван от никого и влязох смело в кабинета й, без да почукам.

Сигурно на всекиго от вас се е случвало да извърши нещо, за което след време да съжалява. Виновно да мисли, че е можело да постъпи по друг начин и съдбата към него да бъде по-благосклонна. Да предположи, че събитията, които последват от някакво конкретно действие, могат да не се подредят по този начин, а част от тях дори изобщо да не се случат, ако… Тези условности.

Аз също доста по-късно разсъждавах многократно какво би било, ако в онази фатална сутрин не бях отишъл в кабинета на доктор Добрева. Какво би се случило с мен, ако съгласно възпитанието си бях почукал. Мисля си, че ако в онази сутрин бях почукал на вратата на кабинета на доктор Добрева, най-вероятно нямаше никой да ме покани да вляза.

Както и да е — казват „стореното — сторено“ и не може да се върне назад освен ако не се измисли начин за връщане на времето.

И така — тази сутрин, малко след закуска, отидох в кабинета на доктор Добрева и прегазвайки собственото си възпитание — дали защото бях се изнервил от това, че тя може да крие нещо от мен, или нещо друго, но натиснах дръжката на вратата, отворих и влязох неканен вътре. Бях решен да разбера истината или поне онази част от нея, която можех да получа.

Застанал на прага, заварих ужасяваща гледка: Насред стихийно разбутани столове Жорж се бе навел над доктор Добрева, с опрян в гърлото й нож. Тя бе паднала на колене и вдигнала отбранително ръце нагоре. Дланите й бяха почервенели от омазана кръв, а отзад, върху дебелия врат на мъжа, лъщяха две успоредни ярки линии. Жената се бе съпротивлявала, но от опит знаех, че Жорж е животински силен.

Тя му говореше нещо накъсано и доста бързо. Когато ме зърна през рамото му, очите й се разшириха и макар да не бе чул вратата да се отваря, това му подсказа, че не са сами. Той пусна тялото на жената, което се свлече на пода, и пъргаво се изправи в целия си ръст. Извърна се към мен и очите му заблестяха. Нямах време за никаква реакция — просто останах в рамката на вратата. Жорж се изстреля с огромните си крачки към мен и закрещя:

— Гадно чучело! Теб ли ще правят политик, бе? Ти ли? — не ми даде време за отговор. Бе пъргав като котка. — Матрикант, а? Гадове! — заби ножа в гърлото ми чак до дръжката и отскочи назад.

Не усетих болка, а по-скоро мигновено опарване на мястото, където бе потънало острието.

Шокиран бях от това, което се случи. Погледнах Жорж право в разширените като сребърни монети очи. Безумец. Хора! Всички са такива!

Хванах дръжката на ножа и бавно го издърпах.

Той ахна и падна на колене, втренчил поглед в оръжието, което държах пред лицето си. Вдигнах ножа толкова високо, че зад него видях куполната камера, запечатала поглед към мен.

Завъртях го бавно, огледах го от всички страни и металното острие проблесна за кратко на изкуствената светлина.

Беше абсолютно чисто.